"На кафе с подигравки" и един диспансер...ТЕМА-16

Понеже наред с хубавите неща в живота се случват и лоши , понякога на човек му се иска да прибегне до Божията помощ, поради липса на други алтернативи. Та и аз така. В началото на месеца платих да ни четат имената до Голяма Богородица за здраве, ама не бях ходила на нито една служба. Четат ги вечер. Предния ден реших да ида, но се оказа че точно нея вечер е някаква специална служба, много външни попове, телевизионни екипи, елитни гости и т.н., та нямало да е службата по канона и аз се махнах, че сред елитните гости имаше такива дето не ги понасям . Затова отидох вчера вечерта. Просто исках да чуя имената ни и да се помоля точно в този момент. Да, ама не  !
Службата почна около 18:10 и свърши около 19:45. Имаше двайсетина човека, от които 6-7 хористки и хористи, които хем пригласят на попа, хем са част от поклонниците. Не е истина колко неподготвена се оказах!
На два пъти поп обикаля с кандилото в някакви посоки черквата и тия се въртят като слънчогледи накъде върви попа, и се кланят. Първия път не го схванах, ама на втория вече и аз се въртях и климах надолу с глава, че да не бия на очи. 
Повечето от жените бяха заметнали по един шал/забрадка на главите си, ама имаше и такива като мен, по причоси. Вляво от мен една млада, още като влезе в черквата, преди да почне службата обиколи, които икони си тачи. На всяка се кланяше от изправено положение до достигане на палците на краката при изпънато положение. Фитнес, който продължи около 5-6 минути. Това упражнение после го правеше почти на всяко кръстене и "Амин" по време на службата. Излишно е да казвам, че беше слаба и стройна като вейка.
Като почна службата в началото няколко човека си бяхме седнали кротичко на седалките, дето са по стените на черквата, ама настъпи някакъв момент, в който всички рипнаха. Рипнах и аз, че не вървеше единствена да седя. После пак поседнахме. Сетне дойде един момент, в който попа, певците и всички останали се насочиха и събраха в единия край, където стои голяма икона на Богородица. Попа извади едни книги, а баш певеца една папка  и почнаха да си нареждат и пеят по тях. Много листове в тая папка, много нящу!
Мен вече краката почнаха ме болят. По едно време, попа как си пееше, две от жените се хвърлиха ничком на колене и почти целуваха пода . Огледах се, ма никой друг не се юрна да го прави, та си стоях и аз. Забелязах и как някои, дето не са хористи знаят доста от песните и молитвите, и през цялото време пригласяха и мърмореха. Появи се и втори поп, направи една бърза обиколка с кандилото да се въртим пак по него, като слънчогледи, докато първия си нареждаше молитвите.
Междувременно в църквата си влизаха и излизаха разни други хора, които не се присъединяваха към службата. Едно такова, младо, по къси панталонки и потник, леко бременно и леко почерняло  момиче застана пред мен и ми събра очите със следващите си действия. Тя застана с отворени в мюсюлманска молитвена поза ръце, докато попа нареждаше, тя си мрънкотеше нещо с вдигната нагоре глава, и като си свърши мърморенето си направи обтриването на лицето с шепи, както се прави накрая на мюсюлманска молитва . След което се прекръсти  и отиде да обиколи главните икони в черквата. На всяка си се прекръсти, целуна я и си излезе. Сигурно в предверието, където се палят свещите си е запалила и свещ. Аз останах така  още поне 15 минути.
От шока ме извади това, че в един момент всички се хвърлиха по колене долу на земята . Това ми дойде като удар, и ща не ща, трудно, че имам проблем с краката, ама поприклекнах и полуколеничих и аз. Добре че бях до страничните стъпала, та се подпирах с едната ръка на по-височкото стъпало  . Фана ме срам от една бабетка къде около 90-те, коя коленичеше и ставаше кат младо яренце. 
До тука вече повече от час служба минаваше, а ни имена четат, ни нищо. Дойде ред на стандартната молитва "Отче наш" и всички я заказваха на глас, пък аз  тук там по някой израз знам от нея, колкото да има за какво да си отворя устата, че да не се различавам от мнозинството. Сраааам! 
За капак главният хорист периодично вадеше един смартфон и правеше къде селфита, къде цели фотосесии на сбралите се, та се чудех де да се скрия, да не се виждам на фотките. Знам ли го за чий чембер ги прави?! 
Разгеле клисарят им донесе тетрадката с имената и си викам " е, те този момент чаках".  Няма да се сетите какво последва! Тетрадката е малка, записват малките имена, като на страница ги пишат в две колони. Като записвах нашите, бяхме в лява колонка, дясна още не беше почната на тази страница. И в този момент двамата попове застанах един до друг и започнаха да четат (мрънкат) имената заедно, едновременно и с такава скорост, че всяка рекламна компания би ги взела за четене на телевизионни реклами  . На десния поп, на 100 имена едно му се разбираше, ама на левия (къде съм аз  ) ни едно име не се разбра. На всичкото отгоре, през цялото това време, хористите и другите поклонници, освен мен, непрекъснато пееха "Господи помилуй!", да не би случайно да се вдигне вероятността да чуя нещо от 0,5 на 0,6 % . И така ... поне 10 минути. Божкееее,  край нямаха! 
Свършиха по едно време, обърнаха се поповете и един вид дойде края на вечернята. Имаше едни купешки пакети нарязани хлябове, със свещи, и няколко от хористките и от другите жени, почнаха да си подават филии от тях, докато други се бяхме наредили на опашка пред иконата на Богородица. Докато мина, и хлябовете направо бяха свършили  . Викам си "Профчееее, нали си си карък, ни имена чу, ни светен хляб ще ядеш", ама едната хористка ме видя, че сал аз нямам филия в ръката, га другите стискат по 2-3  , та ми подаде. Ама пак сраааам, щото не знам какво се казва. А заради чакането на опашката пред иконата изпуснах да разбера какво казват другите.
Попа обяви днес в колко часа вечерта ги чака и ще почнат тържествената богородична служба и се разотидохме.
Не вървеше да вървя по улиците с филия в ръка и рекох да си я прибера в дамската чанта. За беля, една чиста найлонка нямам! Пък не върви да я пусна ей тъй в чантата, не ща и да я ям по улицата. Нали съм особено Ентелигентна веднага фиксирах пликчето с вчерашните си рентгенови цифрови зъболекарски снимки и хоп ... бам филийката в пликчето при снимките. Ми кво, накрая все през зъби ши мине. И те така!
Прибрах се, ама още дълго ще се чудя преди пак да реша да отида на църковна служба. Твърде много ритуали, които няма откъде да знаеш. Няма и къде да ги прочетеш. Твърде много време ... и изобщо ... някак ... не съм достатъчно набожна за тази работа. Явно не стига да си малко вярващ. Пък аз съм по-скоро като голяма част от съвременните българи, сещаме се за черква по Коледа и Великден ... и когато видим зор.