Или му пусни, та да му мине мерака, или по-бързо казвай на мъжа си да му строши главата предупредително и да се свършва драмата (но да не е на работното място, някъде навън задължително и по възможност по тъмно .. по-малко свидетели). Междувременно започни да му се подиграваш (може и пред колегите) колко е жалък и как ти се моли да те изчука, обиждай го че не е никакъв мъж, даже сигурно му е малък члена и всякакви такива простотии. На всяка негова дума - мощна контра. Съсипи го психически, покажи малко сила и самоувереност. Иначе в момента излиза, че защитаваш натрапника, сакън да не му падне косъм от главата или да се обиди. То е ясно, че на жените ви е приятно да се чувствате желани и не се оплаквате много-много ако ви свалят, ама в случая накрая някой ще плаче и това няма да е нито колегата ти, нито съпругът ти. Действай!
- Публикувана: 6 юли 2015, 12:22 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2015, 20:28 ч.
Проблеми с колега
Споделете с мъжа си. Проведете един спокоен разговор и обяснете на мъжа си какво става и каква е Вашата гледна точка по въпроса, защо мислите и искате да направите така.
Заедно ще стигнете до най-доброто решение за семейството.
Не чакайте на това да си намерите бързо нова работа, защото търсенето може да продължи с месеци, а във Вашия случай времето е много ценно, защото нещата може да се влошат.
Заедно ще стигнете до най-доброто решение за семейството.
Не чакайте на това да си намерите бързо нова работа, защото търсенето може да продължи с месеци, а във Вашия случай времето е много ценно, защото нещата може да се влошат.
.... или по-бързо казвай на мъжа си да му строши главата предупредително и да се свършва драмата (но да не е на работното място, някъде навън задължително и по възможност по тъмно .. по-малко свидетели).
И сега изведнъж общ хор "Кажи на мъжа си, кажи на мъжа си, кажи на мъжа си"
Nofelet, един въпрос. Ти откъде би искал да научиш, че жена ти е поставена в подобна ситуация - от нея самата, или от други хора? И би ли предпочел да разбереш последен? Защото в случая на авторката вече освен нея и кандидатът, знаят шефът, колеги, пред които действието се развива, плюс някакъв приятел-адвокат, и кой знае колко хора още...
Сигурно ще кажеш, че жена ти е умна, и ако попадне в такава ситуация (което разбира се, е невъзможно
), ще се справи сама, но допусни за момент, че ВСЕ ПАК не се е справила. От кого би искал да разбереш? Това ми е въпросът. Разумните съвети не закъсняха...
А ти какво правиш, за да парираш всичко това? Питам, защото няма как да парираш, без поне мъничко да направиш нещо по неговия, гадния и тъп начин.
В началото съвсем културно, но сега го режа по най-грубия начин.
Сигурно ще кажеш, че жена ти е умна, и ако попадне в такава ситуация (което разбира се, е невъзможно )
)
На война като на война 
Жененият дърт сладострастник трябва да си изпати, иначе ще проодължи с пълна сила към следващата жертва. Взимаш отпуск/болничен, провеждаш разследване- всички данни за семейството му. След връщането ти ако нещата не са се променили- с усмивка и равен тон му сподели, че не можеш да си държиш устата затворена, да избира.
Жененият дърт сладострастник трябва да си изпати, иначе ще проодължи с пълна сила към следващата жертва. Взимаш отпуск/болничен, провеждаш разследване- всички данни за семейството му. След връщането ти ако нещата не са се променили- с усмивка и равен тон му сподели, че не можеш да си държиш устата затворена, да избира.
Сигурно ще кажеш, че жена ти е умна, и ако попадне в такава ситуация (което разбира се, е невъзможно )
)Значи, всеки мъж, който си е избрал не толкова умна жена, може да става за присмех и да живее в пълно недоумение какво се случва с половинката му? Без да има правото да е информиран и да защити половинката си по начина, по който и на него му стига капацитета?
Разбира се, че трябва да знае човекът. Та нали затова е семейството - да си споделят и да си помагат. Може ли човек да крие от партнъора с нещо, което наистина го тормози и го изважда извън равновесие?
Авторката каза, че мъжът й е съпруг, но не и приятел. До тук със споделянето.
Разбира се, че трябва да знае човекът. Та нали затова е семейството - да си споделят и да си помагат. Може ли човек да крие от партнъора с нещо, което наистина го тормози и го изважда извън равновесие?
Авторката каза, че мъжът й е съпруг, но не и приятел. До тук със споделянето.
Не виждам допирните точки между опазването на семейната чест и достойнството на партньора, и приятелството във връзката. Даже още по-зле - хем не са приятели, хем и като съпруг го унижава...