МОМИЧЕТА, 
Скрит текст:
Научих, че...
Научих, че няма неподходящи моменти.
Всеки момент е подходящ, достатъчно е да го споделиш с правилните хора. В точното време.
Научих, че дните се превръщат в секунди, когато обичаме. И когато летим от щастие.
Научих, че най-вълнуващите срещи са тези, които са оставили траен отпечатък в душата ти.
Тези, които помниш с всеки удар на сърцето.
Научих, че щастието не е постоянна величина. То е в теб. В мен. В ъгълчето на усмивката ти.
В едно "Как си?". В едва прошепнатото "Обичам те". Или пък в тихото "Благодаря".
Научих, че споделеността е с дъх на обич. И с вълшебен вкус.
Научих, че колкото и да съветваш някого, мозък в чужда глава не се "налива".
Всеки сам трябва да извърви пътя си. И да си научи уроците.
Научих, че компромисите, които правим всеки ден,
в крайна сметка са компромиси със Себе си. И от това се чувстваш ощетен.
Научих, че прошката дадена от душа, оставя чувство на лекота.
И трайна следа в нечие сърце.
Научих, че точната самооценка и уважението към Себе си, са ключът към успеха.
Научих, че мъдростта не идва с напредването на годините, или пък с белите коси.
Тя се крие във всяка минута. Във всеки ден. Във всеки поет дъх. И във всичко преживяно.
Научих, че раздялата не е край. Напротив – тя е едно ново начало.
Научих, че "малките" неща осмислят живота ни. И се крият във веселият смях на децата.
В слънчевият лъч, галещ лицето ти. Във всяка усмивка. В мъничкото добро, което си подарил.
И в думите, докосващи душата ни.
Научих се да променям гледната си точка,
така че винаги да поглеждам нещата от по-добрата им страна. Изпробвано е – действа!
Научих, че очакванията понякога болят. И че не винаги носят удовлетвореност.
Затова се стремя да не очаквам нищо от никого. И да разчитам на Себе си.
Научих, че любовта е осезаема в миговете безвремие. В тихите и вълшебни мигове "заедно".
В споделените моменти с близките ни хора. И във времето, изпълнено с красиви мечти.
Научих, че животът е толкова пъстър, че прилича на палитра, в която се преплитат и радост, и тъга.
И щастие, и болка. И възходи, и падения. Но най-важното е да не губим надежда и вяра.
И да помним, че най-доброто винаги предстои.
Още съм млада, а колко неща научих!
И най-вече това, че животът се случва ТУК И СЕГА.
Не утре, не вдругиден, или в бъдеще. А точно ДНЕС.
Darini - Д. Тодорова
Научих, че...
Научих, че няма неподходящи моменти.
Всеки момент е подходящ, достатъчно е да го споделиш с правилните хора. В точното време.
Научих, че дните се превръщат в секунди, когато обичаме. И когато летим от щастие.
Научих, че най-вълнуващите срещи са тези, които са оставили траен отпечатък в душата ти.
Тези, които помниш с всеки удар на сърцето.
Научих, че щастието не е постоянна величина. То е в теб. В мен. В ъгълчето на усмивката ти.
В едно "Как си?". В едва прошепнатото "Обичам те". Или пък в тихото "Благодаря".
Научих, че споделеността е с дъх на обич. И с вълшебен вкус.
Научих, че колкото и да съветваш някого, мозък в чужда глава не се "налива".
Всеки сам трябва да извърви пътя си. И да си научи уроците.
Научих, че компромисите, които правим всеки ден,
в крайна сметка са компромиси със Себе си. И от това се чувстваш ощетен.
Научих, че прошката дадена от душа, оставя чувство на лекота.
И трайна следа в нечие сърце.
Научих, че точната самооценка и уважението към Себе си, са ключът към успеха.
Научих, че мъдростта не идва с напредването на годините, или пък с белите коси.
Тя се крие във всяка минута. Във всеки ден. Във всеки поет дъх. И във всичко преживяно.
Научих, че раздялата не е край. Напротив – тя е едно ново начало.
Научих, че "малките" неща осмислят живота ни. И се крият във веселият смях на децата.
В слънчевият лъч, галещ лицето ти. Във всяка усмивка. В мъничкото добро, което си подарил.
И в думите, докосващи душата ни.
Научих се да променям гледната си точка,
така че винаги да поглеждам нещата от по-добрата им страна. Изпробвано е – действа!
Научих, че очакванията понякога болят. И че не винаги носят удовлетвореност.
Затова се стремя да не очаквам нищо от никого. И да разчитам на Себе си.
Научих, че любовта е осезаема в миговете безвремие. В тихите и вълшебни мигове "заедно".
В споделените моменти с близките ни хора. И във времето, изпълнено с красиви мечти.
Научих, че животът е толкова пъстър, че прилича на палитра, в която се преплитат и радост, и тъга.
И щастие, и болка. И възходи, и падения. Но най-важното е да не губим надежда и вяра.
И да помним, че най-доброто винаги предстои.
Още съм млада, а колко неща научих!
И най-вече това, че животът се случва ТУК И СЕГА.
Не утре, не вдругиден, или в бъдеще. А точно ДНЕС.
Darini - Д. Тодорова
Скрит текст:
Предай нататък добротата!
„Здравей” ти казвам в този слънчев ден,
усмихвам се, подавам си ръката.
Не се цупи! Усмивка дай на мен,
върви, предай нататък добротата!
Защо си тъй унил и умъчнен,
навярно се страхуваш от злината?
Човекът от любов е сътворен,
върви, предай нататък добротата!
Аз зная, никой лош не е роден
и има светло кътче във душата.
Нещастен е човекът озлобен,
върви, предай нататък добротата!
Усмихна се! Ех, вече си герой!
Готов си да се справиш със злината!
На слънцето с лъчистия порой,
върви, предай нататък добротата!
автор Свилена Димитрова
Предай нататък добротата!
„Здравей” ти казвам в този слънчев ден,
усмихвам се, подавам си ръката.
Не се цупи! Усмивка дай на мен,
върви, предай нататък добротата!
Защо си тъй унил и умъчнен,
навярно се страхуваш от злината?
Човекът от любов е сътворен,
върви, предай нататък добротата!
Аз зная, никой лош не е роден
и има светло кътче във душата.
Нещастен е човекът озлобен,
върви, предай нататък добротата!
Усмихна се! Ех, вече си герой!
Готов си да се справиш със злината!
На слънцето с лъчистия порой,
върви, предай нататък добротата!
автор Свилена Димитрова
Следващият ще е на Свети 
!
