Здравейте,
Имам нужда от съвет и по-точно да ми кажете, четейки отстрани дали това е нормално. Семейство сме повече от 10 години. Страдахме от стерилитет и вече имаме деца. От раждането на първото дете до сега изминаха повече от 5 години. По време на стерилитета половия ни живот не беше нормален – секс под график, изследвания, опити инвитро. Но вече мина доста време, аз се отърсих от това и започнах да си искам своето. Проблемът е в съпруга ми, който не проявява никаква инициатива. Аз постоянно ходя да си искам, но в 80% от случаите съм отблъсната с мотиви от рода на – офф сега ли, гледам филм или хайде утре/но и утре нищо не става/ или уморен съм. Секса ни е 2-3 пъти в месеца, като най-често аз съм инициативата. Омръзна ми да се унижавам. Ей сега минаха повече от 10 дни без нищо, аз си предложих през една от вечерите и отговора беше – отивай си лягай и нищо. Когато минаха повече от 10 дни попитах какво става и отговорът беше – добре де, толкова ли ти е важен този секс. Ами да, важен ми е, млада жена съм, мисля, че изглеждам добре, подържам се и най-нормалното нещо е да бъда желана от съпруга си. Преди съм се ядосвала и съм му казвала, че ще си намеря любовник, а отговорът е – само се моли аз да не научавам. Не издържам повече. Това са вече 5 години, не 5 седмици или 5 месеца. Постоянно се повтаря едно и също. Изнервена съм и се чувствам нежелана като жена, не изпитвам радост от живота, чувствам се нещастна. Не знам дали това може да бъде причината. Млади сме, на 30 години, здрави, не виждам причина да не правим секс поне 2 пъти седмично. Или аз искам прекалено много.
Какъв съвет ще ми дадете? Не смятам да се развеждам заради това на този етап, но вече сериозно се замислям да си потърся партньор за секс. Ще спра и да се унижавам и да си искам секс и ласки. Смятате ли за нормално всичко това?
Колко често е нормално да се прави според вас?
Имам нужда от съвет и по-точно да ми кажете, четейки отстрани дали това е нормално. Семейство сме повече от 10 години. Страдахме от стерилитет и вече имаме деца. От раждането на първото дете до сега изминаха повече от 5 години. По време на стерилитета половия ни живот не беше нормален – секс под график, изследвания, опити инвитро. Но вече мина доста време, аз се отърсих от това и започнах да си искам своето. Проблемът е в съпруга ми, който не проявява никаква инициатива. Аз постоянно ходя да си искам, но в 80% от случаите съм отблъсната с мотиви от рода на – офф сега ли, гледам филм или хайде утре/но и утре нищо не става/ или уморен съм. Секса ни е 2-3 пъти в месеца, като най-често аз съм инициативата. Омръзна ми да се унижавам. Ей сега минаха повече от 10 дни без нищо, аз си предложих през една от вечерите и отговора беше – отивай си лягай и нищо. Когато минаха повече от 10 дни попитах какво става и отговорът беше – добре де, толкова ли ти е важен този секс. Ами да, важен ми е, млада жена съм, мисля, че изглеждам добре, подържам се и най-нормалното нещо е да бъда желана от съпруга си. Преди съм се ядосвала и съм му казвала, че ще си намеря любовник, а отговорът е – само се моли аз да не научавам. Не издържам повече. Това са вече 5 години, не 5 седмици или 5 месеца. Постоянно се повтаря едно и също. Изнервена съм и се чувствам нежелана като жена, не изпитвам радост от живота, чувствам се нещастна. Не знам дали това може да бъде причината. Млади сме, на 30 години, здрави, не виждам причина да не правим секс поне 2 пъти седмично. Или аз искам прекалено много.
Какъв съвет ще ми дадете? Не смятам да се развеждам заради това на този етап, но вече сериозно се замислям да си потърся партньор за секс. Ще спра и да се унижавам и да си искам секс и ласки. Смятате ли за нормално всичко това?
Колко често е нормално да се прави според вас?
