Майка му е друга тема, тя ту ме обича, ту не ме. Тя не е живяла с него, не го е гледала, сетила се е сега, че има син. Много случки има с нея, аз все в името на общия мир съм преглъщала достойнството си, до преди няколко години, когато чашата преля и от тогава просто не се виждаме и толкова. Доказал е, че не се влияе от мнението й.
- Публикувана: 27 юни 2015, 01:33 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 09:54 ч.
?Въпроси всякакви за СО?
Майка му е друга тема, тя ту ме обича, ту не ме. Тя не е живяла с него, не го е гледала, сетила се е сега, че има син.
Тоест е израснал без майка, така ли?
Цитат
Казах му, че моята логика е, че щом мъжът "не е готов", значи не е сигурен, че това е единствената!
Ама кой говори за извиване на ръце? Все пак в името на десетте години е редно преди да си събере багажа да му каже кратко и ясно какви са и приоритетите и да му даде последен шанс да си помисли какво всъщност иска и стиска ли му да я изгуби. Какво предлагате в случая, че не разбирам, да си трае или да си тръгне категорично без да допуска диалог? Защото на мен нито едната, нито другата възможност ми се нравят.
Майка му е друга тема, тя ту ме обича, ту не ме. Тя не е живяла с него, не го е гледала, сетила се е сега, че има син.
Тоест е израснал без майка, така ли?
Не е извиване на ръце в случая, а даване на право на избор и категорично изразяване на позицията - ако не споделяш моите ценности се разделяме. Точка. Не го кара с пистолет на челото да приеме, нали така? Аз лично точно така бих постъпила, защото без деца по собствена воля не бих останала, а на 30 часовникът тиктака и още как. Ако ги искаш нямаш време за размотаване. Аз поисках на 30, родих на почти 36! Ако се бях замотала още няколко години можеше да си остана без дете. Така че изхождайки от собствения си опит на 30 след 10 годишна връзка би трябвало приоритетите да са ясни. Ако иска деца, крайно време е да го заяви категорично, а не с подмятания, намеци и свиване след неговото "не съм готов".
Няма такива случаи, при които ултиматумите не са ултиматуми.
За стряскане, да - ще го стресне. Под стрес пък такива разкошни и осъзнати избори се правят, че нямам думи.
За мен е унизително да създам семейство и дете чрез манипулации, освен в случаите, в които държа единствено на последните две, но не и с кого.
За стряскане, да - ще го стресне. Под стрес пък такива разкошни и осъзнати избори се правят, че нямам думи.
За мен е унизително да създам семейство и дете чрез манипулации, освен в случаите, в които държа единствено на последните две, но не и с кого.
Не съм готов в случая на мен ми звучи точно - не съм сигурен, че искам тези неща с теб. Защото са минали 10 години. И нищо не се е променило. Айде, децата са крайно решение и човекът може да си има всякакви страхове, ама брак? Един подпис, поягодите.. Вярно, че никой не се жени с идеята, че може да се разведе ако не стане, но разводът не е невъзможен. Още повече щом знаеш, че това е много, много важно и желано от партньорът ти, който ти уж обичаш. Да не говорим, че като си сигурен изобщо не го и мислиш и премисляш толкова, просто си знаеш и усещаш, че това е правилното и най-естественото нещо. Той щом не го е почувствал за 10 години, едва ли ще го почувства изобщо... За мен би било много, много обидно да заявя на мъж в прав текст (след 10 години любов), че искам да стана негова съпруга и заедно да създадем деца, а неговия отговор да бъде "Не съм готов". Реакцията ми би била доста крайна
Ама кой говори за извиване на ръце? Все пак в името на десетте години е редно преди да си събере багажа да му каже кратко и ясно какви са и приоритетите и да му даде последен шанс да си помисли какво всъщност иска и стиска ли му да я изгуби. Какво предлагате в случая, че не разбирам, да си трае или да си тръгне категорично без да допуска диалог? Защото на мен нито едната, нито другата възможност ми се нравят.
Елора, както вече споменах поне 4 пъти, за мен Мария трябва да си изясни кое й е по-важно - да бъде с този мъж или да има семейство и деца. Въобще ли иска брак и бебета или ги иска и двете точно с този мъж?
Реално и нейното "Искам подпис и деца, ама не още утре." ми звучи като неговото "Ще ги имаме, ама не точно в тоя момент."
Реално и нейното "Искам подпис и деца, ама не още утре." ми звучи като неговото "Ще ги имаме, ама не точно в тоя момент."
mariastef, ако наистина проблемът е в жилището, защо не обсъдите това? Все пак апартамент не се купува от днес за утре. Подходи практично. Седнете да поприказвате какъв апартамент иска - цена, място, площ и т.н. Вижте дали комбинацията от всичко е реалистична и ако е се разровете за подобни обяви.
Ако запъне още на тая стъпка, ще знаеш, че не парите или дома са проблем, а желанието...
Ако запъне още на тая стъпка, ще знаеш, че не парите или дома са проблем, а желанието...
Ще повдигна въпроса за жилище, не би било невъзможно купуването. А колкото до това, че "брак не още утре", мисълта ми е, че нещата може да се случат едно по едно. Не съм някоя истеричка или невротичка, която ежедневно да повтаря "брак, деца". Със сигурност не смятам, че го притискам или натяквам нещо.