?Въпроси всякакви за СО?

Напротив!
Непрекъснато се опитвам да ви напомня, че безпросветния егоизъм и непоемането на задължения, не задържат никого около себе си.
А, се хиля, защото вирите носове и не давате дума да ви се каже, щото било 21- ви век.
Само ако преброиш колко мързел тече из форума, за главата ще се хванеш- не искам да готвя, не искам да пусна пералнята, не искам да мина с прахосмукачката, не искам да пусна миялната.
От сутрин до вечер в офиса, после пазарлъци кой да си мръдне задника и накрая- всеки вперил поглед в телефона и разцъква.
Скука и бездушие.
И разбира се, в един момент се присъединяваш към групата - "ама, той си намери друга".
Не го казвам с лошо чувство, напротив, но сами си прецаквате живота, отказвайки да порастете.

 

E то студентските години са за учене. Още от тогава да си сложиш задължение да готвиш, че и редовно, че и под час...

Айде да е примерно учене плюс работене, но пак денят да си е твой и да се срещаш с гаджето само за кеф, не веднага да се почнете с битовизмите.

Напълно права си, Таис!
Само че винаги е имало момичета, които бързат да стана семейни. Дали за да не изпуснат голямата любов, дали заради традиция, дали от страх да  не останат стари моми или да оправдаят в очите на консервативните си родители (а често и своите) сексуалния си живот.
В наши дни към тези съображения се добавя и цената на живота днес. Обща квартира и домакинство е по-евтино от самостоятелно.
Така поне си мисля. А че са глупави, глупави са , ама нА, бързат да се олелчат.

Е , аз да си кажа. нищо не пречи тя на квартира, той на квартира, отделно - тя с други хора и той с други. ще стават купони, ще си преспиват ту при единия, ту при другия. Еми по наше време така беше. Едните живееха в София, другите по квартири, софиянци- по квартирите , естествено , при гаджетата.
Но тогава беше друго. Аз не го намирам за правилно заради битови удобства да се ограничава едно момиче и да върти домакинство на тази възраст. А и аз като Уиш имам син , когото обслужват качествено и за постоянно. На мен за момичето ми е някак жал , ама нейсе.

Ами то пък като живееш сам не се върти домакинство явно... Или е голямо тегло да сготвиш по две. Всеки тука брои само задълженията. Да не се прецака някой случайно. А и може и да съм старомодния, ама след 20 за мен е добре човек да се ориентира към това да си търси партньор в живота. И никога не можеш да опознаваеш човек без да заживееш с него. А не иху, аху по квартирите, сватба и после имали непреодолими различия...

Аз пък си мисля , че зачести тенденцията мъжете да стават паразити така , а момичетата , след години съжителство, да не преминават на друго ниво, а да бъдат заменяни .
Въпрос на гледна точка си е. Кой както го разбра.

[/spoiler]Никой не е поискал от теб да си спомняш собствените преживявания и да ги преекспонираш върху нищо неподозиращи хора, нито да пускаш просташки коментари, че сме се нареждали на опашка за ергени.  Четенето на някои твои коментари остава усещане за гнус. Помисли върху това.

Ами, това беше, да. Правилно си разбрала, Луна.
Просто се сетих за пример, подобен на казуса, и съответно дадох и своето мнение, за да не е само "една жена ми каза".

Аз лично точно като студентка започнах много да си готвя и да експериментирам, като си бях самичка. Доставяше ми удоволствие, все още ми, ама днес ще си сготвя сложна манджа, след два дни може изобщо да не ям. Така беше и това смятам за нормално.

По онова време поживях и за известно време с тогавашния ми приятел, който не беше по готвенето. Почти винаги се опитваше да намери нещо, което е добре сготвено или нещо, което той може за 3-4 мин да приготви. Без да се фръцкам аз. Еми, казвах му понякога "недей взима нищо, замислила съм нещо". Ако беше се наредил да чака на мен, понеже не е по готвенето, щеше да види през крив макарон нещо.

Аз така го разбирам- като не можеш нещо или не ти е на сърце, не бива да чакаш на другия. Т.е. като ти не би се занимавал да си носиш храна, защо го изискваш.. Тоя начин на мислене си е баш паразитиране за мен.

Майката е с по- целенасочена и еднопосочна грижа спрямо "детето". Съпругата е едно или две нива надолу откъм грижа, щото я взимаш да се грижиТЕ един за друг, не да се грижи за теб. В този ред на мисли, не вярвам да има адекватна майка, която приготвя кутийче за 25-30 годишния си син. Защо приятелката/съпругата му да го прави. Да не му е мама, че да го пере, приготвя и отглежда като фикус.

Хайде не рипай с бутонките, защото нито собствени преживявания коментирам, нито теб визирам.
Пиша под твой пост, с който ти изразяваш съгласие с виждането на друга съфорумка.
И нямам нужда някой и нещо да ми иска, както и аз не го правя към никого.

А, истината често е неприятна, та чак боли- затова рипаш така.

Но, аз не си измислям нищо- припомни си темата "бихте ли взели мъж с дете", както и предишната, където масовото виждане е, че НЕ.
Че си търсите ергени.
ПП."Усещането за гнус" не е зле ти да помислиш откъде ти идва- дали от действията или от коментарите на действията?
Щото, бели и възвишени действия, няма как да навеят гнус, че и така да бъдат изкоментирани.

Задължителното, неотменно готвене е плод на мизерията и безпаричието. Когато не може да си позволиш да вечеряш или обядваш със семейството навън. Тогава си принуден да го правиш и е гадно, защото не е въпрос на избор.

А готвенето никога - това вече е плод на некадърност, мързел и нулева способност за създаване на домашен уют. Всяка вечер по ресторанти е чергарски, бекярски живот.

Всяко нещо с времето си. Като студентка бях веган 2 години, ядях ябълки и моркови на сок. Кулинарно се изявявах отвреме на време с веганов кекс с банан или домашни оризови крекери. Като срещнах мъжа ми, бях само вегетарианка вече. Правех салата със сирене за вечеря и така първите години съвместен живот.

Онзи ден, излизайки от нас за няколко часа, се върнах и заварих в леглото, семейната спалня, в самата му среда, нагризано домашно пуешко кюфте правено собственоръчно от мен, предния ден, омазано в кетчуп. Мъжът ми, хранейки детето с кърма, произведена и издоена отново изцяло лично от мен, и бухайки самият той от въпросните кюфтета, не забелязал бил как голямото дете е разнесло назгризани кюфтета насам-натам. Добре, че от веганските години ми е останала йога практиката за дълбоко вдишване и издишване при изпитване на ярост.

Та моите съвети да не почва отсега с битовизмите са породени от опит

Сега, реално закуската и обядът ми минават в работата, излизам сравнително рано. Всичките ми гаджета са ми готвили,в случаите, когато не сме яли навън, самите те така са искали и са обожавали да готвят. Мога да готвя доста добре, но не желая и съм била директна по въпроса от самото начало. Някой път съм имала желание, но ми се е заявявало, че жената е принцеса и трябва да бъде глезена, не да седи до печката. Уикенди винаги сме били позаведения. Също така никога не съм била оставяна и да чистя сама, въпреки че обичам и мразя да ми се пречкат. Винаги съм привличала мъже, които обичат да глезят жените до себе си, самата аз се позиционирам така, не съм на вълна да бъда домакиня, искам да ми е хубаво и безгрижно във връзката. Говорим, когато няма деца в картинката. Съгласна съм с твърдението, че почнеш ли да слугуваш на мъж, спира да те възприема като жена. Имам нагледен пример с моя близка приятелка, на моята възраст, която цял живот се старае да угоди на мухльовците, готви, чисти, работи в ресторант, заделя храна за вкъщи, да не се охарчва милото, излиза веднъж в месеца и тя плаща сметката на приятеля си, който взима четворна на нейната заплата. Скапва се от работа до 23 часа всеки ден, мухльото се прибира в 5, ляга да спи и я чака да се прибере в полунощ и да започне да готви, докато й крещи защо се е забавила. И предишният й беше такъв, и по-предишният също, накрая я зарязаха заради кокетки, които не пипват нищо. Готвенето и чистенето мъж не задържат.

Ама аз се обърках. Ти ли ще се жениш за нея или синът ти. Той, ако се впечатлява от принцеси, а не от слугини к'во правим? Ще си избира жената по вкуса на мама ли?

То и мързела и мръсотията не ги задържа.

На никой акъл не давам. Просто от описанието на Уиш ми се стори добро момиче и си казах мнението. Моите синове принцеси не биха търпяли, защото аз тях си гледам като принцове, така че не вярвам да се залюбят с моме, което изисква високи капиталови вложения. Просто те са си най-важни.