?Въпроси всякакви за СО?

Ооо, на 8 години неговият пластилин категорично си е негова работа и точно детето трябва да се погрижи да съобщи навреме, за да може майката да му купи. За тази цел не са нужни напоителни разговори. Кратки, ясни правила, още по-кратко и ясно съобщени са достатъчни. Ако милото дете не вдене, оставянето да изсърба това, което си е надробило, има чудесен терапевтичен ефект. Забелязала съм го и при двете ми безценни отрочета.

Всеки ден да питам детето трябва ли му нещо специално за следващия ден? Докога така - до 4 клас или до бала? Има деца, чиито майки ходят по г*за им до сватбата - да му изпере, подреди и изглади дрехите, да му приготви багаж, да му напомни какво да си вземе...

Именно, правила и зададена организация, а не ... ами такъв му е гадния характер, същия като на хххх

Cuckoo - детето е втори клас. Не е ненормално да му се дават насоки в някои неща.

А, и след сватбата понякога - да му даде вода, да го завие. В първата брачна нощ.

Не е ненормално за дете на 9, но все пак не е на 5 години, а характерът си е характер. Моят син е с моя характер, ако това ще те ощастливи, което не значи, че ми харесва и ще го търпя.
При послушни деца няма нужда от правила, а при диви - налагането на правила не е панацея, хич не  е лесно.
Нито има отношение начинът, по който мен са ме гледали, защото ММ все гледа да ме бъзне на тази тема, но само си търси белята. Аз съм лигавена повече, явно нашите са имали търпение. Но съм била кротичко детенце.

Вярно е, но и характерът не е за подценяване. Някои мили отрочета бързо влизат в релси, а други все се чудят как да изклинчат встрани. И от двата вида имам, та...

Оставяш го да си носи последствията.
От мен поздравления, че си забелязала и опитваш да изкорениш токсични навици вместо да насърчаваш "маминото, прав си". Такива неща се възпитават от родителя.

Няма послушни и диви деца от раждането. Като няма нито гении нито тъпи.

То е как със кучето, ако почнеш да образоваш навреме и правилно - ще стане послушно, ако закъснееш и липсваш методи на възпитание - ще стане див. Това е. Лесно

Разбира се, че трябва възпитание, но децата си имат и характер.

Примерно моят син е голям инат /на мен се е метнал/ и това е. Хиляди пъти се повтарят едни и същи неща, то са уговорки, то са наказания. Докато има деца, които един път да им се каже и слушат.

За гении и тъпи - не мога да се съглася. Може би не точно това деление, но все пак има хора, които учат, разбират и запомнят много лесно. Други - не. 

Horseride, но няма и хора, чието съзнание е "бял лист" и ти да можеш да напишеш върху него каквото поискаш. Малко по-сложни са нещата.

Отговарям на въпроса на Натали - не, не поема вина, когато очевидно е сгафил. Още нямат оценки, само с думички са, но когато се е издънил нещо, най-много да каже "Тъп съм!", което аз трябва да опровергая, и с това се изчерпва поемането на отговорността, нито дори идея за инициатива за поправяне на грешката.
Не съм сляпа за качествата, нито за недостатъците на децата си, не прехвърлям ужаса си от липсата на зрялост у неговия баща.
Отказвам да оправям раници, да питам всяка вечер има ли нужда от пластилин, морков, шнурче или шишарка за следващия ден.
Споделих една конкретна, вярно дребна, но показателна ситуация, защото наблюдавам тенденция, която ме плаши. Ето още една: той е кисел, че са паднали на футбол и че някой съотборник го наругал, че не е играл добре. Тренировката е свършила, децата ги няма. ха познайте кой трябваше да отнесе неговия гняв - реши, че ще ми се сърди за това, че когато бил в детската градина, съм го излъгала, че има дядо Коледа. Случката е отпреди няколко месеца.
Аз му се радвам, че е толкова изобретателен, разбирам всичко, което се случва в мозъка му, и аз съм била дете, обаче ако това не е детско състояние, което ще надрасне с възрастта, ми се струва опасно и не искам след време да се обвинявам, че съм изпуснала момента (ако вече не съм). Имам пуберка, която е отговорна, мила и добра, не се смятам за майка, видяла кой знае какви проблеми с възпитанието на първородното и не се чувствам достатъчно в свои води при възпитанието на сина ми.
Благодаря на всички, които ме разбраха правилно, и за всички насоки за мислене.

Не искам да ви разстройвам, но хората се раждат с "бял лист" в главата си.

Разлика във интелект толкова малка при раждането, че не може да бъде аргумент "той няма да се научи, винаги ще чисти на улиците". Всичко идва от околната среда.

Annabelle* , когато е в "сърдито" настроение, го остави сам в стаята му. Кажи му, че когато му мине, може да се присъедини към другите.
Ако ти се сърди без причина, сърди се и ти. Кажи му, че няма да търпиш такова отношение и няма да му говориш, докато не ти се извини. Ако получиш извинение, трябва да му обясниш, че това е мъжка постъпка - да се извиниш, когато си сбъркал.

Ако е много разсеян, го карай да си записва. Например за вторник - пластилин, за петък - гуменки и т.н. и да си отмята.

Като отгледала и от двата вида, единия супер инат (на майка си  се е метнал    , та си мерихме инатите), и другото-дето чува от половин дума, да ти кажа, с приказки НЕ става.За ината си трябват действия.

Момичета, няма мъжки и женски постъпки! ВСЕКИ трябва да се извини, когато си сбъркал. Казвайки на момче, че той трябва да си извини "щото той е мъж и те така правят" не е хубава работа.