МНОГОДЕТНИ МАМИ

Те ги гледат от тригодишни заедно не от сега, но само лятото и евентуално някоя ваканция, когато периода е по-дълъг за да си заслужава пътя. В интерес на истината те имат повече желание да ги гледат и по-често отколкото аз имам да ги пращам, защото ми липсват когато ги няма по-дълго. Заради по-голямото разстояние между нас реално те доста рядко ги виждат и затова никога не са се оплаквали, че са трите.

И на мен ми се ще всички заедно да ги гледат, ама най-често е 2 от 3, което уж все е нещо, уж не е, защото те са вече по-големи и сами се гледат, дет се вика 
Не се оплаквам. И това ми е помощ. Имаме само 1 баба и дядо, които дават всичко за тях. Да не кажа, че 4 от 7 вечери, децата спят у баба си, съответно те ги водят на училище/градина, ние само прибираме  Тримата заедно са ми вземани не повече от 4-5 пъти, като това е било само за събота вечер (ние да излезем някъде) и съответно на сутринта си вземаме най-малкото.

Здравейте, бих искала да се присъединя към групата ви. 
От скоро съм мама на 3 деца: 2 девойки на 9 и 8 години и един мъж на 20 дни.
От София, в Младост 2 сме и тепърва започваме да се разхождаме в парка на Бедрок - чакаме слънчевите дни с нетърпение.

Elida, добре дошла ! Някой път може да се разходим из улиците на младост

Добре дошла на новата мама 

В интерес на истината най-много бих искала някой да ми гледа бебето, ама желаещи за него няма Взимат само големите, които наистина могат и сами да се грижат за себе си, но за мен си е облекчение - те пък имат нужда някой да учи с тях, да му разказват и т.н.

Проблема за големите и ученето, което се спомена е че при баба и дядо не учат. Колкото и да се опитваме да обясним, че да ваканция е, но това домашно трябва да се напише нямаме особен успех. Последно заради това умишлено съкратихме престоя там, за да може да се напише домашното като се върнат, след миналогодишният провал, когато писаха домашно до никое време вкъщи след като се върнаха и в колата на път за училище четоха някаква приказка...

Моите деца не са гледани от баби,изобщо.Мъкна си ги навсякъде с мен.Понякога бабата (която е в града) взема големите(за няколко часа),защото сами се гледат(на 11 и на 6), но малкото никога, а то постоянно ги търси и всъщност това не се оказва никаква помощ , а обратното.Аз съм свикнала, макар че ми се иска да можем да излезем с мъжа ми сами някоя вечер...но това не се е случвало от години .Здраве да е, няма да са все малки, макар че докато пораснат,сигурно на мен няма да ми се излиза никъде.

Добре, де, защо не ви ги взимат? Не ги искат ли? Вие ли не ги давате?
Аз на свекърва ми й казвам, че еди кога си ще излизаме и съответно ще ги гледа, пък тя никога до сега не ми е отказала, не се е начумерила или друго, с което да ми покаже, че не иска да ги гледа.
Странно ми е как, баби и дядовци, не искат да си гледат внучетата. Все пак не става дума за системно отглеждане, каквото и да е, за една вечер предполагам, че могат.

Нашите са в другия край на България и за да ги гледат или те трябва да дойдат (главно моите родители, че са по-мобилни), или ние да ги закараме.
Самата аз избягвам да ги натоварвам с децата си, защото свекърите са с тежки хронични заболявания, а моите родители са на разположение на сестра ми.

kama4e аз вече писах, че свекърите имат повече желание да ги гледат дори отколкото аз да ги пращам, но са много далеч и рядко става. Ние сме в София, те в Добрич и само два дни е пътя, така че трябва поне за седмица да са там, за да си заслужава пътуването. Тук идват максимум за една вечер, тоест единственият вариант да ги гледат е в Добрич. Моите родители починаха. Така че почивката е лятото 2-3 седмици, като аз отскачам да си ги видя поне веднъж и сега примерно предстои пролетната ваканция за седмица. Всъщност по-често сме без децата, когато са на някакъв лагер, за съжаление миналото ски училище не им беше по едно и също време на трите, така че пак си останахме или с едно или с две деца.
Добре е че вече са по-големи и мога дори и сами да ги оставям вкъщи, ако се наложи. Най-лесно ми беше докато бях в майчинство по две години с каките и с малката, но вече от 5 години близо съм си отново на работа. Това което ни спасява, тъй като тук реално си ги гледаме сами е че не боледуват и това улеснява значително отглеждането им ...

Да се оплача, вчера до никое време пак учихме сегашно просто и продължително по английски с едната и съм убедена, че не го е научила... Предната седмица имаха контролно по Човек и общество, целият клас има шестици, едно дете има пет и едната ми близначка има 3..., другата е без грешка на контролното. А само с нея се занимаваме вкъщи и работим и резултат не виждам.
Да не говорим, че изобщо не мога да реша за догодина с това кандидатстване за СМГ, какво да правя с нея. Не и е мястото в СМГ определено, но пък не иска да се разделя със сестра си... Почвам да се замислям, че най-добре ще е и другата да не я приемат, но засега от показаното дотук има всички шансове да влезе.

Ясно е как е, когато родителите са далеч, мен ми е чудно, като са наблизо как е.

Aila, от подписа ти се ориентирам, че големите ти са в 3-ти клас, нали? Моят, големият, е в 3-ти клас и да ти кажа, сам си пише домашните. От време на време иде да ме пита нещо, но нито проверявам, нито изпитвам и само 5 и 6 носи. Единствено по английски има две 4-ки, ама те не случиха на учител. 3 пъти им сменяха учителката, класната по едно време им водеше часа по английски, ама са карали ФКРУ, например, та не мога да изисквам повече от детето. Вчера донесе 6 по английски и не повярвах 
Много е самостоятелен, справя се с уроците и домашните сам. Може да не е най-пълен отличник, но предвид, че сам се оправя - много съм доволна от него.

Близначките ти не си ли помагат с уроците? Предполагам по другите предмети е добре детето, може просто да не й е интересен Човек и общество.

kama4e да до дете си е. И двете са в трети клас, едната има шест по абсолютно всичко и за нищо не и се помага. При другата се опитваме да помагаме и вкъщи, но пак явно не е достатъчно. Те са към Шилер и са по цял ден на училище, домашни нямат за вкъщи. Налага се да и помагаме по английски обаче, по разказвателните и тн. Не се справя много зле, тоест по английски има 2 четворки, но и една петица, сега по ЧО има тройка, другото май са петици, но ако съвсем я оставя нещата стремглаво почват да се влошават.
Лесно е с дете, като другата близначка да се каже, че няма защо да се помага и че те и сами се справят, но аз имам и от двата вида деца явно и е очевидно, че едната няма нужда от никаква помощ, но другата ще затъне съвсем, ако не и се помага... Не знам за тях, но аз вече нямам търпение да свърши тази учебна година. Или аз не мога да се организирам или наистина изобщо не ставам за учител, което ми е известно, но колкото и да се заканвам, не мога изцяло да я зарежа. Без помощ би могла да се справи, но тогава пък времето няма да стигне за всичко, тъй като са до 5-6 вечерта на училище и почти нямат време след това нещо да погледнат, а уикенда също минава бързо.

Сега сме само с един дядо останал, който още работи и е далеч от нас. Преди имахме и баба и двама дядовци, но пак далеч и не особено заинтересувани да гледат/помагат с внуци😒.
Айла, труден въпрос е това!  Децата в повечето случай са различни и може би различни училища ще им подхождат. Ако едното дете, което по-слабо се справя по математика го сложиш в СМГ ще е много години не на място като същевременно сестра му ще е добре в това училище. Големият ми син, много умен, 5 клас, влезе в много академично училище с много труден изпит. Имат по 2 часа Мин домашно на ден. Другите ми деца незнам дали ще са за там, въпреки че след година средното трябва да кандидатства след 4ти клас. Средното ми дете е също много умно и музикално, дали ще се справи за същото училище незнам, но ще кандидатства и в друго. Когато са близнаци и по едно време става това сигурно е трудно.

Да аз съм на същото мнение, че няма да се чувства на място там и няма да е добре да е набутам там и отново да се чувства вечно изоставаща, но....
Нямам представа защо закона тук е така и държат да не разделят близнаци, реално има възможност да влезе покрай сестра си, което е безумно... Съответно те не искат да се разделят, ако бяха просто сестри в различни класове изобщо нямаше да го имам този казус.
Изчакваме с баща им и догодина да видим как ще е и да преценим, но не очаквам някакъв значим скок в знанията и по математика. Ще го решаваме  в последният момент след изпита, може пък никоя да не се класира  и след като поговорим и обсъдим ситуацията и с тях. Към тогавашният момент ще са почти на 11 години и смятам, че ще имат и самите те по-добре изградана представа и мнение за нещата в сравнение със сега.

Със сестра ми не сме близначки, но като породени сме били от детската градина заедно (на село са ме приели в градината на две, да съм заедно с кака, пък и съм се справяла достатъчно...), та по този случай в първия випуск 6 годишни на училище (преди 100 години  ) са ме взели и мен (навърших 6 в училище). Та така в 7ми клас моя милост с изявени математически интереси и откровено желание за математическа гимназия, тя твърд отказ дори да мисли по въпроса, искаше да кандидатства в икономически техникум след 8ми клас. По този случай аз учих в университет с година преди нея и имаше забавни случки с преподаватели и "кака".
На 11-12 имахме ясна позиция кой какво иска, а и израснали плътно заедно не значи, че всеки няма своите си интереси. Подпитай ги малко как точно си представят нататък учене и т.н. А ако трябва им "пусни мухата" да учат отделно, те или ще "захапят" или ще тупнат с краче, че си искат заедно.. и ще имате цяла година да се настроите и да решите...