просто се чудих след време ако успее... дали е възможно... не сме се разбирали нищо конкретно, говорихме си, че имаме желанието, но не трябва да се спирам и да го чакам, а да си живея. Даже ми каза, че ако срещна някого, който ми се струва свестен и с когото си пасваме да не мисля за него в този момент и да не се спирам, ами да давам напред. Той още не е стигнал в крайността да е алкохолик в пълния смисъл на думата. Но усеща, че има предпоставките, заради начина по който му действа когато пие.
Обвиняваше ме докато се карахме, но после като сме били спокойни и сме го обсъждали ми е казвал, че не съм аз, а си е негов проблем. Тука малко ме озадачаваше, защото като е бил ядосан е казвал разни неща, а после като сме ги обсъждали докато сме били спокойни ми е казвал да не го слушам какво говори докато е ядосан, защото тия неща не били вярни. Наистина все едно са двама човека. Единият е мил, грижовен, разбиращ, търпелив и толерантен, а другият пие, избухва и говори неща, които грижовният му вариант не смята за вярни...