Някой ако измисли бутонче "mute" на бебетата и малките деца, много хора биха му били благодарни. Ама трудна работа.
- Публикувана: 26 юли 2015, 09:10 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2021, 12:23 ч.
Бихте ли притеснили съседите си с ревящо дете на терасата?
Нямате право да се оплаквате от бебета/деца дори и в часовете, в които принципно е забранен шума (14-16 и 22-07 май беше). Това са деца и те не знаят колко е часа и кога може да реват. Само човек без деца може да се оплаква от подобно нещо. На съседите отгоре бебето реве и в 03-04-05 сутрин и даже е събуждало моето дете, ама не съм си и помислила, че са ми виновни хората. Бебе е, реве си, от къде да знае колко е часа.... Виж съседа дето вдига гири и ги строполява на пода в 06 и 14-15 часа, ме дразни откровено.
Цариградски комплекс, събота, 8:30ч. сутринта. Прорязващо пищене на дете, последвано от рев следващите 10-20 минути. Поглеждам през прозореца и на отсрещната тераса виждам жена с три деца. А едно от децата се къса да реве. След него почва и второто от трите деца. А там блоковете са един до друг и всичко се чува като през микрофон. Нормално ли е това според вас? Не е ли редно жената да се съобрази, че е ранен час в почивен ден и да прибере децата вътре, вместо да притеснява 2-3 блока с опищяване на орталъка?
Днес ситуацията се повтори, едно към едно, само че вместо жената, с децата беше най-вероятно баща им.
Реването продължава и в момента 
Днес ситуацията се повтори, едно към едно, само че вместо жената, с децата беше най-вероятно баща им.
Реването продължава и в момента Не мога да си представя каква е тази майка, която извежда децата си на терасата да реват. Не за да не притеснява съседите, а защото не е нормално. Кой може да издържи да слуша децата му да се късат от рев толкова време? Дори три минути едва се издържат, да не говорим за 10 или 20. Най вече за децата не е добре, това е неглижиране, те допълнително се изнервят, ще им докара нервна криза и после ще се чуди какво да ги прави.
А на теб това ли ти е проблемът, че ти редат сутрин рано?
Моят син се тръшкаше и пищеше по един час за пипната играчка, за това, че не го качвам на въртележката (На която вече се е возил 5 пъти същия ден), че искам да го прибера за да обядваме, че не му купуваме нещо, което е взел в супермаркета итн. Гушкане, носене, игнориране не помагаха. Свекърва ми (отгледала 4 деца), майка ми, свекърът се виждаха в чудо, но признаваха, че се случва. Свекърите просто му говореха, но без да го гушнат и носят. За 2 години отшумя. Започна като беше на година и няколко месеца. Познати са ми казвали, че ако не го санкционирам, като порастне, ще ни прави луди, но сега никога, нищо не иска.
Извеждах го за да не реве в апартамента, но не винаги беше възможно да съм достатъчно бърза, а трябваше да местя и обличам и бебето. Имаше някакви 10 или 20 минути, в които се дереше вътре. Това се случваше поне 2-3 пъти седмично.
Извеждах го за да не реве в апартамента, но не винаги беше възможно да съм достатъчно бърза, а трябваше да местя и обличам и бебето. Имаше някакви 10 или 20 минути, в които се дереше вътре. Това се случваше поне 2-3 пъти седмично.
Честно казано не би ми хрумнало да изкарам ревящо дете на терасата. По принцип имам страх от височини и винаги гледам децата да не висят там.
Шумовете из блока не ми пречат, изобщо не ги отразявам. Ако ми е шумно отвън - затварям прозореца. Дразнят ме хора, които всичко ги дразни и все им е шумно.
Шумовете из блока не ми пречат, изобщо не ги отразявам. Ако ми е шумно отвън - затварям прозореца. Дразнят ме хора, които всичко ги дразни и все им е шумно.
Имам три деца, живея на 14 етаж. Е, третото, като стане, мома е, почти на 3, много обича да излезе на терасата и да реве като заклана. Братята й се опитват да я утешават, ние се мъчим, родители с опит, нахранена, отспала, не и не. Говорих с комшиите, извиних се, казаха "дреме ни, да вие, и ние деца имаме". Ще отмине. Кураж на всички изтерзани.
Кой е виновен, че се строи толкова наблъскано, че дори да кихнеш и се чуваш в 5 блока завряни в твоя?! Протестите трябва да са насочени към безобразното строителство. Не че деца си плачат на терасата. Пред нашата кооперация сега се мъчат да построят поредния заврян блок без никакво отстояние. Ами отсега пускаме жалби със съседите, защото после сигурно ще има ревящи, п*рдящи и какви ли не, с които да се съобразяваме и те с нас. Това е градската архитектура и действителност. Затваряте прозорците, пускате щорите и ако имате късмет, би било тихо.
Какво общо има строителството? Когато едно дете изпадне в истерия не може да бъде оставяно просто да си реве, без значение дали е на терасата или в стаята. Децата се захласват в истериите си и затова тя трябва да бъде прекратена. Да не говорим, че да оставиш дете на терасата е опасно. Тези хора акъл нямат.
Много общо има строителството, когато терасите са на 10 метра. Оплакването е от шум, бил той и рев. Иначе детето е било с майка си и останалите 2 деца. Дали е било истерия, каприз или каквото и да е, е несериозно да се правят изводи от разказите на афектиран от шума свидетел. Иначе хора всякакви и по тераси ги оставят и сами на пътя/в колата на паркинга на Кауфланд. На такива хора трудно някой може да повлияе.
Каквото и да напише потребителката, самата конфигурация на оставено дете да реве на терасата, особено да реве толкова дълго, ча и другите деца да реват покрай него, вече е ненормална. Не е хубаво за децата да реват дълго, това им вреди на нервната система, на възпитанието, на навиците и на реакцията им спрямо адаптирането към света.
Имах една такава съседка, която беше толкова истерясала, че детето ревеше постоянно - то реве, тя или мълчи и го гледа, или я хваща и нея истерията. На мен не ми пречеше, но това тяхното беше грозна история. Няколко пъти бях на косъм да се обадя или на полицията, или на ОЗД малко да я усмирят нея.
Имах една такава съседка, която беше толкова истерясала, че детето ревеше постоянно - то реве, тя или мълчи и го гледа, или я хваща и нея истерията. На мен не ми пречеше, но това тяхното беше грозна история. Няколко пъти бях на косъм да се обадя или на полицията, или на ОЗД малко да я усмирят нея.
Цариградски комплекс е мястото, в което чуваш сутрешните аларми на всички съседи от блока. Да, евтино е, но е безобразно шумопропускащо.
Онзи ден на плажа изядох с парцалите една"безпомощна" майка. 4-5 годишно се скъсва да реве Искам при тати, мама седи с безсилно отпуснати ръце и изтощен поглед, зареян в нищото на два метра от мен. Изтраях пет минути и с най-заплашителния си тон обясних, че аз това по един или друг начин го прекратявам ей-сега. Пътем предложих на майката да даде детето за осиновяване, щом пък чак толкоз няма сили. Интересното беше, че детето зяпна, изслуша ме много внимателно и спря да плаче за десетина минути, след това таткото дойде и си ги отведе. За разлика от мама, на която явно и е късно за възпитание.
Напълно подкрепям Анди, тия деца плачат, защото мама/тати трябва да направят нещо по въпроса, не да се самоубеждават, че всичко е точно.
И по темата, нито на балкона, нито в заведение, хотел, магазин бих оставила детето си да изявява характер. Да си родител е сериозна отговорност.
Онзи ден на плажа изядох с парцалите една"безпомощна" майка. 4-5 годишно се скъсва да реве Искам при тати, мама седи с безсилно отпуснати ръце и изтощен поглед, зареян в нищото на два метра от мен. Изтраях пет минути и с най-заплашителния си тон обясних, че аз това по един или друг начин го прекратявам ей-сега. Пътем предложих на майката да даде детето за осиновяване, щом пък чак толкоз няма сили. Интересното беше, че детето зяпна, изслуша ме много внимателно и спря да плаче за десетина минути, след това таткото дойде и си ги отведе. За разлика от мама, на която явно и е късно за възпитание.
Напълно подкрепям Анди, тия деца плачат, защото мама/тати трябва да направят нещо по въпроса, не да се самоубеждават, че всичко е точно.
И по темата, нито на балкона, нито в заведение, хотел, магазин бих оставила детето си да изявява характер. Да си родител е сериозна отговорност.
Заплахата с крошето е много хубав пример за типа нервна система на родителя и поведението му. Ето, неуравновесен родител - истерични деца.