приятели с привилегии

Друг въпрос:

Идва "привили-ятеля" и след като ви оправи вземе че измете и избърше праха.

Ще го зарежете ли 

Ами не, но заради секса. Това и да не го направи пак няма да го зарежа. Мисълта ми е, че няма общо при мен, след като секса ми е водещ. Той като е решил това, аз няма да го спра, ще ми спести някой лев, но няма да го взема под внимание.

Само информативно, понеже заключиха другата тема: тези, които чакахме фригидни асексуални монахини ли сме или тези, които не чакат разпасани мискинки без морал? И двете видях, че се споменаваха, и двете са абсурдни.

Съветвам те да опиташ, но и да се оглеждаш за нешо друго.

Моят опит говори, че такива отношения свършват зле, освен за тези, които могат да играят играта.

Само да не се почувстваш използвана накрая. 

Защо се впрягаш Заяц ?

Като искат да карат мъжете да ги чакат.

Само да не стане "тамън мислех да му пусна и ме напусна"   

Няма защо да се впрягам, просто ми стана интересно понеже се вадеха от 9 кладенеца вода, че сме някакви *опосанието от миналото мнение*, та стигна ли се до консенсус

Консенсус едва ли ще има, но общата идея е следната: Няма лошо в това да харесваш секса. Но трябва да си наясно кое надделява, дали толкова харесваш секса, че може да рискуваш заради него да налетиш на лоша връзка.

Освен това е нечестно да рационализираш, че връзката може да е била лоша, но пък си получила секс, което е мега-яко, защото си страстна мадама, а не задръстена.

Вариантите на лоша връзка са безкрайно много, както ти е известно. Лично ти може да не си допуснала описаната грешка, но си допуснала достатъчно други, за да имаш не просто лоша връзка, а провален брак с дете зад гърба си.

Това не е рационализация, а човешки опит, от който се учиш. Дори бих казала, че е по-добре да имаш няколко такива провалени връзки, преди да се захванеш за сериозните неща като брак и деца, за да не скочиш хептен без опит в дълбокото и да се чудиш как да изплуваш после.

Противопоставянето между "страстна" и "задръстена" не ти е на нивото. Има много истина в разсъжденията ти, но да профанизираш и софистично извърташ тези на събеседниците си е неуважително и възпрепятства интелигентното поднасяне на идеите ти.

Не ги противопоставям аз тия неща, а подчертавам, че има такова клише, че противопоставянето става някак автоматично.

Колкото до това кое е по-голяма житейска катастрофа- провален брак или проблемна серийна моногамия, отново зависи от случаите. Зависи в последствие как се преодоляват нещата.

Като за начало бих казала, че многото връзки по никакъв начин не те подготвят за брак. Няма смисъл да опознаеш повече мъже повърхностно, ако целта ще ти е да опознаеш един по-дълбоко. Няма смисъл да имаш опит с връзки, от които има лесен изход, за да предприемеш връзка, от която изходът не би следвало да е толкова лесен.

Колкото от ученето от опит, нали знаеш: може да се учиш от своите грешки, но ако си по-умен, ще се учиш от грешките на другите. Защото тия връзки и тоя опит въобще не са безобидни, хабят ти времето, отразяват ти се на нервите и здравето. Оставят си следи. А и има едно нещо- такъв тип връзки се преодоляват най-лесно от жените с някакво положение и някаква финансова независимост. За други може да са направо катастрофални и да са житейска катастрофа. Богатите момичета от хубави семейства могат да мърсуват безнаказано доста повече и да усетят по-малко ефекта. Но за по-обикновените може да е драма, не на последно място заради прослойката мъже, с които ще общуват. Така че ако за една жена е лесно да има неангажиращи връзки, за друга може да е катастрофално.

За мен например е по-леко да понеса факта, че имам дете, отколкото да нося травми от нарцистични партньори. В крайна сметка детето си е дар, който расте, развива се и става все по-хубаво, не е болест или друг проблем.

А "провален брак" е констатация, не е нито диагноза на живота ми, нито прогноза за живота по-нататък.

Във всеки случай не е много продуктивно да си позволиш ранен секс, рискувайки. Има и по-умни стратегии.

Както "провален брак" не е диагноза и прогноза за теб, така и "серийна моногамия" не е това за другите. Сама си го отбелязала.

Бих допълнила, че освен материалното положение, и може би дори по-важно, е какъв темперамент и емоционална подготовка имаш за многобройните връзки. През съзнателния си живот съм се познавала достатъчно добре, за да знам, че за мен те са напълно изключени, и към малкото си на брой връзки /2 към днешна дата/ съм подхождала сериозно, а другата страна - също. Знам обаче, че не всички са като мен и някои просто имат нужда от повече партньори, преди да се обвържат сериозно. Дали ми харесва това като житейска концепция? Не, защото знам, че не бих го понесла емоционално. Дали е правилно? Не знам, предполагам, че да, ако съдя по свои връстници, които се "наживяха" и после се ожениха. Имали са нужда от това, направили са го. Дали носят травми? Всеки носи някакви травми, живеенето акумулира травми.

Серийната моногамия има по-голяма вероятност да е прогноза. По-лесно е да продължиш с това поведение. Опитът ми го показва: около мен има повече жени, които си губят времето с гаджета, отколкото жени, които провалят брак след брак. Освен това след развода човек си прави равносметка и то доста сериозна. След третата провалена връзка...пак същото, надяваш се на четвърта, няма такава яснота, че се случва нещо голямо.

Не знам дали жените имат нужда от бройка мъже, или по-скоро целуват жаби, но искат да намерят принц.

Понякога има пренос на травматични модели от семейството или някаква друга причина, поради която се забиваш при определен калпав типаж, и трябва да положиш много усилия, за да го осъзнаеш, първо, и да го преодолееш, второ.
Познавам едно момиче, отличничка в трудната си специалност, с възпитание, маниери и нелош външен вид, което методично се прехвърляше от отрепка на отрепка, всички най-долнопробни софийски отрепки. Заради баща си, който е от същия типаж. Тя не знае причината и до днес.

Имам чувството че всички жени тук избирате от безкраен брой кандидати 

дефакто като нямаш мъж, особено, всички мъже са твои. 

Откъде пък ти дойде това чувство?  
Моят избор никога не е бил ограничен, казвали са ми, че всеки може да се влюби в мен.   Въпросът е какво правиш с това. Не съм имала желание да се възползвам максимално, нямам толкова жизнена енергия.