Здравейте, моля за съвет относно моя проблем,който съм описала по-долу!
Проблемът ми се характеризира с трудността с взаимоотношенията ми с дългогодишния ми партньор. Не се разбираме с години вече (2-3)- стигали сме до физическа и вербална саморазправа не само веднъж, а се е случвало е да е и е част от ежедневието ни в продължение на месеци.
Неколкократно съм стигала до прекратяване на връзката с приятелят ми, с който сме заедно вече повече от 7 години, но след всеки път поради едно или друго чувство съм се връщала отново към него. Нещата са се влошавали след всяко едно събиране и от едно известно време, нямаме за какво да комуникираме, освен да си създаваме скандали и да си разменяме груби думи.
Живеем в чужбина и сме си единствените 'близки'хора, а същевременно сме си безкрахйно далечни.На него му е трудно да се социализира,защото е много труден характер и е много критичен.От друга страна и аз не мога да излизам с приятелки,защото това го дразни изключително много и всеки път води до разправии, в интимен план нямаме вече тръпка, а грубите думи са голяма част от кратката ни ежедневна комуникация.
Преди няколко седмици взех трудното решение да си търся друга квартира и намерих потенциално ново жилище. След дълго премисляне платих депозит и евентуално ще се нанеса в края на месеца. Но въпреки всички трудности имам известни съмнения, дали постръпвам правилно спрямо двама ни. Откакто го известих относно плановете си, той стана много внимателен, мил и добър спрямо мен, но знам, че това е само временно,защото се страхува да не ме изгуби.
Нямаме си доверие от доста време- той имаше няколко афери, след всяка ,от които уж много съжаляваше и казваше,че няма да се повтори, уви случваше се пак. Много е потаен, постоянно държи телефона и лаптопа си под ръка и заключеени с пароли.. Въпреки всичко обаче не ми стигат сили да го напусна и да сложа край.Хе знам дали е заради дългогодишната привързаност, навик или нещо друго. Звучи глупаво, но е истината!
Моля ви, дайте ми някакъв съвет!
Благодаря
Проблемът ми се характеризира с трудността с взаимоотношенията ми с дългогодишния ми партньор. Не се разбираме с години вече (2-3)- стигали сме до физическа и вербална саморазправа не само веднъж, а се е случвало е да е и е част от ежедневието ни в продължение на месеци.
Неколкократно съм стигала до прекратяване на връзката с приятелят ми, с който сме заедно вече повече от 7 години, но след всеки път поради едно или друго чувство съм се връщала отново към него. Нещата са се влошавали след всяко едно събиране и от едно известно време, нямаме за какво да комуникираме, освен да си създаваме скандали и да си разменяме груби думи.
Живеем в чужбина и сме си единствените 'близки'хора, а същевременно сме си безкрахйно далечни.На него му е трудно да се социализира,защото е много труден характер и е много критичен.От друга страна и аз не мога да излизам с приятелки,защото това го дразни изключително много и всеки път води до разправии, в интимен план нямаме вече тръпка, а грубите думи са голяма част от кратката ни ежедневна комуникация.
Преди няколко седмици взех трудното решение да си търся друга квартира и намерих потенциално ново жилище. След дълго премисляне платих депозит и евентуално ще се нанеса в края на месеца. Но въпреки всички трудности имам известни съмнения, дали постръпвам правилно спрямо двама ни. Откакто го известих относно плановете си, той стана много внимателен, мил и добър спрямо мен, но знам, че това е само временно,защото се страхува да не ме изгуби.
Нямаме си доверие от доста време- той имаше няколко афери, след всяка ,от които уж много съжаляваше и казваше,че няма да се повтори, уви случваше се пак. Много е потаен, постоянно държи телефона и лаптопа си под ръка и заключеени с пароли.. Въпреки всичко обаче не ми стигат сили да го напусна и да сложа край.Хе знам дали е заради дългогодишната привързаност, навик или нещо друго. Звучи глупаво, но е истината!
Моля ви, дайте ми някакъв съвет!
Благодаря
Ако е само да не си сама, вземи си куче. 
Ти какво мазохистка ли си, що ли 
Че той ти е по чужд от хората в която страна живееш. Оф, много се ядосах. Аз, много рядко пиша, ама щом пиша нещо много ме е развълнувало или ядосало.
А ти направо с вашата връзка повече от седем години......ми то "Епопея на забравените " бе душа 
