Добри, твоите случаи са несравними с тези на авторката. твоето дете не е отвърнало. И ето че моята теза и тук се потвърждава. Дори и да се намира дете във враждебна среда то може да отвърне със същото, но може и да не го направи. Всичко идва от семейството.
- Публикувана: 11 юли 2015, 22:47 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2016, 16:07 ч.
Защо в България има толкова груби и злобни родители и деца?
Моето дете също не е от отвръщащите. Но пък понякога дърпа играчките на другите, факт. В поне 80% от случаите успявам бързо бързо да му обясня, че така не се прави и той връща взетото моментално без драми. Е, има и случаи да се заинати, но дори и тогава в крайна сметка склонява, макар и след повече убеждаване от моя страна. Аз пък се дразня на друго - на случаите, когато аз съм там, до него, разговаряме и обяснявам, че така не се прави и в същия момент другият родител ми приглася. Е не го разбирам. Аз съм там, не съм си затворила очите, не блея на другата страна и не го оставям да прави каквото си иска. Не разбирам защо не ме оставят аз да се справя с моето дете, а се чувстват длъжни да се намесят и да го укоряват, говорейки буквално едновременно с мен.
п.п. Moin,
убедена съм, че не само в България.
п.п. Moin,
убедена съм, че не само в България.
Ама вие сериозно ли определяте деца на 3 години, като агресори и невъзпитани 
Наистина се шегувате. Няма разлика на тази възраст на деца в БГ, Австрия или Зимбабве.
Проблема е във възрастните около тях. Не познавам авторката, но и при мен минава лекото притеснение че е от хората на които все друг е виновен.
Че има идиоти по площадките има. Но те по скоро са изключение отколкото правило.
Всеки може да даде пример то е ясно.
Но е интересно от примера какъв извод си правим.
Наистина се шегувате. Няма разлика на тази възраст на деца в БГ, Австрия или Зимбабве.
Проблема е във възрастните около тях. Не познавам авторката, но и при мен минава лекото притеснение че е от хората на които все друг е виновен.
Че има идиоти по площадките има. Но те по скоро са изключение отколкото правило.
Всеки може да даде пример то е ясно.
Но е интересно от примера какъв извод си правим.
st. Dobri, въобще не виждам къде е връзката с поставения от авторката проблем и примерите, които си дала. Независимо на колко години са децата и хората и в коя държава живеят винаги има дразнещи хора и ситуации. Важно е КАК реагираш. Разбирам, че ти е станало неприятно от болката на детето ти, но това са малки уроци и подготовка за истинския живот. Не можеш да махнеш агресорите - можеш да научиш детето си как да реагира, за да не пострада. Баланса е човек да знае кога да се оттегли и кога да се бие - тогава ние сме си свършили работата като майки.
Не искам да развалям деня на момичето пуснало темата и не нападам детето и. И моето дете е скандалджийка и бързо влиза в схватка, но трябва да погледне истината и да осъзнае, че не България и другите са проблема.
karelia79, ти пък от къде знаеш как западала България всеки ден?! Айде ходи дето искаш ама не ни казвай каква ни е държавата. Всички заминали трябва да осъзнаят, че след като за саминали нямат право да казват и една лоша думичка против родината.
Не искам да развалям деня на момичето пуснало темата и не нападам детето и. И моето дете е скандалджийка и бързо влиза в схватка, но трябва да погледне истината и да осъзнае, че не България и другите са проблема.
karelia79, ти пък от къде знаеш как западала България всеки ден?! Айде ходи дето искаш ама не ни казвай каква ни е държавата. Всички заминали трябва да осъзнаят, че след като за саминали нямат право да казват и една лоша думичка против родината.
До оняден, когато ми направи впечатление, че тормози едно детенце в парка. Тормози е силно казано, но го наричаше нещо, викаше му злобно, че е малък и детето почти не се разплака. Стана ми много мъчно, защото дете възпитавано да помага на по-слабите и да не дърпа от другите вещите им в един момент се превръща от тормозено в тормозещо. Замислих се, дали това не е някакъв порочен кръг, от който няма излизане. Може ли семейната среда да победи другата външата, в която детето ежедневно е потопено. Не обичам грубостта във взаимоотношенията и много ме натоварва, когато се налага детето да я понася. Знам, че трябва да се сблъска с нея, но не знам, как да се справи с нея, и въпреки нея да не попие злобата и горчивината.
Искам да помоля авторката да хвърли повече светлина върху подчертаната фраза. Не разбрах какво направи след това, каква точно беше нейната реакция при проявена агресивност от страна на собственото ѝ дете (освен че ѝ е станало мъчно)?
По принцип споделям голяма част от нейните впечатления - наистина хората около мен масово реагират твърде агресивно по съвсем безобидни поводи. А децата копират...
Но също така често забелязвам и напълно неадекватни родителски реакции в най-обичайни детски ситуации. От пълно неглижиране на асоциалното поведение на техните наследници до прекалено вживяване в отношенията им с другите деца и свръхопека. А това също поощрява ширещата се сред децата и младежите агресивност.
Напоследък в обществото се демонстрира, че агресията е успешен модел на поведение. А
Когато липсват активната роля на родителя и коригиращите ценности на обществото, отделната личност
следва примитивните модели:”трябва да победя, трябва да се реализирам на всяка цена”.
Според Карпман, най-лесна е трансформацията от Жертва в Ловец (Агресор). В България за съжаление се възпитават прекалено много Жертви или Ловци (Агресори) и твърде малко Спасители.
За състоянието на ценностната система не ми се говори. Ежедневно се срещам с хора, които просто имат някаква извратена такава. По начало това са хора, за които всичко е нормално и неправилната ценностна система и по-скоро изключение, а не правило. Изобщо цъфнали сме и сме вързали, че даже сме и пример за света. Естествено, колкото повече българина затъва в блатото, толкова повече причини за гордост в себе си намира.
Децата в България са различни от тези в други страни, защото манталитетът тук е различен и те се шлифоват именно от този манталитет.
Когато липсват активната роля на родителя и коригиращите ценности на обществото, отделната личност
следва примитивните модели:”трябва да победя, трябва да се реализирам на всяка цена”.
Според Карпман, най-лесна е трансформацията от Жертва в Ловец (Агресор). В България за съжаление се възпитават прекалено много Жертви или Ловци (Агресори) и твърде малко Спасители.
За състоянието на ценностната система не ми се говори. Ежедневно се срещам с хора, които просто имат някаква извратена такава. По начало това са хора, за които всичко е нормално и неправилната ценностна система и по-скоро изключение, а не правило. Изобщо цъфнали сме и сме вързали, че даже сме и пример за света. Естествено, колкото повече българина затъва в блатото, толкова повече причини за гордост в себе си намира.
Децата в България са различни от тези в други страни, защото манталитетът тук е различен и те се шлифоват именно от този манталитет.
Естествено, колкото повече българина затъва в блатото, толкова повече причини за гордост в себе си намира.
Децата в България са различни от тези в други страни, защото манталитетът тук е различен и те се шлифоват именно от този манталитет.
Децата в България са различни от тези в други страни, защото манталитетът тук е различен и те се шлифоват именно от този манталитет.
На база на какво са тези обобщения?
Направихте сравнителен анализ между всички деца във всички страни?
Имате изследване с по няколко стотин българчета и чужденчета и сте сверили резултатите?
Питали сте Х на брой експерти, които са работили с деца у нас и в чужбина?
Как нашите деца се открояват от другите като ги заведат родителите в чужбина? Разбира се изключая това, че са по-хубави и умни
Българина затъва единствено в блатото да плюе всичко българско и родно!
Мисля че пак се забравя, че това са деца на 3 години.
Ако прочетете малко повече специализирана литература ще разберете защо между 34 и 36 месец децата:
1. Започват да използват обидни думи
2.Има злобни коментари
3. Има приятели които не си дават играчките.
4. Имат съмнителни другари в игрите.
Всички тези неща през които сме преминали и ние. И нямат нищо общо с географската ширина.
Ако прочетете малко повече специализирана литература ще разберете защо между 34 и 36 месец децата:
1. Започват да използват обидни думи
2.Има злобни коментари
3. Има приятели които не си дават играчките.
4. Имат съмнителни другари в игрите.
Всички тези неща през които сме преминали и ние. И нямат нищо общо с географската ширина.
На мен пък това изречение ми направи впечатление
На нашата площадка всички деца си споделят играчките.Просто сме ги научили да се изчакват едно друго. Моят на 1 и 9 месеца дърпаше играчки от ръцете на другите, но като си тръгнахме два пъти вече не го прави, а винаги е споделял. Знам, че има и фаза да не дават, ще видя как ще е тогава.
Цитат
На сина ми на 3 г., постоянно му дърпат играчките от ръцете, дърпат му камиона който кара или тротинетката. Детето придоби страх от такива деца и започна да им се зъби и вика, защото само така може да защити собствеността си.
На нашата площадка всички деца си споделят играчките.Просто сме ги научили да се изчакват едно друго. Моят на 1 и 9 месеца дърпаше играчки от ръцете на другите, но като си тръгнахме два пъти вече не го прави, а винаги е споделял. Знам, че има и фаза да не дават, ще видя как ще е тогава.
Мисля че пак се забравя, че това са деца на 3 години.
Ако прочетете малко повече специализирана литература ще разберете защо между 34 и 36 месец децата:
1. Започват да използват обидни думи
2.Има злобни коментари
3. Има приятели които не си дават играчките.
4. Имат съмнителни другари в игрите.
Всички тези неща през които сме преминали и ние. И нямат нищо общо с географската ширина.
Ако прочетете малко повече специализирана литература ще разберете защо между 34 и 36 месец децата:
1. Започват да използват обидни думи
2.Има злобни коментари
3. Има приятели които не си дават играчките.
4. Имат съмнителни другари в игрите.
Всички тези неща през които сме преминали и ние. И нямат нищо общо с географската ширина.
Категорично съм отказвала да споделят моите деца своите играчки.
Просто сблъсъкът с БГ действителсността ме направи самотница, заедно с детето ми 
А досега къде си живяла?
Не само в БГ има такива деца и такива хора. В две държави съм се сблъсквала с изключително нагли и арогантни хора и то не само на площадки, а в ресторанти, хотели и т.н. Също и на нашето Черноморие, чужденците винаги са ми правили лошо впечатление. Дори и малко извън темата, но гледам един индийски сериал. Там също има проблемни деца и родители.
Не знам авторката защо има толкова крайно мнение заради тези ситуации, но такива хора има абсолютно навсякъде и за това не е виновна държавата, в която живеят, а родителите, възпитанието и цялата средата, в която се отглеждат децата.
Най-лесно е да се оплюе отсрещната страна - това естествено си е БГ манталитет, вместо да се опитаме да възпитаме децата си как да се държат с невъзпитаните такива. И най-вече да не ги учим, че на лошото се отвръща с лошо.
Не знам авторката защо има толкова крайно мнение заради тези ситуации, но такива хора има абсолютно навсякъде и за това не е виновна държавата, в която живеят, а родителите, възпитанието и цялата средата, в която се отглеждат децата.
Най-лесно е да се оплюе отсрещната страна - това естествено си е БГ манталитет, вместо да се опитаме да възпитаме децата си как да се държат с невъзпитаните такива. И най-вече да не ги учим, че на лошото се отвръща с лошо.