Публикувана: 7 юли 2015, 22:31 ч.
Последно мнение: 17 юли 2015, 21:02 ч.

Дали...?

12 581
141
1

# 15 8 юли 2015, 15:18 ч.

Мнения: 7 325

Душа престани с простотиите - без извинение. Никой * поне от тук пишещите* от повторилите не е зарязал отговорността към децата си. Да си рзведен/разделен в днешно време е от нормално по нормално, не знам ти в какъв свят живееш. Нейде из родопските села може да е голям грях, ама извън тях реалността е друга. Сърдитите тийнове са сърдити не в следствие на развода на родителите си, а заради бушуващите хормони, които ги тласкат от една крайност към друга. Нима само децата на разведени родители могат да бъдат проблемни? Авторката има реална представа ( може да се поспори върху което ) ама ти май съвсем си загубил връзката с такава. Влизаш във всяка тема на проблемни семейства и сипеш акъл на кило. Аз съм разделена а БНД ( голямото ), омъжена съм че и дете родих и това не ме прави нито половин човек нито егоистичен боклук. Гледам децата си еднакво, имат всичко необходимо за правилното си развитие и здраво семейство. Не е баща/майка този който създава, както няма сила която може да накар един човек да бъде родител ако той не го иска, независимо че е създал дете.
Да плюеш по хора зарязали децата си съм съгласна, ама да мериш всички разведени с един аршин, айде моля те....

# 16 8 юли 2015, 15:23 ч.

Мнения: 2 222

Никога не са ми минавали подобни мисли. Rolling Eyes

Мен лично доста хора ме предупреждаваха как вече мъж за мен няма да има bowuu

Честно, чудила съм им се на акъла. Светът е пълен с мъже. Значи от милионите мъже, няколко хиляди са сигурно подходящи, а да срещнеш един от тях е предостатъчно. Винаги съм си знаела, че е абсурд да остана сама. Но аз децата не ги виждам като пречка. Те са си част от моя живот, който ме иска, ме приема с тях и това е. Wink

# 17 8 юли 2015, 15:42 ч.

София - Рим и обратно
Мнения: 11 229

Цитат на: душата в ср, 08 юли 2015, 14:08

Един не каза прецаках се жестоко-сега ще си понеса отговорността като голям и зрял човек.

Нещо не разбрах - за кое сме се "прецакали" и какво да поемаме? Май ти го приемаш като провал и прецакване, но си говори от свое име в такъв случай.

# 18 8 юли 2015, 15:45 ч.

Мнения: 2 152

Цитат на: душата в ср, 08 юли 2015, 14:08

Morphea,напълно си права.За съжаление децата го отнасят.Нищо лично срещу авторката-просто се нагледах в училище на нещастни сърдити на целия свят тийнове на разведени родители.Агресията им обаче не е насочена където трябва-към родителите,а към целия останал свят-всичко им е виновно. Към авторката-не знам в какво положение си,ако има начин спаси връзката с бащата. Ако не детето ти е на първо място. Браво за откровението и реалната представа ,с която започваш темата.Тук,в този форум всеки се опитва да убеди колко нормална е ситуация от Ненормална по Ненормална. Един не каза прецаках се жестоко-сега ще си понеса отговорността като голям и зрял човек.

Искам да ти кажа, че се заблуждаваш в някои отношения. Аз се разделих след 23 години брак с мъжа ми, точно заради детето. В един момент се оказа, че мъжът ми не се държи като баща със сина ни, а е настроен враждебно, натяква, че го издържа и го обвинява несправедливо в неща, които не са верни. Всяка история е различна, така, че недей да изкарваш децата само и единствено жертви - понякога за тях самите не е добре да живеят в ситуация на психически тормоз. Когато аз се разделих, децата ми не са страдали. Дъщеря ми продължи да поддържа връзка с баща си, но две години по-късно не щеше и да чува за него. Та така - някои хора не са добри родители, не дават топлина, разбиране и подкрепа на децата си и се държат така, сякаш децата са им длъжници. Тогава не е нужно да се поддържа брак.
Не знам защо говориш с толкова огорчение, може би теб самия са те изоставили. Но когато двама души се разделят, вина винаги има и у двамата. Търси причина в себе си.

# 19 8 юли 2015, 16:36 ч.

Мнения: 29

Нямам баби на разположение, детегледачка може би доста по-натам, оправям се добре финансово, но чак за детегледачка трудно.
Аз наистина не бързам. Вероятно темата оставя грешно впечатление. Даже мисля някъде написах, че и психически не съм готова за никакви отношения. В последните...8 години, съм била само със съпругът ми. Далеч съм от такива неща.
С огромно удоволствие си гледам детето, заедно сме 24 часа, 7 дни в седмицата Simple Smile

)) и ми е приятно, не искам да свършва.
Някак сигурно нещо извън-майчинско Simple Smile

е останало в мен, защото вечер когато имам 30мин. за мен си мисля разни неща, за работа, за бъдеще, за дрехи, за приятели, чета книги и и споделих, някакво да речем притеснение, което ми изплува в съзнанието. Виж вие пък го разсеяхте, тъй че не е било съвсем без полза bouquet

Аз връзката с бащата лесно мога да спася, но е безсмислено.

# 20 8 юли 2015, 16:40 ч.

Мнения: 6 217

Катерина, виждам, че разсъждаваш трезво. Желая ти да намериш достоен човек. Hug

Ще стане.

# 21 8 юли 2015, 16:47 ч.

Мнения: 7 325

Четох другата ти тема и много съжалявам да видя такова развитие. Ако връзката ти си заслужава да бъде спасена и мъжът ти е осъзнал грешката - не виждам нищо лошо в това да си дадете шанс да бъдете семейство. Когато хората сме афектирани, наранени, озлобени е трудно да погледнем ситуацията трезво. Ти си знаеш най-добре, но преди да режеш от дъно изчисти главата си от емоции.
И най-важното, каквото и решение да вземеш то е най-правилно.

# 22 9 юли 2015, 12:28 ч.

Мнения: 30 802

"В началото на една връзка между двама млади, свободни всичко е толкова лесно - звъниш, след 30 мин се виждате, правите секс в началото и по 8 пъти на ден. "

Съвсем лесно е да си намериш чудесен мъж, дори да си с дете, но забрави за горното. Това вече ще трябва да е малко по-стратегическа и осъзната операция.

Първо, нямаш право да се влюбваш в неудачници или съмнителни типове. За съжаление детето не отсява всички, има една порода, която ще те търси, защото си мисли, че си отчаяна за мъж. Знае, че няма да искаш брак и дете, защото вече имаш едно, така че може да те мотаят и гаджосват няколко години, но нищо не очаквай. Съветвам те да не търсиш такива, по-добре никакви, защото след 2-3 такива връзки детето ще почне да усеща. А и ти може да се отчаеш.

Така че хич не се хващай с такъв, дето ще е на повикване след 30 минути. Стабилните хора не са толкова гъвкави, има си планиране, уважаване на другия. А и ти не трябва да се оставяш да могат да те повикат след 30 мин. Никоя дама не прави така.

И хубаво си помисли дали си готова да приемеш мъж с дете, или ще раждаш второ, че и трето, ако мъжът е без деца, а иска да има.

# 23 9 юли 2015, 12:39 ч.

където ми харесва
Мнения: 4 086

Цитат на: Katerina.A. в вт, 07 юли 2015, 22:31

Дали... даже не знам как да го формулирам. Дали пак ще обичам и ще ме обичат, възможно ли е. Дааа знам, ще ми отговорите, че няма откъде да знаете.
Не мога да си представя кой мъж би харесал жена с дете, че и за сериозна връзка. Като е пълно с млади, красиви и свободни - от грижи, ангажименти, деца, бивши, ...
Трябва или нещо да го е закъсал, нехаресван или да е много по-стар или и той да е с дете...май.
Не че съм се засили да търся, ама ми е самотно и като се замисля, още по-самотно ми става.
Живея с успокояващата мисъл, че все пак не е невъзможно да се случи, след около 15тина години, когато детето е напълно самостоятелен тийн Laughing

Моят мъж е млад, хубав, тренира, обожава мен и дъщеря ми.
Не знам, късмет ли беше, че го срещнах такъв, или съдбата си знае работата, колкото и банално да звучи.
Не се отчайвай, защото негативната енергия се усеща и отблъсква.
Има млади, красиви и свободни жени, без ангажименти, деца, бивши, никой не го отрича.
Но, понеже е пълно с такива жени, те са достъпни, и рано или късно писват. Защото, доста от тези жени не искат ангажименти и деца. А мъжете към и след една възраст не търсят този тип жени. Склонни са на компромис, да вземат добра, умна жена с дете, която да е сериозна, да се ангажира със семейството и да е склонна да роди още едно дете.

# 24 9 юли 2015, 13:41 ч.

Мнения: 4 841

Ще обичаш. Ще те обичат. Никога не трябва да спираш да вярваш в това.
Просто си дай малко време - от една страна, да преживееш краха на брака си, да го осмислиш, да си извадиш необходимите изводи. От друга - да се насладиш пълноценно на общуването с детето ти. След година-две, всичко ще си дойде по местата.

Но подкрепям това, което е казала Мамасита. Трябва да имаш стратегия. И да не "сваляш гарда" - нито за миг! Грижи се за себе си, бъди красива, бъди самоуверена, бъди усмихната.
Хубавите неща се случват на спокойни хора, които излъчват самочувствие и удовлетвореност от живота, а не на невротиците, чието отчаяние "търся мъж!" е изписано на челото Peace

# 25 9 юли 2015, 23:10 ч.

Мнения: 29

благодаря ви! Hug

# 26 10 юли 2015, 11:15 ч.

Мнения: 4 711

Навремето и аз нямах баби на разположение, и гледах детето сама, и аз си мислех, кой ли ще иска жена с дете, но...В лятото в което се запознах с настоящият ми съпруг, бях пратила за месец детето при моите родители, така че нещата някак си се нагласяват, и какво като съм била с дете, защо да ми е пречело, след това си взех детето и по стечение на обстоятелствата уж ми дойде на гости за 1-2дена, но вече 12 години сме заедно. Голямата ми дъщеря порасна, имаме и общо дете и нещата просто се случиха. То като ти е писано нещо, някак си се подрежда. Не го мисли отсега толкова.
Душата не знам защо мислиш така, но проблемите в пубертета са не само при децата на разведени родители. Моята в училище изобщо не създаваше грижи, само у нас Rolling Eyes

но и това мина, вече има собствен живот, самостоятелна е, и не мисля, че е била пренебрегвана, даже напротив, прекалено внимание й беше обръщано, може би за да компенсирам липсата на такова от страна на баща й.

# 27 10 юли 2015, 13:13 ч.

Мнения: X

Катерина, младичка си явно и още поотчаяна. Щом бебето е бебе, даже не си свикнала с идеята още, че си самотна майка. Бях така, макар и преди 10 години близо, но още си спомням чувството.
Аз си дадох време да се посъвзема, не умишлено и целенасочено. Първа връзка след 3 години с мъж с две деца. Втора след 6 години с мъж без деца, с когото се взехме.
Когато посвикнеш с това си ежедневие, ще попаднеш на мъж, който също е свикнал с това си ежедневие и чието свободно време също е след 9 вечерта и ще се натъманите с него. Ако пък той няма собствени деца, но иска да гледа твоето или да има собствено и доведено, ще се съобрази с твоят и на детето ти режим с удоволствие. Поне при мен така се получи, на мъжа ми му беше малко трудно да се напасне в началото, защото истината е, че той се напасна, съобразяване къде ще се ходи - да е по места, където на детето му е интересно, съобразяване цикли спане-хранене и т.н., съобразяване че не сте сами вкъщи, но истината е, че има много много мъже, които искат да имат семейства и дори искат да влязат някак 'наготово' в такова семейство. Има дори такива, които в такъв случай и собствени деца не искат да имат. Ако щеш, както и да звучи, да се 'събуят и да влязат' в къща с детски смях, готвени манджи, cartoon network и откраднати минутки за секс. Grinning

Чак като от реклама и розовко звучи, да имаше на мен кой да ми го каже навремето, що драми като твойта щях да си спестяяяяя.....

# 28 10 юли 2015, 13:27 ч.

Мнения: 373

така,около мен хората с подобни проблеми постъпват по следния начин-трясват детето на родители уикендите за да могат да ходят по любов.Или направо го изпращат за месец дето викаш ти.Това не са нормални ситуации.Още по-добре и вечер бавачка и лятно училище та съвсем да намерим своето щастие. Това,което казвам е,че компромиси много се правят точно за сметка на децата.И какво по телефона вечер го чуваш и всичко е ок.Не го приемам това. Вие изхождате от тази гледна точка-и аз съм човек.Да,но за сметка на кого-на баба и дядо,на децата.

# 29 10 юли 2015, 13:31 ч.

Мнения: 30 802

Другата страна на монетата е да станеш заклета самотна майка, да смяташ, че не ти е позволено да търсиш щастие. Но и това не е много здравословно. Съсредоточаваш се върху детето, за някои става заместител на партньор, или го обгрижват прекалено. Буквално им става идол. Сещам се за Йори от Сървайвър и нейната болезнена привързаност към синчето.

Не знам дали е чак толкова голям компромис, ако детето постои при баба и дядо, а дългосрочният ефект е значителен. В крайна сметка като порасне, може да те пита защо си стояла сама. А то ще порасне бързичко, ще замине нанякъде, а животът е дълъг. По-тъжно е, когато децата на самотни родители се чувстват задължени да са вързани за тях, защото мама си е дала целия живот и не е погледнала мъж, ама сега е заплашена от самота...

Препоръчани теми

💪"Игри на волята: България" - сезон 5, тема 8 (23.10 - 30.10)

💪"Игри на волята: България" - сезон 5, тема 2 (11.09 - 18.09)

Как да му обясня, че искам да сме самостоятелни?!

егото ли ми е голямо?

Причина:

Причина: