И нули мога да добавя. За разкош. Пък и съвсем на място.
Съгласна съм за операторската работа, за цветността и динамиката. Гледам много готварски реалити шоута и мога да кажа, че авторите на филма успяват да предадат автентичното напрежение в една ресторантска кухня точно такова, каквото съм го виждала там. Брадли ругае, крещи, хвърля и троши почти като Гордън Рамзи и други като него.
Но не това ще е главното, с което ще запомня филма.
Съзнателно цитирах избирателно публикацията на lulumba за филма - исках да подчертая двете неща, които и за мен са главните му достойнства.
Актьорският ансамбъл на първо място. И изобщо не се изненадвам, защото Джон Уелс има зад гърба си завидна кариера на автор, продуцент и режисьор на едни от най-добрите, според мен, примери на ансамбловост на американския ТВ-екран. А след като се захваща и с кино-режисиране, продължава да прави пак същото. Умее го. И тук го показва за пореден път.
И кастинг директорът също заслужава похвалите ми. Не знам чия именно е била идеята да съберат този кухненски интернационал - един американец, един британец, един германец, един италианец и един французин - но се е получила чудесна забавна група красиви мъже на прага на 40-те, на които им личи, че играят с кеф. И жените ги поддържат на същото ниво. Главното, с което ще запомня филма, е именно тази ансамбловост.
Общата атмосфера на второ място. Сценаристите са свършили добра работа. Историята не е особено иновативна, но е добре структурирана - без дупки и с добро темпо. А диалозите са леки, умело написани, без напъване.
Публиката в салона се забавляваше.
Това наричам приятно прекарани два кино часа.
Препоръчвам!