Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... XLVII

да, Лукас продаде правата на Дисни.
От което доста ме е страх, защото имам опасение, че новата серия ще е някое невинно детско семейно филмче.
Не знам дали знаете, но както с Пепеляшка ще имаме и копие което е дублирано!!! В едната зала ще дават с оригиналното аудио и субтитри, а в съседната зала който иска ще може да го гледа дублиран. 
STAR WARS дублиран. Опазил ме Бог да чуя/видя такова кощунство.

Аз съм ок с дублажа щом има избор. Все пак и деца могат да го зяпат.

Съгласна с Ваня
Все пак има и детска аудитория.Моя е на 6 и половина и вече се запали по старите серии,и то нямах време да му търся дублирани,а от тв по АХН му четох  надписите

Искрено се забавлявах с този филм.

Охх, май много прибързахме да отписваме кино-годината като слаба. Ей на, новият филм на Сорентино се оказа по-хубав от миналогодишния му. Всъщност Youth е просто възхитителен, и то не само като образец на изкуството, но и като чисто човешко откровение. Не едно генерално, а цял низ от такива, оформящи ария на живота, която е и мъдра, и отчаяна, и цветна, и красива, и някак мъгливо усмихната, като алпийско утро. Любовна песен към онова, което сме загубили, или пропуснали, или никога не достигнали, или не успели да оценим. Много, много тъжна песен.

Иска ми се след като още някой го гледа, да повдигнем отдавна затихналия Кино-клуб и да поговорим за филма в детайли, които не е удачно да се споменават тук. Тук ще кажа само, че смятам, че е редно Джони и Леонардо да почакат още година за Оскар. И в края на февруари да станат на крака на Майкъл Кейн. Евентуално и на Кайтел.
Рейчъл Уайз за пореден път доказва, че е поне толкова талантлива, колкото е красива.
За Пол Дано ще си поговорим с Тина, след като гледа .

Youth и аз искам да го гледам, но по кината тук го няма, в торентите също. То в торентите нищо няма. 

Има го в Арена, оттам го теглих аз. Достъпна е от чужбина.

На мен всички торенти са ми достъпни, но в арена може да не съм погледнала. 

Има го ,но не видях бг субтитри там .

The Wallk: Живот на ръба - магнетичен и великолепен филм! Силно препоръчвам Какво по-хубаво от това да си тръгнеш с усмивка на лице след хубав филм...Приветствам решението да е 3D, определено се получава приобщаване към атмосферата на Париж, Ню Йорк, усеща се напрежението от изпълнението на Мечтата, вълнението от подготовката за нея. Или по-скоро станах съучастник Великолепна игра на Джоузеф Гордън-Левит и искрено се радвам, че стигна до Глямото кино след "На гости на третата планета". Със сигурност това не е шедьовърът на Земекис, но не знам за гений който да създава само шедьоври и все пак имаше великолепни режисьорски решения като това да трансформираш спомен във реалност, да видим въжето отново, мечтата отново!

В събота гледах The Lobster. Ей тъй без никаква подготовка се изтърсихме в Одеон в 8 вечерта, като през цялото време си мислех, че в салона ще сме ние двамата и още 4-5 заблудени души. Оказа се, че билетите отдавна са свършили, но все още има места за правостоящи (седящи на стълбите).Само да вметна, че последно съм седяла на стълбите в кварталното кино на "Смело сърце".
Отдавна не бях гледала толкова хахавелски филм. Тоз гръкът ще да дойде голям откачалник. Не съм му гледала другите филми, но от това което попрочетох явно и те не падат по-долу.
Хареса ми историята и актьорите баха много добри, не е за изпускане Колин Фарел с чичакски мустаки бузки и шкембе. А диалозите бяха недостижими с абсурдността си.
Даже и отворения финал ми хареса, въпреки че най-мразя да ме зарежат започната и недовършена. Ми като си решил да разказваш някаква история, поне имай приличието да кажеш какво става накрая. Тук обаче нямах никакви съмнения какво ще стане, та не го преживях чак толкова това авторово решение.
Не съжалявам изобщо, че седях час и половина на стълбите, струваше си.

Да си кажа и аз за The Walk... като почна с това, че абсолютно убедено си поисках билет за "Разходката"   и девойчето на касата ме гледа умно 45 сек. преди тя да включи, какво искам, а аз да включа, че заглавието са го превели на български "по смисъл".  Всъщност не са го и превели, а са го "дообяснили".

После да продължа с това, че 3D-то беше наистина добро, щом не ме подразни през повечето време, макар и да не допринесе особено с нещо. Но пък истински ме впечатли в кулминационните кадри - където беше неотменна част от създаването на цялост на визията и усещането. (Така като гледам, за всеки филм, който гледам на 3D, все отделно обяснявам нещо си... Ми не мога още да я почувствам тази технология като задължителна за правенето на кино.  )

И телеграфно за останалото:
- не ме дразнеше акцентът на главния герой, даже беше весело да сравнявам с нямащите акцент останали герои  
- до края не свикнах с тъпия грим и прическа, обаче  
- до края се ядосвах на "разказването" нейде в ухото на Статуята на свободата - защо беше нужно изобщо  
- поддържащите роли бяха измислени, режисирани и изиграни почти чудесно / единствено като кръпка, без мотивация и неясна ми остана раздялата с девойката сякаш
- вторият "акт" на филма - с подготовката - беше издържан в най-добрите традиции на холивудските ансамблови крими комедии от типа на "Бандата на Оушън" - имам две-три дребни забележки, но доста ми хареса всъщност  

- кулминацията - т.е. самото ходене по въжето - беше чудесна отвсякъде - като визия, като емоция (абсолютно съм съгласна с Джой, че това е единственият момент във филма, където Джоузеф дава на образа всичко от себе си, а Земекис го показва по най-добрия начин) Защо не го правят и в останала част на филма, обаче!!!  ,
и музиката, операторската работа, монтажа ... - а бе, всичко беше повече от чудесно - и това продължи някъде докъм заигравката с полицаите; после нещата се върнаха в руслото на "не дотам" ...

Общото ми мнение е, че ако Земекис се беше отказал от максималното приближаване на визия и поведение до реалния Петит, щеше да се получи много по-истински герой. А ако беше поработил още седмица-две или месец върху монтажа, щеше да се получи много по-добър филм като цяло. (Имал е всички предпоставки 20 години по-късно да направи втори "Форест Гъмп", ама се е издънил, според мен. )
При този краен резултат, имам съмнения, дали ще се задържи в топ 10 за годината.

П.П. В момента изобщо не си спомням, как свърши. Подозирам, че след месец ще си спомням само разходката.

На мен сякаш ми беше лееко постен този филм ( The Walk...), макар и като цяло да ми хареса и ми остави приятно, но някак странното усещане все едно не съм била досега на филм, а на цирк. И двете хубави, но доста различни преживявания. Визуално - красота! История - има я. Актьорско присъствие - доволно. Камера - има. Единствено личното ми усещане  е сякаш нямаше цялостност и наистина, както Мячик отбележи, няколко момента (раздялата, мотивацията, както на приятелчетата, така и на самия въжеиграч!) малко ми стояха накърпени. Сякаш на места филма се състоеше от красиви кръпки, без да ме убедят защо трябва са там. Имам предвид, нали уж докато гледаме, трябва да повярваме на историята, на мотивацията особено! на главния герой, а аз не можах на 100% да повярвам. Любовния сюжет имаше мегдан да го развият доста по-добре. За мен филма е леекоо разочарование, от гледна точка на това, че е толкова красив и притежава такива силни козове като сцената с въжето на кулите. Което в никакъв случай не означава, че не го препоръчвам за гледане, напротив.

Мяч, аз усетих истинска емоция на още едно място- подхлъзването на последната стъпка в цирка. Направо вонеше на ужас от Джоузеф тогава. Според мен чисто актьорски това му беше моментът във филма.
И при все равно изведената роля поне походката и стойката през цялото време бяха с нужната грация на цирков артист. Земекис добре си го беше подбрал, да беше го и добре режисирал...

Раздялата с девойката в реалност е била доста кална история, та на Шарлот е било забранено да се срещне и говори с нея и вероятно и затова и няма детайли относно скъсването във филма.

От Статуята на свободата май доволни няма

The Man from U.N.C.L.E. : голямо, не - огромно разочарование. Така става като тръгна с големите кошници.
Тайно-явни агенти, които са чувствено-безчуствени и се управляват от нечовеци хора ...
Пълна боза.
Аз ли завъзрастявам вече ...

Няма да коментирам актьорската игра, изобщо не стигнах до там да я оценя, защото сюжетната линия беше толкова банална и елементарна, че филма буквално ме приспа.