Аз се замислям да вземем коте, но малкия е на 2г. и се притеснявам да не го тормози.
Моето вече спря тормоза над котките ни. Децата учат много от общуването си с животните. Моето дете им готви боб - котешка храна във водата.
- Публикувана: 1 юли 2015, 16:54 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2015, 19:18 ч.
"Горките ни деца, не случиха на майки!"
В началото ще го, къде неволно, къде без да знае. Но с течение на времето се научават децата. В началото доста ще има да ги наблюдаваш какви ги вършат.
Моето вече спря тормоза над котките ни. Децата учат много от общуването си с животните. Моето дете им готви боб - котешка храна във водата.
Цитат на: link=topic=856387.msg31146165#msg31146165 date=1435835844
Моето вече спря тормоза над котките ни. Децата учат много от общуването си с животните. Моето дете им готви боб - котешка храна във водата.
Това е идейно.
Някога лакирахме ноктите на кокошките при баба, а аз им шиех поли... от останали изрезки от клиентките й. Сватба правихме на пилета даже.
Аз се замислям да вземем коте, но малкия е на 2г. и се притеснявам да не го тормози.
Човешки. Аз говорих одеве за природните, които не се покриват с тях.
Такива, като нашия ЗВМД, според който животните се събират в приюти, кастрират се /затова у нас пари няма/, обезпаразитяват се /и за това няма/ и ако до определено време някой не ги осинови или стопанин не си потърси животното /у нас по закон беше 14 дни, но не съм го гледала от над 5 години поне този, може и да са го променили/, се убиват.
Всяка държава сама си решава този въпрос. На мен бездомните котки не ми пречат.
Лично аз не бих кастрирала, предпочитам хапчета.
Такива, като нашия ЗВМД, според който животните се събират в приюти, кастрират се /затова у нас пари няма/, обезпаразитяват се /и за това няма/ и ако до определено време някой не ги осинови или стопанин не си потърси животното /у нас по закон беше 14 дни, но не съм го гледала от над 5 години поне този, може и да са го променили/, се убиват.
Всяка държава сама си решава този въпрос. На мен бездомните котки не ми пречат.
Лично аз не бих кастрирала, предпочитам хапчета.
Дойдохме си на думата, че градските улици не са място за безстопанствени животни.
На мен не ми пречат животните, пречи ми да виждам нещата, които преди това изброих, точно защото ми пука за тях.
Те не стават "човешки", тях си ги има независимо от човешките. Човешките не съм обсъждала, освен в последния си пост, защото те са различни навред. И са според общите виждания на съответната общност. Природните са едни и същи навсякъде.
Казах, че не съм против бездомните котки. Не съм принципно против животните- във и извън градовете. Само бездомните кучета ми идват горница по определени причини. Но това си е лично виждане. Не закон.
Цитат на: link=topic=856387.msg31146165#msg31146165 date=1435835844
Моето вече спря тормоза над котките ни. Децата учат много от общуването си с животните. Моето дете им готви боб - котешка храна във водата.
Това е идейно.
Някога лакирахме ноктите на кокошките при баба, а аз им шиех поли... от останали изрезки от клиентките й. Сватба правихме на пилета даже.
По едно време баща ми имаше куче, ама то голяма разправия. Сутрин и вечер разходка, то голямо животно иска да тича, едно разлигавено, ядеше по една тенджера дреболии. Поне разбрах, че не искам да гледам куче, най-вече защото ме мързи да го разхождам.
Животните страдат от хора лишени от адекватно отношение към тях. Котката е била почитана като пазителка на дома преди векове и мястото 'и, особено в днешните условия, при които съществуват хората, не е на улицата.
Моят котарак например е абсолютно негоден за живот навън.
Също така за да разнасят паразити и пр. вреди, които могат да бъдат опасни и за хората е грижа или по-точно липсата на грижа от същите тези хора. Има си редовна профилактика, с която се изключват споменатите включително и миризмата, космите, т.н. Пикаенето извън предвиденото място е поведенчески проблем, а не правило и също е в резултат на отношение.
Когато на мен някой ми каже, че мирише, пикае, прави бели... аз просто си вадя съответното заключение за отношението, навици и грижи на конкретния човек.
Животните страдат от хората и условията създадени от същите, както и обратното.
Моят котарак например е абсолютно негоден за живот навън.
Също така за да разнасят паразити и пр. вреди, които могат да бъдат опасни и за хората е грижа или по-точно липсата на грижа от същите тези хора. Има си редовна профилактика, с която се изключват споменатите включително и миризмата, космите, т.н. Пикаенето извън предвиденото място е поведенчески проблем, а не правило и също е в резултат на отношение.
Когато на мен някой ми каже, че мирише, пикае, прави бели... аз просто си вадя съответното заключение за отношението, навици и грижи на конкретния човек.
Животните страдат от хората и условията създадени от същите, както и обратното.
Какви деца, какви животни?
За децата животното е играчка, която е жива и точка.
Без тези, моля, че някое петгодишно, което много е лелеяло коте, му чисти изпражненията, или му слага да яде. Повечето деца реагират така
при вида на аки и по същия начин при отварянето на пакетче пауч.
Животното може да е бъде взето, заради детето, но то е абсолютна и тотална родителска отговорност. Които има сили, време и средства да гледа нещо повече от рибки, да го прави, ако ли не изобщо да не се захваща да се прави на добра майка.
За децата животното е играчка, която е жива и точка.
Без тези, моля, че някое петгодишно, което много е лелеяло коте, му чисти изпражненията, или му слага да яде. Повечето деца реагират така
при вида на аки и по същия начин при отварянето на пакетче пауч.Животното може да е бъде взето, заради детето, но то е абсолютна и тотална родителска отговорност. Които има сили, време и средства да гледа нещо повече от рибки, да го прави, ако ли не изобщо да не се захваща да се прави на добра майка.
Винаги съм искала да имам коте или куче в къщи, но майка ми така и не ми позволи. Като бях малка баща ми веднъж донесе едно коте, но то остана за няколко дни и после изчезна. Когато бях по-голяма, вече ученичка, взехме един пинчер, но и той (всъщност тя) остана за една-две седмици, майка ми казва, че въобще не съм се грижила за нея (аз си спомням, че я водех на разходка). Първият ми приятел живееше в къща, там имаше кучета, та не са ми липсвали животни, вторият не искаше, миришели му, не знам какво още, а пък аз се съобразих с него, защото работеше от къщи и всъщност щеше да се наложи да се грижи за животното повече той.
Със сегашния ми приятел имаме зайче и котак. Когато той дойде при мене, доведе неговия заек, който по-късно почина (много е тъжно наистина) и на другия ден взехме сегашния. За котака почакахме малко, аз самата да бъда готова за него и аз да си го избера. И така... не бих живяла без животно в къщи вече, наистина без тях е някакси празно, усетих го, когато почина първото зайче и изкарахме една нощ без животинка.
Иначе нашият котак не мирише, кастрирахме го навреме, ходи си до тоалетната само на едно място, въобще е много чист.
Със сегашния ми приятел имаме зайче и котак. Когато той дойде при мене, доведе неговия заек, който по-късно почина (много е тъжно наистина) и на другия ден взехме сегашния. За котака почакахме малко, аз самата да бъда готова за него и аз да си го избера. И така... не бих живяла без животно в къщи вече, наистина без тях е някакси празно, усетих го, когато почина първото зайче и изкарахме една нощ без животинка.
Иначе нашият котак не мирише, кастрирахме го навреме, ходи си до тоалетната само на едно място, въобще е много чист.
Аз съм решила проблема така - кучето е при баба и дядо. Когато пораснат достатъчно поне да го извеждат, тогава може да преосмисля. Сега имат най-доброто от два свята. Хем се научават как да се държат с животното (бебето от 6месечно го гали професионално 
), хем нямам ангажимент, освен да му купя храна от време на време или да платя лечение, ако е нещо по скъпо.
п.п. На този етап и за риби не мога да се грижа.
), хем нямам ангажимент, освен да му купя храна от време на време или да платя лечение, ако е нещо по скъпо. п.п. На този етап и за риби не мога да се грижа.
Аз не виждам нищо лошо в това да се вземе животно, стига детенцето да не е прекалено мъничко. Досега не съм виждала дете, което да не се радва на животни (освен ако не е предварително наплашено) и плюсовете са повече отколкото минусите. Просто някои родители нямат възможност или не им се занимава 
Обичам кучета, но на двора. За мен животните са за навън. Не бих пуснала куче или котка вътре и да ги гледам заедно със детето. Някак си не ми се струва правилно, колкото и да е чисто животното да живее заедно с дете. Но всеки си има негови разбирания за нещата. Не мисля, че нежеланието за животно или пък отглеждането на такова прави някой лош родител. Всеки сам избира как да отглежда децата си.
Не мисля, че нежеланието за животно или пък отглеждането на такова прави някой лош родител. Всеки сам избира как да отглежда децата си. Просто някои родители нямат възможност или не им се занимава
И чудесно, че го осъзнават!
Просто някои родители нямат възможност или не им се занимава
Явно и аз съм лоша майка. Много обичам животни, имала съм и котки и кучета и може би поради тази причина се дърпам да вземем котка. Знам каква е отговорността за тази животника. Ако се разболее, или избяга, ако падне от тераса или каквото и да е , всички ще го преживеем тежко. Затова, на този етап държа фронта.
