Италия 149

Аз мисля, че говоря италиански, но не знам, какво мислят италианците по въпроса. Иначе съм завършила финанси и работя, като счетоводител. Аз бих се съгласила и на по ниско квалифицирана работа.

Четат я хора, които обмислят емиграция, например : )
Аз ви четях половин година преди да се включа изобщо, даже май повече  : )

Yakamoz   

И на мен ми е ммного интересно как сте попаднали в Италия.
В смисъл не си правя статистика, не съм и чела голяма част от предишните теми, където тези неща принципно се обсъждат. Някой ден ще прочета и ще видя : ) кой какъв вятър го е отвел тук : )
Иначе за това Н в италианския ми аз имам в името си Х. И да ви кажа, като ми го четат, търсят, изказват, (нали леееко го пропускат+ различно ударение като сложат)изобщо не разбирам, че става въпрос за мен   

Много ме разсмиват като пеят епи бъртдей  . А веднъж ми се обажда една жена и казва, че е от Яу Италия, добре че видях после, че е от Yahoo It
Аз другата седмица май ще съм на интервю, ще видим. Бях решила, че е много добре да си работя от вкъщи, ама не ми е много добре и не знам до кога ще издържа.Малко по малко почвам да си търся работа.

О, аз имам любима смешка с h, която ми се случи първият път в банката преди 10 години. Аз съм малко глуха и като ми се мънка не чувам определено. И зад стъклото човекът ме пита как се казвам и аз "Елена" , той 'кон акка? " аз "но, нон соно полака". После години не стъпвах в тази банка:lol:

За работа нищо не мога да кажа смислено, освен, че зависи от място, време, шанс някакъв вероятно и неизчерпаема амбиция. Аз нямам нищо в достатъчно количество от което и да е от изреденото, така че след 2 години стоене вкъщи (и постоянно висене в този форум, вкл. отварянето на тази тема) и някакви опити да намеря работа, вече бях тотално изкрейзила, напълняла с 35 кг и отчаяна без дори да забележа. После нещо се събудих от комата, влязох в болница, отслабнах 30 кг, междувременно една работа, отскоро и втора, искат ме и от още едно място. При всички положения парите тук  малко и работим, за да плащаме сметките и да се изхранваме, но мисля, че това важи вече за огромната част от стопилата се италианска средна класа и не си го слагам много драматично. Въпреки това, че работя много за малко, ако трябва да се върна 10г назад, за нищо на света не бих препоръчала оставане вкъщи и лежане на дипломи от България, това са илюзии. Каквато и да е, но работа и сред хора. Наистина, това да си в Милано е коренно различно от това да си в малък град с 30 процента безработица, така че мисля, че поне в това отношение имате един плюс, който никак не е малък. Но не бива да се хранят илюзии - всички момичета по касите са лауреати. В бара, в който си пия кафето, едната мацка е завършила у-т в Ница, другата е лекарка, дипломирана тук. Там пък това вече е върха на елхата, но го казвам защото истината е, че на никой не му пука с какви дипломи сме - всички си  имат.

Ето това на мен ми е един от основните мотиви да си търся работа тук. Парите от работата ми в България са добри и за Италия, ама аз през деня си общувам само с детето жив човек и сутрин с продавачите на плодове и зеленчуци + учителката 2 думи. А то вече свикна и ще бъде сл месец до 4 на училище.
Днес от фирмата, от която евентуално ще ме викат на техническо интервю ми се обади отговорника на човешки ресурси, аз така се  бях претеснила дали ще чуя всичко добре и да му отговоря адекватно, ама той говори повечето време, само  да, разбрах и добре ми се наложи да ползвам.
Това става за виц:) и ме подсети за вица- Казвам се Ана Синона.

Не съм се опитвала да си търся работа, но като слушам зълва ми, която е италианка, оставам с усещането, че е много трудно. Фирмата в която работи от две три години е на крачка от затваряне. Разказва ми, че много от колежките и работят по 1—2 дена в месеца, но не сменят работата. Доколкото разбирам много от тях не си и търсят, защото получават 80—90% от заплатата и в единствения си работен ден пият кафе през цялото време.
Иначе Милано е на 30 км., но те и фирмите са пръснати из целия регион.

За описание мм живее през две села до Аркоре.

Според мен е доста по лесно да намериш работа в зоната извън Милано, ако търсиш в самия град нещата се усложняват защото и конкуренцията е огромна. Аз търсих работа 1 година, никога не съм ходила на толкова интервюта през живота си, но голяма част бяха в периферията, където ако си без кола е наистина много кофти. Нищо не е невъзможно естествено, аз се надявам след 2 години да успея да намеря нещо. В момента и аз работя в България. Да ви кажа в София ми беше къде къде по-лесно да си намеря работа.

Здрaвейте 
Aз съм еднa от тези, зa които споменa мaщеркaтa, но съм в сянкa зaщото още не сме се преместили. Aко ме приемете дистaнционно от БГ ще се рaдвaм.
И понеже зaчекнaхте еднa любимa моя темa с итaлиaнското Н, кaжете ми моля ви кaк произнaсят мaркaтa НР (hewlett packard) 
Моятa фaмилия е с h в средaтa и кaто я произнaсят придобивa итaлиaнско звучене 

Добре дошла, Mikkey!  Кажи нещо повече за себе си (пак аз съм любопитната)

Алекса, не го разбрах вица?   

Зори, тъй като работата ти е достатъчно близо до това, с което се занимавам, ще си позволя да ти дам съвет. Чистото счетоводство можеш директно да го отпишеш, освен ако не използваш времето си сега да се преквалифицираш. И тук като в БГ а да работиш като счетоводител трябва да познаваш много добре местното законодателство. Ако обаче се ориентираш към нещо малко по-малко специализирано (фактуриране, помощник счетоводител и т.н.) не е невъзможно. На твое място бих използвала времето сега да си оправя италианския и да науча термините. Свали си например отчетите на някоя компания и започни. Нямаш никакъв шанс без перфектен италиански с този тип работа.

Моето мнение е че точно за неспециализирана работа е много трудно в момента дори в Милано. Просто защото има много млади хора без опит безработни. Ясно е че ще предпочетат някое момиче на 20 - 25 италианка, отколкото 30 или 30+ годишна българка в този случай. Може момичето в бара да е с диплома, но със сигурност е и много млада  Колкото и да е странно установих, че имам повече шанс за по-специализирани и по-малко като брой работни места, отколкото за тези с които са пълни обявите. Просто защото за другите спадам в графата overqualified - и като образование, и като опит. И просто не се обаждат. Плюс че съм жена в детеродна възраст, което си е минус за по-малките фирми. Отдавна стигнах до извода че са ми два вариантите - или работя за мене си, или упорствам до намиране на работа като предната. Не защото не искам друга, а защото просто само тях мога да заинтересувам. Тези например ми казаха че са ме извикали (всъщност за обявата са намерили човек, сега умуват какво да ме правят и кога) основно заради езиците, сертификата и заради нещо което съм правила преди 12 г. и никога не съм мислила че ще ми послужи. Затова поне за мен по-скоро на специфичните неща трябва да се залага, ясно е че иначе и тук има хора със сходен на моя опит но родени тук и съответно с предимство.

За работата от вкъщи зависи от човека. Аз например съм малко темерут и винаги в избора на работа 2 неща са ме водили - харесва ли ми типа работа и колко ми плащат. Плюс work-life balance. Хич не ми пречи и никого да не видя, винаги съм се стремяла извън работа да си създавам някакъв кръг, така се разтоварвам по-лесно. Такива неприятни колеги съм имала понякога, че по-добре сам да си работиш. ако после срещнеш приятни хора и създадеш приятелства е само в +, но не ми е от основните приоритети определено.

Дълго стана, извинявайте 

Ака Пи е HP.
Нели, Ана Синона казала, че се казва една, което значело Ана с едно н.
А пък аз както искам и още един път да раждам евентуално да видим.

Aaaa, днес съм по-руса от обикновено 

Веднъж един човек от Катандзаро каза на колега 'Ай капи', той чу 'ака пи' и му каза-'Не, Ксерокс.'
Нели, не си

Ох, аз така имах голям проблем с Хари Потър, дори твърдях убедена че такова чудо не съм гледАла  И така докато ми показаха картинка и разбрах кой е Ари' Поте'р

Аз пък вече съм доста свикнала с италианския английски и някои от нещата си ги произнасям като италианците, за да не решат, че се правя на много интересна.