Дълъг път с бебе

Хаха, някои свикват, други - не, колкото и да ги търкаляш.
както има възрастни, които с топ не можеш да ги помръднеш, така и на родителите-пътешественици понякога им се падат деца домошари.

Мда...явно точно такъв мъж съм си избрала.  

За децата и столчетата няма да коментирам!
Само да кажа, че има столчета и от група 3: 18-36 kg, които имат леко накланяне за спане. И не е чак такова мъчение и безотговорност да се остави детето да спи в столчето
От моят опит - има деца, които обичат да пътуват и такива, на които не им понася - имам от всеки вид по едно, като на дъщеря ми й става лошо в колата и при нея планирането е още по-чувствително - маршрути без завои и евентуални задръствания, кога какво ще яде, кога и колко ще спи и т.н. И пак миналата година успяхме да стигнем до Тасос:)
И всичко това не ме е накарало и за секунда да помсля да не е със столче (или дори да я обърна по посока на движението преди да навърши 2). За протокола - на дълъг път все още се вози назад.

То, ако ги слушаш някои, ще речеш, че детето им трябва да живее в това столче, а не да се повози няколко часа.

И моята дъщеря ревеше много в колата, докато не стана на 6-7 месеца - просто не предприемахме дълги пътувания тогава.

Ние пътувахме 7 часа и малко до морето миналият месец. Малкият беше на 8,5 месеца тогава. Купихме му столче 9-18, защото другото вече му отесняваше доста. Столчето се спускаше идеално, като за спане. Но доколкото зная тези до 36 нямат такава функция, което е кофти. Хубаво би било, щом е дете, да я има, децата се уморяват и заспиват бързо.
Относно изказванията на Николина, не ми е приемливо, има закони. Щом така е измислено, значи е тествано, че столчето е безопасно за детето. Но не ми е приемливо да чета чак обиди, като идиоти и прочие. Всеки си има глава на раменете и си носи отговорността за действията!!!

От както са се родили до сега си спят в столчетата (на възрастта на детето на авторката все още в кошниците) за кола и никога не са имали проблем. Не бих си возила децата извън столчетата никога. Ако ще да отиваме до магазина на ъгъла. Така че със спането в колата никога не сме имали проблем. Проблемът е с будуването, че им е скучно и са крайно досадни. 

Здравейте от мен 
Изчетох цялата тема и ще дам мнението си спрямо моя опит и ще кажа че всяка майка предценява кое е най безопасно за детето си. Имам братовчедка която остана инвалид без крака на 7 год, понеже ги удариха странично и бяха спрели и тя пострада въпреки че беше все още в детско столче, така че гаранция няма.
Моето дете се наложи да пътува за 1ви път на дълаг път на 8 м от Мюнхен до София, на отиване беше в бебешко кошче, като е вдигана на почивките, но пътя е около 15 часа и тя не може да спи толкова... тръгнахме в 2 през ноща и до 9 си спа, много се въртя и мрънка, но я залъгвах да заспи. Въпреки че беше декември е пътувала по късо боди и под нея ни посъветваха да сложим хавлиена кърпа, защото много ще се изпотява (не че с кърпата не се, но не е чак толкова). След като се събуди и беше интересно в началото понеже не се беше возила за повече от час в кола, но като дойде време за хранене стана ужас.. Спряхме на една бензиностанция и я нахранихме, дадох и само кисело мляко и после 1-2 бисквити да ръфа там.. ама тръгнахме уж бавно и полека ама тя не спря да повръща. Понеже имаше хавлия отдоло не успя да изцапа столчето на първото повръщане, преоблякохме я поразходихме се на студа  и тръгнахме, оставаха около 2 часа до София и изцапахме много столчето.. и какво да правим- махнахме го, направихме точно както Николина в първата страница е написала, аз седях зад ММ, а другата седалка се дръпна докрая назад и сложихме малката легнала (и да кажа, някой беше написал че ще се размаже в предната седалка при рязко спиране- седалката е дръпната до край и се получава нещо като кошарка- няма как да се размаже каквото и да е спирането, понеже не е толкова голямо разтоянието) На границата ни попитаха защо не е в столчето- самокато видяха всичко колко е наповръщано се отказаха и да ни проверяват  И НЕ СМЕ ДАВАЛИ ПАРИ!!! Та в София 2 дни престой и после към Разград- през ноща нямахме проблеми... Ама на връщане към Германия 2 месеца по късно беше някакъв ад който направо не искам да си припомням.... 20 часа с непрестанно повръщане, рев, половината път спа пак на задната седалка, а след като се прибрахме колата беше буквално за химическо  ...
Не че казвам че е много безопасно, но е когато както се наложи, и щом един е отзад при детето мисля че не е толкова опасно да спи на седалката... Но всяка си предценява за себе си...

На авторката пожелавам приятна почивка  дано успееш да и се насладиш покрай грижите по детето 

Не разбрахте ли, че няма абсолютно никакво значение какво си мислите или какво ви се струва, че не било "толкова опасно", след като е многократно тествано и установено без никакво съмнение какво се случва, когато деца се возят необезопасени в колата? И като почнете с това "гаранция няма"... ми дайте да пресичаме и на червено, щото то гаранция няма, че като пресичаш на зелено, няма да те сгазят.

Не е необходимо да нападате чак така. Жената е изказала мнение, базирано на ада, който е преживяла и не е останала с избор. Или избора е да остави детето в повръщано и мокро... Има хора, които май си живеят живота по книга. Ситуациите са различни, хората също!!!

От къде да знам, че ще ми се падне толкова ревливо бебе , каката беше като кукла: само ядеше и спеше, не усетихме какво е да имаме бебе в къщата. А почивката я резервирах още в началото на март. Иначе, сме наблизо, в началото на ръкава Атон.

Въобще нямам намерение да се карам или да споря с някои. Аз си знам кое е най добре за моето дете и мисля че съм достатъчно голяма за да предценя колко е опасно или безопасно. Преиначаваш думите ми- че няма гаранция в нищо- няма! Не съм казала, че трябва да се возят бебетата без столче, а че е според ситуацията!!!!
 И ние сме се возили в коли, които нямаха даже колани на задната седалка, да не говорим за столчета и подобни, пътувахме всяка година по 4 пъти за село и обратно (близо 500км)...

Какво ли беше средното количество автомобили, когато ние бяхме малки и пътувахме без столчета? Каква ли беше средната скорост на пътуването? Статистиката на катастрофите?
По темата за повръшащите бебета - винаги може да се оправдаеш, да намериш извинение и че "няма как".
Случи ми се с моя син да се прибираме от морето, когато беше на 4 години. По път го хвана летен вирус, аз бях бременна във втори месец - чудна картинка! Спряхме насред пътя, извадихме и отворихме големия куфар, почистих го, свалих тапицерията на столчето, почистих и столчето, послах една хавлия и така се прибрахме - детето в столчето! Не е най-приятното нещо, което ми се е случвало и вероятно столчето е било една идея по-малко обезопасено без оригиналната си тапицерия, но пак мисля, че е в пъти по-добре отколкото свободно стоящо в колата дете.
Но в крайна сметка май наистина няма нужда да се спори, все пак всеки има глава на раменете си и отговорност, която да носи.

Няма да се спори в тази тема  Моето дете не е от най- лошите, стои в столчето ( може би и защото не сме пътували много на далеч и и е интересно), проблемът ми е , че и на 40 км се случва да заспива в него и нашия стол няма механизъм за спускане , както споменаха някои мами по-горе. Трябва да пътуваме 5 часа и съм сигурна, че ще заспи по пътя , просто няма начин. Исках да знам дали няма да и е супер неудобно да спи така ?Дали и вашите деца спят прави в стола?! съжалявам,че продадох коша , въпреки, че сега ще и е много малък, но би свършил работа. Аз съм сигурна, че няма да издържи 5 часа само в стола - това ме притеснява. . Сигурна съм,че ще се наложи да я подържа и в ръцете просто няма как и аз да съм 5 часа на едно място няма да стоя.Претеснява ме спането в тия прави седалки Е едно време помня , като тръгвахме на море се возех на задното стъкло на Москвича , смятайте наще са нямали никакви ядове как ще се возим, как ще се стигнем. Тръгвахме вечер, сестра ми на задната седалка, а аз отзад на стъклото с по едно одеало и нямаше такъв кеф. Никога не съм си представяла , че сега ще бера такива ядове . Да ви кажа честно , не ми се тръгва вече от мислене

А ако поиска да пресече само булеварда? А ако иска да скочи през прозореца?
Брех, да му се не види, в цяла Западна Европа и САЩ децата искат да си седят в столчетата, само българските деца са най-най-специални и милите им родители не могат да намерят начин да ги научат да се возят в столче, а толкова им се иска!

То на моето му се е искало то да кара колата. Дали да и позволя следвашия път, щото много иска....
По въпроса как е издържала будна на тази възраст. С много играчки, понякога и специално за това пътувне купуваме нова. С чести спирания за по малко. С много опити да я разсеем. Все е имало как... Понякога сме съжалявали че въобще сме тръгвали.
По мантрата "Едно време ние как".Едно време нямаше толкова коли. Едно време и колите не вдигаха такива скорости. Едно време и нямаше толкова самоубийци на пътя.
Да, ама въпреки това едно време, за малко не съм си загубила живота като бях на 5. А братовчед на баща ми, пътувал в колата тогава, оше разказва как едва не полудял като след като дошъл в съзнануе след катастрофата първото което видял е било само половината от мен (явно преди да загубя съзнание съм опитала да излезна орез стъклото). Слава Богу, разминала съм се само с белези от счупените стъкла по двете ми ръце. Ама да, от собстен опит знам колко безопасно е било пътуването и едно време. Та ето ми още една причина да знам че за моите деца безопасността ми е по-важна от мрънкането им.
И колко случаи има на изхвръкнали през предното стъкло при катастрофа деца, спокойно седящи си отзад незакопчани. И техните родители са смятали, че не е опасно.
Аз знам че столчето не дава 200 % гаранция при зверска катастрофа.  Но знам че много увеличава безопасността. И не ми е нужен закон да ме задължава.