МНОГОДЕТНИ МАМИ

Трудно си е с три деца, а и нашите са нагъсто.

Самите деца искат поне още едно бебе, онзи ден средното ми дете (на 8г) го болеше корема и се оплакваше. Аз го успокоявах, но накрая му казах че явно щом толкова го боли, има бебе в корема. Пет годишното ми дете реагира искрено: "Супер! Най-после ще имаме бебе  '.
Явно ще трябва да поговоря с него, че момчетата не могат да раждат. Мислех, че в училището ще му обяснят, но явно не  .

Да поясня, да не ме помислите за коравосърдечна  , че им позволявам да отсъстват от училище само ако имат температура или диария/повръщане. И 8г ми дете се пробваше да си остане в къщи, със привидни симптоми на диария.

Здравейте мами,

Много ви се радвам като ви чета. И аз искам трето дете, но ще изчакам двете принцеси малко да пораснат (2г и 4г)
Да поокрепнем финансово, да си вземем апартамент, желанието ни е да започнем да работим за себе си живот и здраве.
На 30 години съм и мога да си позволя да изчакам.
В някои моменти ми скъсват нервите( и дума не може да стане за още едно дете), в други - като видя някое малко бебенце се изпълвам с умиление.
Мотивирате ме, щом има мами с по 3 или 4 деца защо не и ние. )))

Здравейтеее и Христос воскресе!

Не съм се ни вествала, ни коствала, от сто години, но сега използвам за повод това, че си деактивирах фейсбук-а заради хакнат профил.

Тъй и тъй се разписвам, та, по повод последните коментарчета и желанието за повече (от 3) деца, пишете ме и мен - присъединявам се към желаещите, но съм си поставила условие първо да си решим финансовите проблеми, защото инак не мога да убедя себе си, че е разумно (аз и разум, що за комбинация?!), камо ли да навия лъв ми, който определено грам няма да ми помага нито с децата, нито с домакинството (нито пък ще изкарва самичък достатъчно пари, та да си позволим удобства или помощ).

Ако не си уредим дълговете и не намерим изход, на какво ще обречем децата си? (въпросът е риторичен, задавам го на себе си пред вас, не очаквам отговор). Макар че пък при нас няма рязко пропадане, просто защото никога не сме изплували мнол-мнол, но дет се вика, държим се над водата и не спираме да се надяваме на по-добри времена, а междувременно животът си тече, на моменти прелива.

Опитвам се да си внуша, че на 41 не съм хептен престаряла, но не знам колко време ще ми отнеме да намеря Решението с главно Р и да „натрупам капитал“ (хо-хо с моя „занаят“), за да мога поне веднъж (от четири пъти) спокойно да си гледам децата и по-специално най-малкото дете. А умората е чудовищна. И фактът, че последното ни бебе се роди седмак, още повече ме изтощи, въпреки че всичко е наред, пупупупу, да не му е уруки на Нико (хох, като дойде до децата, ставам и суеверна).

Хем не искам големи разлики, хем не искам да раждам на границата на критическата, но пък... ще видим.

П.П. Знам, че не му е тук мястото, но нали никога не се знае от кой храст може да изскочи заек, та ще ви помоля да препоръчате агенция за недвижими имоти и/или брокер (за София), но без да уточнявам за какво става дума, просто ей така, ако имате добри лични впечатления, щото като гледам, в нетя човек може да се удави в агенции и обяви (ако няма рима, утрепи ма).

Ако те интересува голям апартамент в хубав квартал с много спални, аз имам такъв за продаване (5 спални + фитнес стая и холо-кухня).

Иначе най-свестната агенция, с която съм работила е Ънлимитид.бг. 

Sharky*, тенкс а мил!

За съжаление не сме добри купувачи за такъв апартамент. Иначе естествено, че ме интересува.

От толкова много спални само многодетно семейство може да се заинтересува , на времето ние така го купихме - по броя на спалните и тоалетните (след един развален боб през пролетта на 2003 осъзнахме, че 2 тоалетни и две спални не ни стигат).

Определено 2 от всеки 3 семейни кризи се въртят около използването на единствената (!) тоалетна вкъщи. И то при положение, че малчо още няколко месеца ще си върши работите в памперс. 

НО каките приемат тоалетната за читалня и лъвю се е заканил, че ще сложи червена лампа, ма да видим кога ли... Дано не е скоро, че четенето на това съкровено място и на мене ми е грях! Един от многото.

Шарки дооста голям апартамент е този който предлагаш 
Аз търся по-малък двустаен в района на Младостите, но като инвестиция. За момента макар да не е много голям нашият апартамент ми е достатъчен, харесвам си съседите и не желая да се местя иначе  и това би било вариант. Като пораснат децата пък си мечтая за къща, но има време дотогава.
При нас не бих казала, че финансовата страна е проблем за четвърто, но това не пречи половинката все пак да не е съгласен. Може би защото той определено е от татковците, които доста активно се включват в помоща с бебето и сега с децата и преценява, че не може да поеме още натоварване към момента, а и тъкмо децата поотраснаха...
Ако някой обаче предлага читав тухлен двустаен апартамент, които може лесно да се даде под наем, ще се радвам да сподели 

За четвърто дете имаме място в голямата къща, а и кола имаме, но сили неостанаха   , а децата са ни още малки тепърва ни чака тийн години... В къщата имаме 5 спални и три тоалетни и бани (но две са в ремонт, дано скоро успеем да ги ремонтираме  ).

Иначе имам за под наем голям апартамент (4 спални) в центъра, така седи от година, грехота си е направо. Дайте идеи за добри агенции, че мноого отдавна съм излязла от бг (почти 20г) и незнам как е пазара и агенциите. Незнам даже дали тогава имаше агенции по недвижими имоти

Момичета, агенции за недвижими имоти колкото искате има. Доколко са читави не знам. Може би Адрес Не съм ползвала отдавна. Един приятел на ММ работи в Адрес и самият той е доста доволен (което значи, че си докарва прилични средства, аз така мисля).

Ние живеем петимата на 62 м2 и ни е толкова хубаво Само втора тоалетна ни липсва, така е, но и без нея се справяме

За четвърто детенце нямам сили, не желание 

След четвъртото може и пето да ви се прииска. Поне при нас беше така. Следвахме поредиците - батко, интервал, две породени каки, голям интервал и сега две породени момченца. След двете породени каки повтарях наляво и надясно "никога повече с толкова малка разлика" и хората ме гледаха странно като че ли ще тръгна да имам повече от три деца, а то точно така взе че стана... И никак не е по-лесно въпреки мъдростта на годините. Но и ние си го правим интересно. Решихме в един момент, че нещо твърде лесно и безпроблемно живеем и се натоварихме всичките на самолетчето (аз бременна с последното в седмия месец) и хоп зад океана да става студент мъжът ми на стари години... Та изведнъж се оказахме сами, с пет деца, със сложна финансова ситуация в чужда страна и като капак с къща за много ремонт (защото и това си причинихме като преценихме, че под наем трудно ще я караме). Разхождам аз бебетата из университетския град и си мисля как пък толкова странно се сбъдват всички мечти -и да уча в чужбина съм мечтала, и да имам много деца съм мечтала и къща да си имам съм мечтала ама всичко това взето заедно по този странен начин на близо 40 години хич не съм го й сънувала. Сега поне мечтите ми са много по-земни: да се наспя поне една цяла нощ (от близо три години и половина не ми се е случвало), децата да не се разболеят (че иначе много страшно може да стане), да ни подминат всичките екзотични опасности които са съвсем непривични за нас като отровни паяци и растения, торнадота, змии, кърлежи, полиция и пр.
Голям фемили билдинг става, особено активно с големите деца, които се налага доста да помагат за какво ли не. Въпреки това малките растат доста глезени. Още са в памперси и двамата (голям мой срам), режимът им за ядене и спане е много плаващ, да не кажа, че хич го няма , а малкият е такава лепка, че не мога две минути да остана сама ако е буден, а в леглото е още с нас. Няма и на кой да се оплача тук - всички наоколо имат по четири, пет, даже по шест деца (онзи ден се запознах с една дама с девет). Никой не би се впечатлил от несгодите на майка с пет. Гледат си ги хората, и на училище не ги пускат - тук домашното обучение е особено популярно. Не знам как успяват тия майки. Чак мен ме е срам като тръгна да се самосъжалявам колко ми е трудно. 

Чета ви, чета и направо се чудя.... е, какъв ще да е този женски организъм, издържащ и издържал пет и повече   раждания на това време /затлъстяване, особено в Америка, защото пишеш предполагам за там/, болести, стрес и т.н.
Аз за трето се чудя, ама то май и здравословното ми състояние май няма много да го позволи, ама 5-6, че и девет  
Честно казано, малко налудничаво ми се вижда... много се изтощава жената си мисля. Един път бременност, после кърмене и пак така няколко пъти. То си става серия от поредности.

Иначе много ми се иска, де.   Ама живот и здраве.  

Според  раждането действа подмладяващо на организма ,че и на мисленето . Дано не си права със сбъдването на желанията ,че както ми се искат и близнаци  Но пък човек като се мобилизира се справя и с деца и с учене и с работа едновременно стига само здраве да има.

Във Варна имаше едни чужденци с повече от 10 деца. Последно я видях жената преди около 2 години, бременна и в страхотна форма (слаба) и хубава. Мога да кажа само браво на смелостта на тази жена. (Аз след третото не успях да си върна напълно килограмите, вероятно не е от броя на ражданията.)
Не виждам какво сложно има за организма на жената да роди 5 пъти, ако е здрава и има желание. Даже се радвам много на такива семейства, но трябва и двамата да го желаят. Ние с мъжа ми сме на различно мнение за количеството на децата, пък и възрастта ми за раждане вече изтече. Сега малкия ще става на 2г и ще тръгва на ясла и ще съм по-свободна, но ми е много мъчно, че повече няма да имам бебенца. Мисля, че това са най-страхотните периоди в живота ми, въпреки безсънието, умората и непрекъснати грижи.

Нищо му няма на организма, стига да се храни правилно и да е в добро здраве.
Доказано е, например, че кърменето намалява риска от остеропороза.
Мен възрастта ми и липсата на помощник ме спират най-вече от желание за повече човеци.
Финансите са променлива величина и да ги мисля, не мога да предвидя как ще се стекат нещата.