Брикъл, Маями
Да се оплачем... 2025
- 26 987
- Развлечение
- Публикувана: 31 юли 2015, 10:30 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2025, 11:41 ч.
Покажи се
Брикъл, Маями
Витоша
Доматите цъфтят!
Изгревът вчера
Иска ми се да споделя с вас една история, на който не му се чете, да подмине. Но на мен ми е някак емоционално и ми се ще да излея малко... думи.
Та, ще ви разкажа за нашата Пепита, която така и не стана съвсем наша.
Да започна отначало. Дъщеря ми много обича животни. Добро дете, проявява голяма любов и емпатия. Особено чувствителна е към бездомничета. Та започнала тя да храни една улична котка. А котката - умница. Усетила добрите намерения, започна да навърта редовно за храна. На мен не ми хареса - черна такава, с хитри очи. Често казано, плашеща ми се стори на пръв поглед. Но, какъв пример ще дам аз на детето си, мълча си, нека я храним, че доста мършава ми се виждаше. Така мацата си отима име - дъщерята я наричаше Пепита. Може би след десетина дни, освен Пепита, забелязах бяла пухкава топка през прозореца:
Снимах през мрежата, за да не го изплаша, а на следващия ден се оказа, че малките са две. Черно момиченце и бяло момченце. Дъщерята ги нарече Тами и Томи.
Умна се оказа Пепита, доведе и поколението. Първоначално бебетата се криеха, но за кратко. Дъщеря ми беше безкрайно щастлива с тях, отделяше им много време...
Тами бе игрива, любопитна и палава. Томи бе мързелив, кротък и глуповат. Наложи се да спасяваме малката черна калпазанка няколко пъти. Но те растяха и един ден тя просто изчезна. Търсихме я много, викаме я, обходихме дворовете на съседите - така и не открихме Тами. Томи обаче не мърдаше много. Растеше и дебелееше. Пепита често зачезваше. Нямаше я с дни наред, после се появяваше.
И така, времето си минаваше... до снощи. Пепита не се беше мяркала от седмица. Появи се мръсна и изнемощяла. Веднага й сложих да хапне, но не пожела. Накъсах пържени кюфтета, но и тях не вкуси. Остана в къщичката през нощта. Сутринта като тръгвахме (за работа, за училище) я видях да излиза на слънце. Прекрасен есенен ден е... мислих я цял ден. Как ще я заведем на ветеринар, в какво да я превозим... Като се прибрах, Пепита я нямаше. Нещо ме жегна. Знам, че няма да се върне. Снощи беше дошла, за да си вземем сбогом.
Нашата Пепита, която така и не стана наша.
Ще се грижим за Томи.
А Тами и Пепита - дано тичат заедно в котешкия рай. ❤️
Та, ще ви разкажа за нашата Пепита, която така и не стана съвсем наша.
Да започна отначало. Дъщеря ми много обича животни. Добро дете, проявява голяма любов и емпатия. Особено чувствителна е към бездомничета. Та започнала тя да храни една улична котка. А котката - умница. Усетила добрите намерения, започна да навърта редовно за храна. На мен не ми хареса - черна такава, с хитри очи. Често казано, плашеща ми се стори на пръв поглед. Но, какъв пример ще дам аз на детето си, мълча си, нека я храним, че доста мършава ми се виждаше. Така мацата си отима име - дъщерята я наричаше Пепита. Може би след десетина дни, освен Пепита, забелязах бяла пухкава топка през прозореца:
Снимах през мрежата, за да не го изплаша, а на следващия ден се оказа, че малките са две. Черно момиченце и бяло момченце. Дъщерята ги нарече Тами и Томи.
Умна се оказа Пепита, доведе и поколението. Първоначално бебетата се криеха, но за кратко. Дъщеря ми беше безкрайно щастлива с тях, отделяше им много време...
Тами бе игрива, любопитна и палава. Томи бе мързелив, кротък и глуповат. Наложи се да спасяваме малката черна калпазанка няколко пъти. Но те растяха и един ден тя просто изчезна. Търсихме я много, викаме я, обходихме дворовете на съседите - така и не открихме Тами. Томи обаче не мърдаше много. Растеше и дебелееше. Пепита често зачезваше. Нямаше я с дни наред, после се появяваше.
И така, времето си минаваше... до снощи. Пепита не се беше мяркала от седмица. Появи се мръсна и изнемощяла. Веднага й сложих да хапне, но не пожела. Накъсах пържени кюфтета, но и тях не вкуси. Остана в къщичката през нощта. Сутринта като тръгвахме (за работа, за училище) я видях да излиза на слънце. Прекрасен есенен ден е... мислих я цял ден. Как ще я заведем на ветеринар, в какво да я превозим... Като се прибрах, Пепита я нямаше. Нещо ме жегна. Знам, че няма да се върне. Снощи беше дошла, за да си вземем сбогом.
Нашата Пепита, която така и не стана наша.
Ще се грижим за Томи.
А Тами и Пепита - дано тичат заедно в котешкия рай. ❤️
Не знам... хич не изглеждаше добре. Само мога да гадая какво се е случило. Нищо не яде, дори кюфтетата. 😞
Историята е много трогателна, разплака ме, но силно се надявам да са добре и Пепита и Тами и да са по ... котешки задачи и да се върнат, стискам силно палци
И една "баба" костенурка от мен
Хановер
Стискам палци Пепита да се завърне оздравяла!
Стискам палци Пепита да се завърне оздравяла!