Какво е да си сам и трябва ли да ме е страх?

  • 9 174
  • 60
  •   1
Отговори
# 45
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Въпрос на вибрации и на шанс.
Има всякакви мъже.
Спокойно, ще срещнеш подходящ за теб, когато се успокоиш и възстановиш от преживяното.

# 46
  • Мнения: 4 418
Не се знае дали ще срещне, има стари моми, без деца, остаряват самотни, никой не се интересува от тях, всяка вечер плачат преди да заспят. Да.

# 47
  • Мнения: 14
Проблемът е, че онзи ден разбрах причината поради която се разделихме... Оказа се нещо много заплетено, първо ми беше жал за него- затова, че е преминал през сложен избор и голяма дилема, но после осъзнах, че около месец ме е заблуждавал и е крил от мен, че всъщност ще заминава и изобщо няма намерение за остане тук. Подло, много подло... а аз щях да го разбера и да го подкрепя. Сега се чувствам освен изоставена, и измамена... Изиграха ме той и цялото му обкръжение заедно. На всичкото отгоре реши да се вижда и с друга, за да му бъде по-лесно да вземе решението без емоционална привързаност към мен. Така че сега трябва да се преборя и с известното озлобление, което ме мъчи. Поне ако можех да ме изкрещя всичко, което искам, щях да съм значително по-спокойна след това.

А това беше човекът, за когото можех да направя всичко и вярвах, че ще ми бъде най-добрият приятел... Е, как да гледам напред с оптимизъм? Ако не са родителите ми и близките ми, бих загубила вяра в хората напълно. Щеше да е много хубаво, ако беше постъпил с повече смелост и достойнство. За мен думата на човека е най-важна, трябва да си държи на думата, дори и това да му коства разминаване между желаното от него и това, което трябва да направи....  Rolling Eyes

И сега се опитвам да изляза от позицията на жертва и да видя ситуацията от друга гледна точка, но ми е трудно.

# 48
  • Мнения: 6 214
Оставането сам е важна и бих казала основна стъпка от човешкото развитие.
Всеки трябва да остане сам за известно време, особено на млади години.
Да се осъзнае като личност, а не като син/дъщеря/гадже/съпруг/съпруга.
Трябва да се ценим сами като личност, а не да сме ценни защото сме част от нещо.
Когато се научим да се ценим сами, ще дойде и някой който да ни оцени и да поиска да е с нас.
Много добре казано.  Peace   bouquet

Еле, имаш два варианта пред себе си, за които се сещам.
1. Да поддържаш някаква връзка с него с цел някой ден да се съберете, независимо дали тук или там, където ще заминава.
2. Да му теглиш една кратка, но от сърце, като на поредния лъжец и да продължиш напред със всичко, което имаш, защото имаш не малко. И към всичко това да не забравяш, че той губи много повече от това, което губиш ти.

А ако намериш нов човек, да знаеш че всичко с мъжете е на късмет, не се обвинявай, ако пак се окаже грешен избор.

# 49
  • Мнения: 4 418
А ако намериш нов човек, да знаеш че всичко с мъжете е на късмет, не се обвинявай, ако пак се окаже грешен избор.


То целия живот си е RNG.  Grinning

# 50
# 51
# 52
  • Мнения: 6 122
Проблемът е, че онзи ден разбрах причината поради която се разделихме... Оказа се нещо много заплетено, първо ми беше жал за него- затова, че е преминал през сложен избор и голяма дилема, но после осъзнах, че около месец ме е заблуждавал и е крил от мен, че всъщност ще заминава и изобщо няма намерение за остане тук. Подло, много подло... а аз щях да го разбера и да го подкрепя. Сега се чувствам освен изоставена, и измамена... Изиграха ме той и цялото му обкръжение заедно. На всичкото отгоре реши да се вижда и с друга, за да му бъде по-лесно да вземе решението без емоционална привързаност към мен. Така че сега трябва да се преборя и с известното озлобление, което ме мъчи. Поне ако можех да ме изкрещя всичко, което искам, щях да съм значително по-спокойна след това.

А това беше човекът, за когото можех да направя всичко и вярвах, че ще ми бъде най-добрият приятел... Е, как да гледам напред с оптимизъм? Ако не са родителите ми и близките ми, бих загубила вяра в хората напълно. Щеше да е много хубаво, ако беше постъпил с повече смелост и достойнство. За мен думата на човека е най-важна, трябва да си държи на думата, дори и това да му коства разминаване между желаното от него и това, което трябва да направи....  Rolling Eyes

И сега се опитвам да изляза от позицията на жертва и да видя ситуацията от друга гледна точка, но ми е трудно.

Ох, Елле разбирам те. Ще ти мине, ще видиш. Не знам, може би трябва някак си да се опиташ да проумееш, че по принцип хората сме егоисти и да очакваш, че като обещаят, може и да не изпълнят. Ако това го проумееш поне следващите разочарования ще са или никакви или много малки. Колкото и да го обичаш или той да ти казва, че те обича, знай, че сме устроени да сме егоисти. Още на ниво гени. Особено показателен е този случай. Не се озлобявай мила Елле, проумей този факт. В бъдеще ще ти е много по - лесно. И нещо много важно, никога не изхождай само от себе си, че щом ти не би направила еди какво си, значи и другият няма да го направи. Това е заблуда.

# 53
  • Мнения: 14
Anna-Bell, много ти благодаря за това, че четеш моите излияния и ме подкрепяш!   bouquet

Истината е, че след този урок не вярвам, че може нещо в човешките взаимоотношения да ме уплаши или изненада. За съжаление пак ще кажа, че в моето семейство нещата стоят по коренно различен и за мен това да бъдеш верен на човека до теб, както и да имаш сигурност в него, винаги е било от основно значение. Тръгнах без очаквания към връзката ни и винаги съм знаела, че има риск той да замине, защото такъв е неговият живот, но ме беше уверил многократно, че ако това се наложи, ще бъдем двамата. Включително и броени дни преди да се разделим го повтаряше  Laughing
Иначе продължавам да вярвам, че хората са добри, макар и егоистични по природа. Вярвам, че никой не постъпва лошо с другия заради това, че не го харесва или иска той да страда, а заради самия себе си. Така че нито приемам лично изневерите, нито предателствата. Но този път беше по-специално, защото в моите очи ние се развивахме заедно като семейство, като едно цяло.

И тъкмо реша, че вече съм добре и съм преодоляла това и се появява някакъв знак, който пак ме връща... или някой общ познат ми казва нещо, или се налага да отида до място, където сме били заедно често...и така. Знам, че това са предизвикателства и е най-нормалното нещо да се случват, но ми пречи мисълта, че явно има неизказани и недовършени неща.

Но пък се радвам на всяка минута, подреждам си живота по много хубав за мен начин, сбъдвам си желания, които съм имала от много време, откривам нови възможности. Дори мисля, че успях да му простя и да го разбера, което е най-важното. Така със сигурност няма да се озлобя и ще продължа да вярвам в хората.  Heart Eyes

# 54
  • Мнения: 6 214
Еле, радвам се колко бодро, ведро и позитивно звучиш. Адмирации!   bouquet

# 55
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Еле, радвам се колко бодро, ведро и позитивно звучиш. Адмирации!   bouquet

  bouquet  Hug  Flutter

# 56
  • Мнения: 6 122
Anna-Bell, много ти благодаря за това, че четеш моите излияния и ме подкрепяш!   bouquet

Истината е, че след този урок не вярвам, че може нещо в човешките взаимоотношения да ме уплаши или изненада. За съжаление пак ще кажа, че в моето семейство нещата стоят по коренно различен и за мен това да бъдеш верен на човека до теб, както и да имаш сигурност в него, винаги е било от основно значение. Тръгнах без очаквания към връзката ни и винаги съм знаела, че има риск той да замине, защото такъв е неговият живот, но ме беше уверил многократно, че ако това се наложи, ще бъдем двамата. Включително и броени дни преди да се разделим го повтаряше  Laughing
Иначе продължавам да вярвам, че хората са добри, макар и егоистични по природа. Вярвам, че никой не постъпва лошо с другия заради това, че не го харесва или иска той да страда, а заради самия себе си. Така че нито приемам лично изневерите, нито предателствата. Но този път беше по-специално, защото в моите очи ние се развивахме заедно като семейство, като едно цяло.

И тъкмо реша, че вече съм добре и съм преодоляла това и се появява някакъв знак, който пак ме връща... или някой общ познат ми казва нещо, или се налага да отида до място, където сме били заедно често...и така. Знам, че това са предизвикателства и е най-нормалното нещо да се случват, но ми пречи мисълта, че явно има неизказани и недовършени неща.

Но пък се радвам на всяка минута, подреждам си живота по много хубав за мен начин, сбъдвам си желания, които съм имала от много време, откривам нови възможности. Дори мисля, че успях да му простя и да го разбера, което е най-важното. Така със сигурност няма да се озлобя и ще продължа да вярвам в хората.  Heart Eyes


Много, много се радвам за теб. Ти си едно много интелигентно и осъзнато момиче и аз нямам никакви съмнения, че ще продължиш напред и ще срещнеш човекът. Hug

# 57
  • Мнения: 14
Здравейте, момичета! Как сте?

Скоро не съм писала, но ми се прииска да споделя, че съм много добре! Не знам защо хората не учат децата си, че могат да са щастливи и без никого! Ако го знаех, щях много по-различно да премина през пътя си дотук... Както и да е. Важното е, че започнах да срещам и нормални мъже, което ми дава надежди. Не са всички от онези, наистина е въпрос на нагласа  Grinning

Хубав ден от мен!  bouquet

# 58
  • Мнения: 6 122
Здравейте, момичета! Как сте?

 Не знам защо хората не учат децата си, че могат да са щастливи и без никого!

Много важен въпрос. Много. Браво, че си открила истинският отговор. То не е само това, има и други въпроси, които са скрити с лъжливи отговори, но....който намери, намери, който не, здраве да е.
Радвам се за теб! Дано всичко се нареди. Hug

# 59
  • Мнения: 4 418
С хора е по-добре. Пък и тия дето казвате, че можели да бъдат щастливи без никого, били ли сте БЕЗ никого.

В момента като пишете ползвате компютър който НЯКОЙ е направил, ползвате ТОК, който някой е произвел, не вие нали? И т.н. примери.

Общи условия

Активация на акаунт