На море в Турция - тема 39

Пътуването:
Пътувахме с Емералд. Пътят и в двете посоки беше по-малко от 20 часа. Автобусите бяха на Кричим Експрес-без монитори и доста тесни, но много чисти и с добър климатик. Пътуването мина неусетно, макар и без почти никакъв сън. Правихме почивки на всеки 2-3 часа.На ферибота се качихме веднага и в двете посоки. На границата на отване престоят беше 2 часа, на връщане проверките преминаха бързо. Като цяло пътуването мина леко, въпреки че автобусите определено не бяха подходящи за толкова дълъг път, включващ и нощен преход. Благодаря на Диди от Емералд, с която пътувахме на отиване, създаде ни страхотно настроение.

Хотелът:
Пристигнахме в ЕМРЕ БИЙЧ около 9 ч. сутринта. Оставихме багажите на съхранение, сложиха ни гривни и отидохме на закуска веднага като ни предупредиха, че ще ни настанят в 14:00 ч.

Междувременно имахме среща с представителя на местната агенция „Посейдон“, чието име умишлено няма да напиша, тъй като коментарите ми спрямо него никак няма да са ласкави.
На тази среща стана ясно, че в хотела презентираният от Емералд безплатен интернет не е наличен нито в стаите, нито в лобито. Доверявайки се на обещанията за безплатен интернет на цялата територия на хотела, голяма част от хората не бяха включили роуминг, надяваки се да комуникират с близките си именно чрез wifi и така останаха без връзка с България, а и помежду си.

Около 14:00 часа отидохме до рецепцията, за да видим дали е дошло време за настаняване. И тук следва голямата изненада – оказа се, че стаи за нас в ЕМРЕ БИЙЧ, за който бяхме платили няма. Трябва да уточня, че ЕМРЕ БИЙЧ и ЕМРЕ ХОТЕЛ са два отделни хотела, които са разположени близо един до друг, разделени от главната улица. За всеки от тях се правят отделни резервации като цената за ЕМРЕ БИЙЧ е малко по-виска, тъй като той е на първа линия и общата база, която ползват и двата хотела, състояща се от ресторант, барове, басени, плаж и т.н. се намира именно на неговата територия.

Всъщност, оказа се, че има свободна една единствена стая, разположена на партерен етаж, без балкон и гледаща непосредствено срещу импровизираната сцена между двата открити басейна. Тази стая, обаче, не беше обявена на цялата ни група от около 10-ина човека, а всяка двойка/семейство бяха извиквани поотделно като на всяка от тях беше казано, че ако не желаят въпросната стая единственият начин е да бъдат настанени в другия хотел. Някои от хората се съгласиха, но останалите поискахме да разговаряме с управителя, за да разберем какво се случва. И тогава започна голямата разправия, която, за съжаление ни остави горчив вкус още от първия ден. Няма да навлизам в подробности, защото освен неприятно и унизително, изживяването ни беше и доста дълго. В общи линии, въпросният управител се държа с нас арогантно и не криеше антипатията и раздразнението си.

Около 16:00 ч. повечето хора се примириха и бяха настанени в ЕМРЕ ХОТЕЛ, единствено ние получихме стая в ЕМРЕ БИЙЧ поради факта, че поискахме багажа ни да бъде донесен веднага, за да напуснем хотела и това неизбежо стана достояние на останалите посетители в лобито. В последствие установихме, че стаята, която ни беше дадена е от т.нар. икономичен клас – малка и с легло за двама 140х190 см., но беше тиха и приятна и тъй като не ни се разправяше повече останахме в нея. В последствие се оказа, че абсолютно всяка българска група е имала и продължаваше да има същия проблем до напускането ни в събота. След като се разрових по-надълбоко в отзивите в интернет, се оказа, че това е дългогодишна политика на хотела, каквото се оказа и обезщетението на настанените в ЕМРЕ ХОТЕЛ, състоящо се в безплатнен интернет за времето на престоя.

Държа да подчертая, че при така създалия се конфликт се свързахме незабавно с представителя на „Посейдон“, който не само не ни съдейства с нищо, но и определено не скри раздразнението си от нашите „претенции“.

Както и да е, от тук нататък започва наистина хубавата част:
Хотелът като цяло е компактен, кокетен, много чист, поддържан и приятен. Стаите се почистваха безупречно всеки ден със смяна на кърпите, спалното бельо се сменяше през ден, когато се допълваше и козметиката (шампоан, балсам, душ гел и течен сапун). Непрекъснато в хотела и около него можеха да се видят хора от персонала, които чистят и подерждат.

Плаж: Както нявсякъде в Мармарис плажа беше с насипан изкуствен пясък и с малки камъчета на влизане в морето, за който аква обувки далеч не ни бяха необходими. Във водата отново е пясък, покрит с дънни водорасли. А, да, и от хапещите рибки имаше    . Иначе хотелът разполага с около 100-ина чадъра, разположени на пясъка и на платформа, които бяха напълно достатъчни за гостите в двете сгради като се има предвид, че голяма част от хората предпочитаха двата открити басейна – средна големина, но топли и чисти. Ставаше се рано само ако се запазваха шезлонги на първа и втора линия.

Храна:
Вкусна и изобилна, макар първоначално да създаваше  впечатление, че не е достатъчно разнообразна. В ресторанта нямаше опашки, храната непрекъснато се допълваше ако свърши. Единственият минус на ресторанта беше, че масите бяха разположени на 90 % навън, където задухът беше голям, въпреки чадърите и тентите. Но пък гледката към морето компенсираше всички неудобства.  

По-подробно, на закуска имаше обичайните за всеки хотел неща, както и задължителните турски тестени закуски, банички, гюзлемета, също и приготвени на място мекици, палачинки, гофрети, омлети и други вкустоии, които не можах да опитам.

На основните хранения задължително имаше поне един вид риба, както и няколко вида месо, приготвено по различен начин (печено, задушено, пържено, дюнер), много пресни салати и пресни плодове – диня, пъпеш, грозде, ябълки, круши, сливи. Наред с това имаше доста видове готвена храна за всеки вкус. За десерт, всеки ден имаше по няолко вида баклави и други местни сладкиши, за които не мога да дам мнение, защото не обичам, сладолед също.

Между храненията се сервираше следобедна закуска от пидета, гюзлемета, хамбургери, пици и спагети, а в единия бар през цялото време на разположение бяха сладки, соленки и кексове.

През нощта имаше късна супа, която не видяхме да сервират нито веднъж.

Последните две вечери имахме турска вечер и морска вечер, които ни изненадах доста приятно с разнообразие на ястия и специалитети.

Безалкохолните напитки бяха от машина. Бутилираната вода се заплащаше. Алкохолните напитки бяха местни, но учудващо разнообразни, приятни и без да са разреждани.(Имайте предвид, че ние се събрахме голяма група, в която всеки предпочиташе нещо различно, но никой не се оплака от качеството. Лично аз мога да похваля бялото им вино.) Основният бар беше един с голяма тераса, а по време нахранене отваряше и барът на ресторанта. Бар имаше и на басейна, но не сме го посещавали.

И може би трябва да уточня, че абсолютно всички хранения и напитки са на самообслужване.

Анимация:
Определено слабо място на хотела, но съм склонна да приема, че анимация в подобен хотел не е и толкова необходима, тъй  като той е в сравнително централната част на Мармарис, предразполагаща към излизане и забавления извън хотелската част. Аниматори бяха две момчета, които през деня организираха игра с хвърляне на топки на плажа и импровизирана гимнастика в басейна. Вечер не зная какво се е организирало, тъй като не седяхме в хотела, но веднъж попаднахме на бинго вечер, след която танцуваха няколко латино двойки и акробати. Като цяло ние не сме и търсили анимация при резервацията, затова липсата й не ми повлия по никакъв начин на общото впечатление от хотела.

Екскурзия:
Закупихме от „Посейдон“ ексукрзията до Далян – Каунос за 23 Евро на човек, въпреки, че знаехме, че тяхната цена е по висока от тази на местните агенции (за справка – 18 Евро на човек от местна агенция и по 14 Евро на човек непосредствено от кораба, който осъществява превоза). Екскурзията беше невероятна, продължи 12 часа и беше най-хубавият ни и разнообразен ден от почивката. Няма да разказвам в подробности за нея, защото има достатъчно информация в предишните теми, но горещо препоръчвам, беше прекрасно.   Тук искам да благодаря на Ива – момичето от „Посейдон“, което ни придружаваше през целия ден, страхотна беше!

Посетители:
Хотелът беше населен предимно от анлгичани, имаше също така малко турци, руснаци и френскоговорящи. Българите бяхме не повече от 20 човека, от които общо осем спретнахме страхотна компания. При заминаването ни ни направи впечатление, че пристигащите бяха предимно българи.

Обобщение:
На хотела бих дала 4 от 5 единствено заради проблемите, които имахме с настаняването първия ден и недотам любезното отношение на рецепцията, което не се промени до края.
И въпреки, че няма да повторим нито ЕМРЕ БИЙЧ, нито Емералд, сме сигурни, че Мармарис определено си заслужава и бихме  се върнали отново. Изкарахме страхотно и срещнахме чудесни хора. С радост мога да обобщя, че въпреки всичко, първата ни почивка в Турция беше чудесна! По- нататък ще кача и снимки.