Инвестиция за милиони, а персоналът – вятърни мелници

  • 26 006
  • 189
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 317
Анонимен, не си права.
Тъкмо бях завършил гимназия и хванах първата си работа с клиенти. 300лв /месец + малко бонуси. След известно време мотивацията ми спадна, отношението ми към клиентите стана леко небрежно.
Намерих си по-различна работа, малко по-квалифицирана работа, но пак с клиенти, в чужбина за около 3800лв/месец.  Мотивацията ми с времето не само не спадна, но и се увеличи. Отношението ми винаги беше безупречно, освен това имах чувството че се забавлявам. Може би условията и хората бяха по-различни, но парите определено са си фактор. Добре заплатеният качествен служител почти винаги ще работи за благото на компанията и няма да му е все тая дали някой няма да го измести, ако резултатите му са незадоволителни.

# 121
  • Мнения: 807
Напълно съм съгласна! Условията и отношението са най-важни. Но поне от написаното разбирам, че ти си трудолюбив и с правилната нагласа. И точно тук идва моментът мениджърът, наемодателят да осигури среда, в която да те стимулира.
Но тъжната истина е, че такива служители трудно се намират. Ние в България страдаме от синдрома на 'перманентно намусения и недоволен служител'. Това си е вече черта на характера. Подомни хора не се стремят нагоре по стълбицата. За тях е важно да има парички за цигарки и биричка и да имат повод да се оплакват и да винят ниското заплащане.
Но я има и категорията, за която споменах в предишния пост. Ето пример:
Аз имах съученичка, с която в училище работехме заедно като сервитьорки. Еднакви условия на труд - аз усмихната и трудолюбива като пчеличка, тя - вечно някой й е крив. И до ден днешен не се е променила. Има чудесна работа, добро заплащане, но всеки път като се видим не спира да се оплаква колко не била оценявана и т.н. Тя и царица на света да стане...пак ще е недоволна.
Но при нас май най-страшното е че на ниво мениджмънт липсват отговорни и съвестни хора - съответно всички надолу по стълбицата са от 'перманентната' категория.
Омагьосан кръг малко се получава.

# 122
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Аделинда, хайде да бяха само безумните правила - да ги преглътнеш. Ама насреща - дебилност вместо обслужване, ето това все по-трудно преглъщам. А то, да беше само там! На родна почва, в момента се сещам единствено за Хепи, че имат свястно обслужване.

# 123
  • Мнения: 9 991
Аделинда, хайде да бяха само безумните правила - да ги преглътнеш. Ама насреща - дебилност вместо обслужване, ето това все по-трудно преглъщам. А то, да беше само там! На родна почва, в момента се сещам единствено за Хепи, че имат свястно обслужване.

Kaфенце, напълно си права, но съм седяла и от другата страна и за себе си мога да кажа, че работя с усмивка и без, много зависи от работното място. Щом има безумни правила за клиентите, все едно сте им били длъжни с нещо, а не на ръце да ви носят, че си оставяте парите там, смятай какво е било за персонала.  Peace И сте прави, че има персонал, който и си е такъв и за 3000 лв. и за 300, но за 300 няма как да има мотивиран и слънчев персонал просто. И 2 пъти като ти креснат, колко си малоумен.  Peace

# 124
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
В България все още се гледа на клиента като на досадник, който е дошъл да ти губи времето или да те краде, а не да ти оставя парите си. Не знам от какво зависи и не знам колко са им заплатите, но масово са така. Влезеш в ресторанта и не ти мърда висене 20 мин. я, за да те забележат и да ти донесат меню, я за сметката... Седиш и чакаш като някакъв сопол. И не, не винаги са тоооолкова натоварени. Ходят като мухи без глави напред-назад и се правят, че не те виждат. Ей това ме докарва до тиха лудост, просто ставам и си заминавам.

# 125
  • Мнения: 25 741
Интилигентния обслужващ персонал отдавна е в чужбина, а ако има още някой който знае как се работи с хора то това са единици, студентчета които знаят че са за кратко в бизнеса.
Не помня сервитьорка или продавачка в България да ми се е усмихнала, а в САЩ където работя, напълно непознати ми се усмихват Ей така без повод. Това е само пример...

# 126
  • Мнения: 9 991
Стига, че такъв борсук съм станала и аз.  Blush

Ами досадник е клиента, като има няма работа, заплатата е същата, шефа вечно недоволен. И да е крив е прав, аз като съм права греша. Като има работа, е заради шефа, като няма заради мен. ...Родино мила.

Хамериканците, да дойдат да работят за нашите заплати да ги питам, как ще се смеят. Докато работещия е беден, а безработния гладен, а шефа е такъв, защото са му дали пари от някъде, няма как да е иначе. Бизнеса в България в далавера.

# 127
  • Мнения: 25 741
А не говоря за работещ или не, просто на улицата да те бутне лекичко при разминаване, ще спре ще ти се извини...а у нас как е?
До манталитет е. България е доста селска държава и персонала и такъв. Селяндур до селяндура, и се цупи що няма бакшиш. Laughing
Знам че звучи доста агресивно-негативно, но аз за себе си съм се убедила.

# 128
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Бизнеса в България в далавера.
С това съм напълно съгласна. То явно затова и цялата работа е такава и такова обслужване получаваме - като на битака.

# 129
  • Мнения: 9 991
Еми тука собствениците рядко работят, също управител се наема външен да се прави на интересен. Те не познават проблемите и нуждите на работника, не ги и интересува. Не трябва да се наемат некадърници с висше, а да станат кадърни, трябва да мине по всяко звено да се издигне. Собственика рядко познава бизнеса, с който се е заел. Чака чуда с дипломи, дето не съществуват. Също рядко се държи на персонал, да е опитен и кадърен, ами повечето се опират на кълката с безработицата. Да не казвам какви обяви чета, за какви заплати.  Whistling

# 130
  • Мнения: 317
Всъщност в България управителя често се наема по роднинска линия на собственика на бизнеса. Голяма грешка - и за собственика, и за клиента.
В повечето чужди фирми такива шуро-баджанашки назначения на ръководни постове са нежелани.

# 131
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Ами и това не е баш така. В Италия няма ресторант, хотел, та и фирми и големи компании, които да не са на фамилни членове. Не се отразява негативно точно на хотелите и ресторантите, напротив. Постигат една уютна, семейна атмосфера, всички бачкат яко и наравно. И в Гърция съм го забелязала.

# 132
  • Мнения: 9 991
Ами и това не е баш така. В Италия няма ресторант, хотел, та и фирми и големи компании, които да не са на фамилни членове. Не се отразява негативно точно на хотелите и ресторантите, напротив. Постигат една уютна, семейна атмосфера, всички бачкат яко и наравно. И в Гърция съм го забелязала.

Да, в Гърция собственика работи повече от персонала. Работила съм на места, и това са лични наблюдения. Рано става, късно ляга, сам си отговаря за много неща, а тук ще наемат 3-ма/често любовници, дето идея си нямат/. Наемат хора от семейството, но работят и се потят наравно с всички, да не кажа повече. Знаят цената на хляба, защото всичко с труд е постигнато. И децата си учат на труд, ако не, поне ги образоват добре и ги учат как да управляват, ако е много голяма фирмата.

# 133
  • Мнения: 317
Кафе  с мед, да, всъщност и това е така. Но това са хора с различен манталитет и в различни условия. Иначе италианските ресторанти са семеен бизнес не само в Италия, а и по целия свят. Препоръчвам на всеки, който има възможност да посети такъв ресторант.
Аз в предишното си мнение визирах обстановката в България.

# 134
  • Мнения: 25 614
Е, в "Кошмари в кухнята" нали видяхме какъв е българският тип семейни ресторанти?  Laughing
Собственикът се изживява като Биг Бос, само върти синджира с ключа от джипа и прибира оборота, жена му си гледа децата вкъщи, любовницата е назначена за управителка, в кухнята - събрани от кол и въже (най-често пенсионирани баби, работили като помощник-кухня в някой заводски стол), сервитьорите и те отнесени от вихъра... Ако има назначени някакви роднини, то е само за да гърчат още повече останалите, които не са от фамилията.

Общи условия

Активация на акаунт