Само му кажи „Ами аз ще участвам наравно в издръжката на семейството и ще си обслужвам кредита, а ти си прави спестявания, които ще си останат твои, ако се разделим“. И всичко ще приключи хахахаха
- Публикувана: 27 юни 2015, 01:33 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 09:54 ч.
?Въпроси всякакви за СО?
Анонимна, точно това и предполагах - че мъжът ти иска да участва в кредита, но ти не щеш. Е, в такъв случай му кажи точно това, което написа - за опасенията ти, че ако те напусне, ще съсипе жиеота на родителите ти. И да шикалкавиш с разни други измислрни причини, той ще се сети много бързо защо не искаш да купите заедно, освен ако не е наистина голям глупак.
Котарак, четем ама то това стана ясно ей сега, преди беше неизвестно...чети и ти с разбиране.
Ако пък се поставим на мястото на мъжа, веднъж е имал спестявания и са заминали за ремонт на жилище, което не е негово, сега пак има спестявания, които анонимната иска да похарчи за нейн имот...този човечец все едно си плаща квартира, защото насреща няма нищо. Леко си е за сърдене, ако ще да е така...
Ако пък се поставим на мястото на мъжа, веднъж е имал спестявания и са заминали за ремонт на жилище, което не е негово, сега пак има спестявания, които анонимната иска да похарчи за нейн имот...този човечец все едно си плаща квартира, защото насреща няма нищо. Леко си е за сърдене, ако ще да е така...
Не виждам никакъв проблем, при такива обстоятелства и при желание на мъжа да има участие в новото жилище, собствениците да са четирима със съответните проценти собственост - родителите, жената и мъжа... Така дори и при евентуална раздяла, интересите на всички ще бъдат защитени.
Но моето мнение е малко по-различно от изповядваните две крайности по такива въпроси. При живот заедно/семейство, ангажиментите са общи, тоест и приходите - в 90 процента от случаите това не се покрива изцяло в реалността. Трябва да имаш доста хиляди личен доход, съвсем спокойно да участваш първо в покриването на общите разходи по живот, жилище, деца и подробности, че чак тогава да имаш претенцията да имаш изцяло личен доход, само за подсигуряване на себе си...
Но моето мнение е малко по-различно от изповядваните две крайности по такива въпроси. При живот заедно/семейство, ангажиментите са общи, тоест и приходите - в 90 процента от случаите това не се покрива изцяло в реалността. Трябва да имаш доста хиляди личен доход, съвсем спокойно да участваш първо в покриването на общите разходи по живот, жилище, деца и подробности, че чак тогава да имаш претенцията да имаш изцяло личен доход, само за подсигуряване на себе си...
Не мога да ви разбера "семейните" отношения. С мъжа ми сме бракувани, но живеем в апартамент на мое име, прехвърлен чрез дарение след сключване на ГБ. Ремонтът го финансира изцяло той. Няколко пъти го подпитвам иска ли да му прехвърля половината - ми не ще. Аз и никога не съм казала моя апартамент. Сега обмисляме живот и здраве купуване на още един, ако можех бих го накарала да го пише само на негово име.
Ако можеше би записала новия апартамент на името на мъжа си, обаче не разбираш иначе "семейните" отношения на хората? Кое е вярното?
Не знам как да му кажа: „Ами аз ще участвам наравно в издръжката на семейството и ще си обслужвам кредита, а ти си прави спестявания, които ще си останат твои, ако се разделим“. Предполагам, че ще го сметне за идникация, че обмислям раздяла.
В никакъв случай не поставяй така нещата. Точно така ще го разбере. Постави нещата така, че родителите ти настояват на този вариант. Общо взето го 'отнасят' те. Както писах не е най-перфектното измъкване, но върши работа. За друго не се сещам.
Когато обсъждахме едни други варианти с първия ми съпруг, той ми изстресе нещо от сорта: "Моето къде е и аз как ще си го взема, ако се разделим?" Преди това изобщо не съм мислила за раздяла, делене на финансови средства и имоти. Полека-лека започнах и аз да си сверявам часовника.
Значиии.... мнооого обичам някой, който живее сред розови листенца и носи розови очила, да дава акъл по имотни въпроси и да дава оценка кое е семейство и кое съжителство...
Анна, представи си следната ситуация: мъжът ти се съгласява да му припишеш половината апартамент от родителите ти. След една година разбираш, че има любовница, той иска да живее с нея, обича я, ти го наритваш. Или обратното- ти вече не искаш да живееш с него, намерила си си друг. Или той започва да се напива и да те бие и ти искаш да се разделите. Наритваш го, обаче той започва да те съди да му изплатиш половината апартамент. Стигате до дело. Установява се, че имотът е дарение от твоите родители. Установява се, че той е дал голяма сума за ремонта. Да кажем, че според мен съда ще отсъди да му платиш за този ремонт. Може и да отсъди да му платиш половината апартамент. Ти се скъсваш от работа, за да изплащаш към него и да си гледаш детето. Оня си вее байряка някъде.
Тааа.... я се замисли пак? Кое какво беше?
(лично аз съм била потърпевша от не същата, но подобна схема, и то като дете, или по-скоро когато завършвах, още ми топли спомена....)
Анна, представи си следната ситуация: мъжът ти се съгласява да му припишеш половината апартамент от родителите ти. След една година разбираш, че има любовница, той иска да живее с нея, обича я, ти го наритваш. Или обратното- ти вече не искаш да живееш с него, намерила си си друг. Или той започва да се напива и да те бие и ти искаш да се разделите. Наритваш го, обаче той започва да те съди да му изплатиш половината апартамент. Стигате до дело. Установява се, че имотът е дарение от твоите родители. Установява се, че той е дал голяма сума за ремонта. Да кажем, че според мен съда ще отсъди да му платиш за този ремонт. Може и да отсъди да му платиш половината апартамент. Ти се скъсваш от работа, за да изплащаш към него и да си гледаш детето. Оня си вее байряка някъде.
Тааа.... я се замисли пак? Кое какво беше?
(лично аз съм била потърпевша от не същата, но подобна схема, и то като дете, или по-скоро когато завършвах, още ми топли спомена....)
Котарак, четем ама то това становище ясно ей сега, преди беше неизвестно...чети и ти с разбиране.
Ако пък се поставим на мястото на мъжа, веднъж е имал спестявания и са заминали за ремонт на жилище, което не е негово, сега пак има спестявания, които анонимната иска да похарчи за нейн имот...този човечец все едно си плаща квартира, защото насреща няма нищо. Леко си е за сърдене, ако ще да е така...
Ако пък се поставим на мястото на мъжа, веднъж е имал спестявания и са заминали за ремонт на жилище, което не е негово, сега пак има спестявания, които анонимната иска да похарчи за нейн имот...този човечец все едно си плаща квартира, защото насреща няма нищо. Леко си е за сърдене, ако ще да е така...
Анонимна, точно това и предполагах - че мъжът ти иска да участва в кредита, но ти не щеш. Е, в такъв случай му кажи точно това, което написа - за опасенията ти, че ако те напусне, ще съсипе жиеота на родителите ти. И да шикалкавиш с разни други измислрни причини, той ще се сети много бързо защо не искаш да купите заедно, освен ако не е наистина голям глупак.
Не виждам никакъв проблем, при такива обстоятелства и при желание на мъжа да има участие в новото жилище, собствениците да са четирима със съответните проценти собственост - родителите, жената и мъжа... Така дори и при евентуална раздяла, интересите на всички ще бъдат защитени.
Скрит текст: Ми не е точно така. Частта от спестяванията, която ще се използва, е изцяло спестена от мен. И както казах, при евентуална раздяла, ако си поиска цивилизовано точно вложеното от него (вкл. ремонта на сегашния апартамент), ще мога да му го възстановя. Но аз не знам как би реагирал и какви проблеми би създал.
Точно така е, да.
Не е вярно, защото в такъв случай, той има право да иска подялба, а аз точно подобни неща искам да избегна при раздяла.
Котарак, четем ама то това становище ясно ей сега, преди беше неизвестно...чети и ти с разбиране.
Ако пък се поставим на мястото на мъжа, веднъж е имал спестявания и са заминали за ремонт на жилище, което не е негово, сега пак има спестявания, които анонимната иска да похарчи за нейн имот...този човечец все едно си плаща квартира, защото насреща няма нищо. Леко си е за сърдене, ако ще да е така...
Ако пък се поставим на мястото на мъжа, веднъж е имал спестявания и са заминали за ремонт на жилище, което не е негово, сега пак има спестявания, които анонимната иска да похарчи за нейн имот...този човечец все едно си плаща квартира, защото насреща няма нищо. Леко си е за сърдене, ако ще да е така...
Анонимна, точно това и предполагах - че мъжът ти иска да участва в кредита, но ти не щеш. Е, в такъв случай му кажи точно това, което написа - за опасенията ти, че ако те напусне, ще съсипе жиеота на родителите ти. И да шикалкавиш с разни други измислрни причини, той ще се сети много бързо защо не искаш да купите заедно, освен ако не е наистина голям глупак.
Не виждам никакъв проблем, при такива обстоятелства и при желание на мъжа да има участие в новото жилище, собствениците да са четирима със съответните проценти собственост - родителите, жената и мъжа... Така дори и при евентуална раздяла, интересите на всички ще бъдат защитени.
Ако е така, наложително ли е на момента да правите подобни имотни ротации?Защо не изчакаш малко, да видиш накъде ще "задуха вятъра"?
Много е готино как тия, дето са много ларж, всъщност са облагодетелствени значително и по техни логики- несправедливо.
Запйсал й целия апартамент, ама другите били пресметливи.
А жените, които имат собствен и може би съизмерим доход със съпрузите си, не намират решението на авторката за скандално.
Интересно, или не баш.
Запйсал й целия апартамент, ама другите били пресметливи.
А жените, които имат собствен и може би съизмерим доход със съпрузите си, не намират решението на авторката за скандално.
Интересно, или не баш.
Ако разсъждавам така, Анонимна, няма проблем да му заявя на моя съпруг, какво мисля и какво искам. Всъщност правя го. По имотни въпроси, па и по всякакви други нямам срам, свян или притеснения да заявявам себе си, опасенията си, че и желанията си. Не виждам смисъл да не говориш с него, а да се опитваш да го заобиколиш в случая.
Друг вариант е да търсиш жилище, което да може да бъде купено със сумата от родителите ти и не с дофинансиране с ипотечен кредит, а с потребителски, та собствеността да си остане на тяхно име.
Друг вариант е да търсиш жилище, което да може да бъде купено със сумата от родителите ти и не с дофинансиране с ипотечен кредит, а с потребителски, та собствеността да си остане на тяхно име.
Много е готино как тия, дето са много ларж, всъщност са облагодетелствени значително и по техни логики- несправедливо.
Запйсал й целия апартамент, ама другите били пресметливи.
А жените, които имат собствен и може би съизмерим доход със съпрузите си, не намират решението на авторката за скандално.
Интересно, или не баш.
Запйсал й целия апартамент, ама другите били пресметливи.
А жените, които имат собствен и може би съизмерим доход със съпрузите си, не намират решението на авторката за скандално.
Интересно, или не баш.
Анонимната, на теб единствено проблем ти е моралния казус. Ти се чувстваш явно несигурна във връзката си и искаш да се подсигуриш по някакъв начин. Да стане най-безболезнено при евентуална раздяла. Това е доста разумно и логично и смятам, че ако го кажеш на партньора точно така – искрено и директно, ще е по-коректно и той би трябвало да те разбере. Особено, ако не е засегнат материално. А и в крайна сметка това остава не само за теб, а и за вашето общо дете.
Ти се притесняваш, че ако му поднесеш така нещата и той ще рипне да се разделя с теб. Ами, може би ако не е това сега, ще е нещо друго в следващ момент. Ако каручката е разклатена, нали знаеш, и камъче ще я обърне. Та, изхождай от състоянието на връзката ви и перспективата ѝ. Успех.
Ти се притесняваш, че ако му поднесеш така нещата и той ще рипне да се разделя с теб. Ами, може би ако не е това сега, ще е нещо друго в следващ момент. Ако каручката е разклатена, нали знаеш, и камъче ще я обърне. Та, изхождай от състоянието на връзката ви и перспективата ѝ. Успех.