Гледах и аз The Walk. Хареса ми много като продукт за наслада на сетивата. Смятам, че е филм, композиран и заснет с много усет и вкус, както и с много майсторство. По цялостния пакет имам забележки, свързани най-вече с щедро посипаните клишета, без които явно нито един американски филм не може да мине- от декламациите "гони мечтата си" до "the great city of New York", повторено с патос поне десет пъти ... естествено през задължителната сцена, в която добре сложеният титуляр демонстрира тяло в различна степен на разсъблеченост.
Разочарована съм от работата на Земекис с добре сложения титуляр- смятам, че в драматично-комедийното естество на филма това да разполагаш с актьор, който е убедителен и в комедията, и в драмата, и да не го използваш адекватно е кардинална грешка. При по-добре написана роля и по-категорична режисура смятам, че би се получило далеч по-добре. Така беше само добре- истински завладяваща емоция от Джоузеф усетих само в няколко момента на кабела между кулите, а истинска наситена драма- само при изплъзването от въжето в цирка (там шокът и ужасът на Филип бяха така концентрирани, че се усетиха буквално на физическо ниво, и актьорът се справи перфектно с пресъздаването им). Останалото беше пресилени жестове и твърде, твърде много обяснения па какво искал Петит, па как, па колко и т.н.
С последното се вързва и друго, което много ме подразни- гласът в кадър, сиреч Петит, кацнал на Статуята на свободата. Абсолютно излишен беше.
Поддържащият каст обаче беше зашеметяващ- явно там е отишло и цялото режисьорско усилие да изгради автентични образи. От Бен Кингсли до напушеният дългокоско (как съм се смяла с него, не е истина
)- всички бяха повече от идеални. Личните ми любимци са двамата му приятели (с лек превес на Джеф, много сладък беше със страха от височини). Не ми допадна само девойката- това да си хубава и да имаш влажен поглед просто не стига, но пък беше наистина много хубава.
Визията- вълшебна! Гледката на кабела, губещ се в безкрайността, е един от най-красивите кино-моменти, на които съм била свидетел. Много ми хареса и черно-бялото начало, но ми се струва леко като кръпка- след като показаха черно-бял Париж, можеха да вмъкнат същия елемент и с Ню Йорк, за хармония. За ефектите няма да се изказвам, сигурна съм, че са били повече от съвършени, след като нито в един момент не се подразних и не ме заболяха очите, а по принцип не съм фен на 3D-то. И наистина остава усещане, че се надвесваш над бездната.
Лично за мен най-красивият кадър беше окървавеният кабел под кървавата обувка- с интензитета и контраста на цветовете, със съвсем лекото треперене, подсказващо нечовешко напрежение. Това е и единият момент заедно с кабела в облаците, които ще помня доживот от този филм.
Саундрак- прекрасен. Грим- ужас. Костюми- много цветни и приятни, в духа на епохата.
Хубав, много хубав филм
. Можеше обаче да е и още по-хубав.
Разочарована съм от работата на Земекис с добре сложения титуляр- смятам, че в драматично-комедийното естество на филма това да разполагаш с актьор, който е убедителен и в комедията, и в драмата, и да не го използваш адекватно е кардинална грешка. При по-добре написана роля и по-категорична режисура смятам, че би се получило далеч по-добре. Така беше само добре- истински завладяваща емоция от Джоузеф усетих само в няколко момента на кабела между кулите, а истинска наситена драма- само при изплъзването от въжето в цирка (там шокът и ужасът на Филип бяха така концентрирани, че се усетиха буквално на физическо ниво, и актьорът се справи перфектно с пресъздаването им). Останалото беше пресилени жестове и твърде, твърде много обяснения па какво искал Петит, па как, па колко и т.н.
С последното се вързва и друго, което много ме подразни- гласът в кадър, сиреч Петит, кацнал на Статуята на свободата. Абсолютно излишен беше.
Поддържащият каст обаче беше зашеметяващ- явно там е отишло и цялото режисьорско усилие да изгради автентични образи. От Бен Кингсли до напушеният дългокоско (как съм се смяла с него, не е истина
)- всички бяха повече от идеални. Личните ми любимци са двамата му приятели (с лек превес на Джеф, много сладък беше със страха от височини). Не ми допадна само девойката- това да си хубава и да имаш влажен поглед просто не стига, но пък беше наистина много хубава.Визията- вълшебна! Гледката на кабела, губещ се в безкрайността, е един от най-красивите кино-моменти, на които съм била свидетел. Много ми хареса и черно-бялото начало, но ми се струва леко като кръпка- след като показаха черно-бял Париж, можеха да вмъкнат същия елемент и с Ню Йорк, за хармония. За ефектите няма да се изказвам, сигурна съм, че са били повече от съвършени, след като нито в един момент не се подразних и не ме заболяха очите, а по принцип не съм фен на 3D-то. И наистина остава усещане, че се надвесваш над бездната.
Лично за мен най-красивият кадър беше окървавеният кабел под кървавата обувка- с интензитета и контраста на цветовете, със съвсем лекото треперене, подсказващо нечовешко напрежение. Това е и единият момент заедно с кабела в облаците, които ще помня доживот от този филм.
Саундрак- прекрасен. Грим- ужас. Костюми- много цветни и приятни, в духа на епохата.
Хубав, много хубав филм
. Можеше обаче да е и още по-хубав. 
Кабелът в облаците и на мен ми остана като най-силната гледка и усещане от филма. 
Те такова нещо не беше имало, но никога не е късно. Голяма конспирация. 
Не че после няма да го гледам и на кино заради децата и мъж. 
