Публикувана: 23 март 2006, 15:39 ч.
Последно мнение: 31 март 2006, 16:53 ч.

Параноя към болести

7 378
26
1

Гост

# 15 28 март 2006, 23:25 ч.

Мнения: 583

и аз имам страх от болести, но не конкретно за мен, а за близките ми и детенце.освен това постоянно си представям, че се случва нещо с хората, които обичам с фатален край. особено вечер като си легна си представям едни щуротии, които не са за писане, а като звънне телефонът просто се побърквам да не би нещо да се е случило. имам чувството, че някой ден ще психясам Sad

# 16 29 март 2006, 00:16 ч.

Мнения: 5 228

Мацки, ако това е нещо, което ви притеснява и се отразява върху ежедневието ви и изобщо върху живота ви, добре е да се консултирате с психолог. Натрапливостите могат да прераснат в по-сериозни проблеми, ако не им се обърне внимание. Ако някой се интересува, мога да дам координати на един добър център, където човек може да получи помощ или поне да обмисли различни възможности. Там работят едни от най-добрите диагностици и психотерапевти.

# 17 29 март 2006, 00:21 ч.

София
Мнения: 4 423

Ако искаш го напиши, но със сигурност съм го посещавала. Tired

# 18 29 март 2006, 00:23 ч.

Мнения: 5 228

Център Динамика, тел. 9431102. Намира се на една от преките на Оборище, срещу Испанската гимназия. Не знам точния адрес, но мога да го намеря.

# 19 29 март 2006, 17:32 ч.

София
Мнения: 56

Буболина, ако искаш, конкретизирай това "разговори с психолози и психиатри" - какъв вид психотерапия (седиш ли, лежиш ли на кушетка Wink

, попълваш ли таблици, поставят ли ти задачи за "домашно"; какво прави психотерапевтът - само кима, или ти задава много въпроси, или ти дава съвети...?)

Може да напишеш и за антидепресантите - какви си пила, колко време, имаха ли странични ефекти (освен 15-те кг)?

Цитат на: Буболина в вт, 28 мар 2006, 23:06

Омагьосан кръг от който аз така и не успявам да излеза, няма и да стане някога ....

Не го приемай като заяждане, но ако тръгваш към всяка нова терапия с убедеността, че няма да ти помогне... и после искаш да докажеш, че си била права Cry

# 20 29 март 2006, 17:35 ч.

София
Мнения: 56

Цитат на: lolibon в вт, 28 мар 2006, 23:25

имам чувството, че някой ден ще психясам Sad

Едва ли ще ти стане нещо повече от това, дето ти е сега. Не че е малко. Sad

Тревожните разстройства не прерастват в психоза, ако това имаш предвид.

# 21 29 март 2006, 23:24 ч.

Мнения: 255

И при мен е така,постоянно си внушавам,че съм болна.Като започна да мисля и получавам сърцебиене и ми става лошо.Миналия месец реших да отида на невролог той ми изписа 15 дена да пияГрандаксин и после минах на Дианксит 2 пъти по 1. незнам дали нещо ми е помогнало но пак си мисля за болести.Обзема ме страх.Това е ужасно.Как може да се измъкнеш от лошите мисли?

# 22 30 март 2006, 20:37 ч.

София
Мнения: 56

Надя, трябва да отидеш на психиатър или психотерапевт, а не на невролог. Антидепресантите се пият поне няколко месеца, ефектът им настъпва след поне 3 седмици (при натрапливости - по-дълго). Деанкситът е с доста слабо антидепресивно действие.

# 23 31 март 2006, 14:28 ч.

Мнения: 554

Цитат на: lolibon в вт, 28 мар 2006, 23:25

...... постоянно си представям, че се случва нещо с хората, които обичам с фатален край. особено вечер като си легна си представям едни щуротии, които не са за писане, а като звънне телефонът просто се побърквам да не би нещо да се е случило. имам чувството, че някой ден ще психясам Sad

Ох,мила....все едно аз съм го писала!!!Същите гадни мисли ми се въртят непрекъснато в главата и имам чувството,че ще полудея!!!

# 24 31 март 2006, 14:43 ч.

Мнения: 111

И аз страдам от такава параноя Cry

# 25 31 март 2006, 14:51 ч.

Мнения: 3 116

При мен започна да се появява такъв проблем от месец и половина насам. Вярно много ми се насъбра, оперираха мъжа ми, лежахме с бебето в Пирогов, бебето се разболя, аз се разболях, после дядо ми го вкараха в Пирогов, сега е в ИСУЛ и не казват какво е и като за капак ми вадиха зъб след което цяла седмица бях с температура и антибиотици !

Все си мисля че това което се случва при мен идва от неизвестността за проблема на дядо и от описаното по-горе и се надявам да ми мине ! Последните два дни се опитвам да не мисля за нищо подобно и започнах да се по-отпускам защото едно такова заболяване според мен е бич за най-вече за най-близките ни Sad

Хайде момичета, да се оправяте, разхождайте се, веселете се и се опитайте да се отпуснете ! Heart Eyes

# 26 31 март 2006, 16:53 ч.

Пловдив
Мнения: 2 493

Момичета, както се казва 'вместо да бягаш от онова, което те гони, по-добре да тичаш към това, което искаш' !
Съсредоточете вниманието си върху положителното, не си казвайте 'хайде сега да бягам от страховете си', а кажете си 'ще гоня ей тази хубава идея'. Може да помогне. А за страховете от болести, ако вярвате, идете в църква, помолете Бог да пази здравето ви, на вас и на близките ви, ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, ЧЕ ОТ ИЗЛИЗАНЕТО ОТ ЦЪРКВАТА СТЕ ВЕЧЕ С ЖЕЛЯЗНО ЗДРАВЕ и това е! И като после например ви кацне муха на яденето, или се разминете с някой, който кашля, и ви стрелне мисълта за евентуална зараза- веднага си кажете 'откакто излязох от църквата,здравето ми вече е железно'. Огромна е силата на самовнушението, повярвайте! Просто пробвайте.
Каиса, поправи ме, ако греша, но смятам, че съм права за начина на мислене, нали?

Препоръчани теми

Страх от болести

Реимунизация с Тетраким

Кашлица вече 3 седмици

коклюш в градината

Причина:

Причина: