Публикувана: 1 юли 2015, 16:54 ч.
Последно мнение: 3 авг. 2015, 19:18 ч.

"Горките ни деца, не случиха на майки!"

19 585
334
1

# 15 1 юли 2015, 17:44 ч.

София
Мнения: 12 569

Цитат на: Хърмаяни в ср, 01 юли 2015, 17:41

Изтормозеното ми коте ме накара да си обещая, че животно ще гледам само навън - в среда, която би се чувствало добре. Смятам, че затварянето (особено на улично животно или куче от едрите породи) е изтезание над него.

Абсолютно на същото мнение съм. Затова и вероятно никога няма да имам мечтаната немска овчарка. Обожавам тези кучета. Но живеем в преустроена гарсониера и според мен би било проява на свръхегоизъм да затворя такова прекрасно животно в нея. Освен останалите ми доводи да не взимам домашен любимец.

# 16 1 юли 2015, 17:46 ч.

Мнения: 2 931

Да допълня, че за моя син домашни любимци са само кучета и евентуално - котки. Никога не е проявявал интерес към рибки, хамстери, морски свинчета, птици.

# 17 1 юли 2015, 18:35 ч.

Мнения: 4 270

Цитат на: Ceca в ср, 01 юли 2015, 17:22

За мен хората, които мразят едно или друго животно, са бъгнати.

Ааа, не така! Какво им е бъгнатото? Мразят/не приемат/не искат...Какво им е на тези хора, освен че със сигурност имат обяснение?

# 18 1 юли 2015, 18:40 ч.

при късмета
Мнения: 24 138

Понеже знам защо Хърмаяни пусна темата, ще отговоря и аз.
Израсла съм с домашни любимци. Гледали сме граничарска немска овчарка, в къща, едновременно с котка, която не излизаше навън. Като се преместихме в апартамент, майка взе един пекинез, много стар и явно доста тормозен от битака, само за да го отърве от предишния собственик. След него съм имала 3-4 котки. Последните две бяха майка и син, майката гледахме 13 години, сина 14. Наложи се да го приспим защото на тази възраст му отказаха бъбреците, действието се разви успоредно с разбирането, че чакаме бебе.
Сега имаме златни рибки, защото детето много иска коте, любимото му животно, но аз не искам да взимам.
Аз още не мога да прежаля моите любимци, много си ги обичах и не искам и детето да минава през подобни загуби.
От кучета се наплаших докато бях бременна, а детето се наплаши, защото на 2 годишна възраст го ухапа домашно куче.
Това обаче не значи, че не ги обичам и аз и той. Просто няма да ги гледам и държа стопаните да гледат техните си.
Изказвания като повода за темата ме вбесяват. Хърмаяни, ако иска да го цитира

Да допълня, че в момента по нова в "Съдби на кръстопът" дават за случай на жена, пренебрегваща децата и съседите си за да събере вкъщи бездомните котки от махалата

Последна редакция: ср, 01 юли 2015, 20:06 от ма ко

# 19 1 юли 2015, 20:11 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 639

Цял живот съм имала животни вкъщи- от риби, през хамстери, котки и кучета, до сокол! Таралеж, костенурка, бели мишки( тях ги гледа гаджето ми, но живеехме заедно). С децата ми полагахме грижи за последното куче на нашите, докато умря. Но не сме го гледали вкъщи, а в специално обособено помещение. Децата ми имаха куче, което гледахме в двора; куче- пазач. Зайците, отглеждани за ядене, също им бяха приятели. Прасенце на седмица, куцо патенце и т.н.
Моите животни( докато бях дете) бяха отглеждани в апартамент. Животните на децата ми- на двора. Животно в апартамент няма да вкарам! Знам какво е преживявала майка ми и не искам да си го причинявам. Пък нека съм егоистка и децата ми да не са случили на майка!

# 20 1 юли 2015, 20:12 ч.

Мнения: 2 931

ма ко, няма нужда да цитирам анонимни потребители, които нямат смелост да кажат очи в очи ... каквото ми казаха. Ти май си го приела по-лично от мен. Laughing

Не се ядосвай на такива неща. Едва ли има родител, който да се похвали, че не е допуснал нито една грешка в отглеждането и възпитанието на детето си. И аз си имам моите, надявам се отказът да гледам животни вкъщи да не е от тях.

# 21 1 юли 2015, 20:21 ч.

където ми харесва
Мнения: 4 086

Цитат на: Хърмаяни в ср, 01 юли 2015, 16:54

Ожалиха детето ми, защото отказвам да допусна животно вкъщи. А вашите деца случиха ли на майки? Трябва ли родителите да отглеждат животно в домашни условия на всяка цена или е допустимо да откажат заради собствени разбирания? До какви травми за детето би се стигнало при отказ? Изпитвате ли съжаление към деца, чиито родители отказват и защо? Трябва ли въобще да се изпитва съжаление към такива деца?
Дворът не е вкъщи, само жилището.
Ако възникнат и други въпроси във връзка с децата, животните и жилището, ще е чудесно да бъдат обсъдени. За моето дете и животните ще разкажа по-късно.

Защо прие изказване на анонимник толкова лично?
И защо изобщо ти пука? Rolling Eyes

Ще съм по темата. В нас има куче-кокер. Малко е, не е добиче, има достатъчно пространство, където да се чувства добре. Децата се занимават с нея. Хранят я, извеждат я, водят я навън, водят я на ветеринар, на фризьор. Само финансово съм ангажирана към кучето, реално. Обръщам й внимание, защото все пак е и мое и го обичам безрезервно. Но, голяма порода съм категорична, че в нас няма да се гледа. Това наистина ще е мъка за животното.

# 22 1 юли 2015, 20:24 ч.

София
Мнения: 3 734

И аз съм от лошите майки. Дъщеря ми доживя до 24, жива е и не виждам някакви поражения върху нея от липсата на куче у дома. Иначе хамстери, костенурки и други подобни съм гледала предимно аз, понеже поне моето дете иска животно само да му се радва, но не и да се грижи за него, което си е проблем и се радвам, че не се поддадох на натиска.

# 23 1 юли 2015, 20:34 ч.

Мнения: 2 931

Цитат на: Adellle в ср, 01 юли 2015, 20:21

Защо прие изказване на анонимник толкова лично?
И защо изобщо ти пука? Rolling Eyes

Адел, точно пост над твоя съм отговорила на първия ти въпрос - въобще не го приех лично.
Ще ми пука, ако съм допуснала сериозна родителска грешка и не си давам сметка за това. Аз съм самокритичен човек, но като всеки, може да съм сляпа за определени неща. В конкретния случай съм наясно, че не е така. Домашните любимци, децата ни и възпитането са част от израстването на всеки, можеше да се получи добра дискусия. Peace

Скрит текст:

В интерес на истината, пуснах темата, защото ми стана забавно в другата, но пък не ми се щеше целенасочено да нарушаваме правилата. А и отдавна не съм пускала тема.

# 24 1 юли 2015, 20:42 ч.

Мнения: 2 444

Децата ни растат с животни и приемат, че е нормално те да се раждат, живеят и умират.
Кучето ни замина за село, живя десетилетие и умря.
Рибите ни ги умори комшийчето едно лято, като му ги оставихме на отговорно пазене.
В момента котката ни е стопанката на дома.
От двете водни костенурки едната вече я няма.
Наесен пак ще се зарибяваме.
Имам единствено вето от мъжа ми за хамстери

# 25 1 юли 2015, 20:48 ч.

Мнения: 55 063

Не знам защо е пусната темата.
Ако сложите конкретния цитат няма да е лошо.

Иначе - моето дете случи на майка. Grinning

Поне за животните. Mr. Green

Имаме куче, 2 хамстера - в отделни клетки и костенурка на 6 години. Grinning

Имахме и коте, риби, дори охлюви! Sunglasses

Но, ако трябва да решавам след време, не искам повече ангажименти.
Обичам животните, но си искат грижа.

# 26 1 юли 2015, 21:03 ч.

Мнения: 2 674

Моите „случиха„ на майка. Собственоръчно доведох пекинез в къщи преди 6 години. За което горчиво съжалявам и съм се зарекла, че никога вече животно няма да влезе у дома. Не заради друго, ами космите, които пуска ме побъркват! Никой не си признава, но космите от домашните любимци са буквално навсякъде!!! Намирам косми на най-невероятни места и не че ме е гнус, но просто е влудяващо да обличаш дрехи, по които има полепнали десетки косми. В момента пиша и ги съзирам по клавиатурата на лаптопа Mr. Green

Килимите ми са затлачени от косми, които нямат опрахосмучване или изпиране. Абе, няма спасение! Иначе самото куче ми е мило, тя си е член на семейството, до такава степен съм свикнала със стъпките й, с носовото й дишане, с лаят й, че сърцето ми се свива само като си помисля, че някой ден ще умре. Тя си нашата Жужка и си я обичаме, нищо че е проклета и своенравна.
Голямо куче от породите хъски, немска овчарка, голдън ретривър и пр. само би се измъчвало в апартамент. Пък и ежедневно имат нужда да пробягат поне няколко километра, което си е допълнителен ангажимент. Докато нашата кучка е по-скоро за декорация и глезотия. Зиме, лете, нея си я мързи да се разхожда, като ли да тича Naughty

И аз си мисля, че трудно се преживява загубата на домашен любимец, не знам и децата ми как ще го понесат ако нещо се случи преждевременно с Жужа.

Последна редакция: ср, 01 юли 2015, 21:12 от мамичка мекичка

# 27 1 юли 2015, 21:06 ч.

Мнения: 55 063

За космите - има гребени, с които доста намаляват падналите по пода.

# 28 1 юли 2015, 21:08 ч.

на плажа
Мнения: 1 866

Имахме 2 кучета като се роди детето.В момента остана само едно. Другото го блъсна кола. Загубата на дом.любимец е страхотна травма. Детето не иска дом.любимец, но му се налага да " търпи".