Радостта ми е голяма, през МАЙ 2016 ще стана мама!

Заспивам не по късно от 23:30 като през  деня задължително дремвам стабилно за 3-4 часа а сутрин си нанкам до 9-9:30 от къде се взе тази пуста умора не знам

Mimsssi, всичко ще е наред, няма да се притесняваш!
Това с "единия близнак да изяде другия" си има медицински термин, но не помня точно как се казваше - няма как да се случи при разнояйчни близнаци обаче, така че спокойно. Случва се когато споделят обща плацента (при еднояйчни) и е възможно единият ако е по-силен организъм да изсмуква повече хранителни вещества и за другия да не остава. Но това са редки случаи, освен това са при еднояйчни. При теб всичко ще е наред.
Имай едно наум да ти мерят дължината на шийката всеки път.
При мен също едното бебе винаги вървеше една идея по-малко. Роди се 200 грама по-малък и 1 см по-къс. До към 6тия месец беше малко по-слабичък, след това задмина брат си и досега го води с килограм и половина. Така че хич не се притеснявай - това са нормални разлики.

Аз съм много притеснена,в коя седмица роди и по колко килограма се родиха децата?Извинявай,че те разпитвам ,но още съм в силен шок

Добавих мамчетата, които ми писаха, моля проверете за грешки!

Добро утро  ,
Честито на новите попълнения  , Мисии, голяма изненда, честито и мисли позитивно, всичко ще бъде наред, двойно щастие!

При мен нещата сякаш за сега са по - добре от предишният път, пак ми се гади и ми е лошо, но за сега е съвсем търпимо и повръщам много рядко (миналият път беше кошмар до 6ти месец едвам мърдах), и преди и сега към 9 ужасно ми се доспива, от време на време ме боли и кръста, но цялостно съм добре

Хубав ден на всички !

Добро утро на всички, лека седмица на всички
Честито на новите попълнения и за всички 
и на мен ми се спи повече, аз към 22 часа вече едва стоя, но пък сутрин се будя в 7 без проблем

Мога да си представя в какъв шок си.  Родих 37ма седмица планово секцио - можеше и още да се изчака, но докторката ми заминаваше на море и затова побърза. Като цяло мога да кажа, че имах лека бременност - не знам какво са контракции. Но много внимавах, много се следях. С отрицателен резус фактор съм, желязото ми падна още третия месец, пиех и магнезий. Накрая многи ми тежеше - общо взето това ми беше основният дискомфорт - огромния корем. Имам стрии, коремът ми си остана леко провиснал, но то нямаш време да ги мислиш тези неща.
Децата бяха големи като за близнаци - 2980 и 2680 - съжалявам, че не изчакахме още седмица - щяха да пораснат още.
Трудностите започват после обаче. Подготви си всичко предварително - дрешки, памперси, козметика, легла, всичко. После нямаш време. Хубаво е да помислите за помощ, но адекватна. На мен бабите ми скъсаха нервите първите 6 месеца и затова след 6 месец си взех детегледачка да ми помага. Кърмех и двамата без дохранване с АМ и не можех едновременно да кърмя и двамата и затова без помощ нямаше как да успея - трябваше някой да обгрижва едното бебе, докато кърмя другото. Много трудно беше - сега на сегашния акъл едва ли бих повторила всичко това, но човек никога не зМога да си представя в какъв шок си.  Родих 37ма седмица планово секцио - мижеше и още да се изчака, но докторката ми заминаваше на море и затова побърза. Като цяло мога да кажа, че имах лека бременност - не знам какво са контракции. Но много внимавах, много се следях. С отрицателен резус фактор съм, желязото ми падна още третия месец, пиех и магнезий. Накрая многи ми тежеше - общо взето това ми беше основният дискомфорт - огромния корем. Имам стрии, коремът ми си остана леко провиснал, но то нямаш време да ги мислиш тези неща.
Децата бяха големи като са близнаци - 2980 и 2680 - съжалявам, че не изчакахме още седмица - щяха да пораснат още.
Трудностите започват после обаче. Подготви си всичко предварително - дрешки, памперси, козметика, легла, всичко. После нямаш време. Хубаво е да помислите за помощ, но адекватна. На мен бабите ми скъсаха нервите първите 6 месеца и затова след 6 месец си взеха детегледачка да ми помага. Кърмех и двамата без дохранване с АМ и не можех едновременно да кърмя и двамата и затова без помощ нямаше как да успея - трябваше някой да обгрижва едното бебе, докато кърмя другото. Нямахме време за интервю по-рано и затова чак 6 месец успяхме да намерим детегледачка. Бабите такива въртели ми правеха, че нямам думи. Имаше един период с две бебета на 1 седмица нямаше кой да ни купи храна, защото майка ми си тръгна и ни заряза, че не е на нейното. Другата баба пък вече отдавна не ми говори и съм най-черна от черните. А аз по принцип не съм конфликтен човек, ама бабите ни са, та през носа ни излезе тяхната помощ. Много трудно беше - сега на сегашния акъл едва ли бих повторила всичко това, но човек никога не знае.
Ще се справите, трудно е, но построенно става по-лесно. След 2-3 се усеща видима разлика. Ама дотогава е трудничко. нае.
Ще се справите, трудно е, но построенно става по-лесно. След 2-3 се усеща видима разлика. Ама дотогава е трудничко.

Ох, съжалявам, пиша от телефона, опитах да редактирам и стана по-зле.

Не се притеснявай,разбрах всичко,благодаря ти,поуспокои ме малко.Надявам се да се справим.

Добро утро,лейдис!
Да ви споделя нещо...много съм притеснена за сметка на първата ми бременност.Както съм споменавала утре ми е часа за потвърждение на бременноста,понеже до сега съм с два положителни теста и сърцето и стомаха са ми свити.Постоянно ми минават през главата какви ли не мисли...дали утре ще се види точицата,дали всичко ще е наред?!А с първата ми бременност не бях така.А уж казват,че с втората нещата вече са по-спокойни.Притеснявам се и от не постоянните,но от време на време леки болки като при цикъл и напрежение.Знам,че принципно е нормално да ги има и все пак съм притеснена,че нещо няма да е наред.
Извинете ме,но наистина имах нужда да споделя...мрън-мрън!

Успешна и много щастлива седмица!

И аз се притеснявам. Честно казано, още не смея да се зарадвам с цяла душа. Основната причина е, че правихме опити повече от година и ако нещо се случи не знам кога ще имаме втори шанс. Знам, че е много важно положителното мислене и се опитвам да не мисля за нищо лошо, но ми е малко трудно... Да мине поне 3-ти месец и да дишам по-спокойно. Относно съня - на мен ми се доспива към 10 и заспивам от раз, но забелязвам, че сънищата ми са по-неспокойни, будя се често, сънувам глупости, възглавницата ми е неудобна (преди никога не ми се е случвало).

Здравейте!
Мили дами, моля, кажете нещо ефикасно против това гадене, че положението хич не е розово.  До вчера детето беше при баба си и дядо си, но сега си е при мен и точно днес ми е супер лошо. Пия Кокулин, но няма кой знае какъв ефект.
Maɣ 2015, благодаря, всичко е точно при мен.
whoowhoo, това с възглавницата го има и при мен, и аз съм изненадана, не съм я сменяла... Въртя се по цяла нощ и сутрин, разбира се, не съм се наспала. Ох, не знам какво щях да правя, ако не бях по майчинство...

Момичета, я бързо да се разведрявате! Всичко ще е наред, само положителни мисли ни трябват, не негативни.
Аз с това гадене вече съм вдигнала ръце. Един ден ми помага едно, на другия ден не действа, а става по-зле. За сега се залъгвам с по някой къшей хляб.
Иначе съм постоянно изморена и ми се спи. Вчера следобеда го проспах. За сега не съм се подула. Ама за сега. 

Много прегръдки ви изпращам! 
И само + мислене тази седмица!

Ще се справите - то друг избор нямате и без това.
Ние имахме и други усложнения - едното ни детенце е с три операции за по-малко от три години. Има и други усложнения, но не ми се говори за това. Но това е специфика при нас. Това, което искам да кажа е, че е много важно да те проследяват адекватни лекари. Запиши си още от сега час за фетална морфология за 12 седмица. Моят съвет е във Фемина (при доц. Димитрова) или в Марков. При доц. Димитрова бях аз и съм много доволна. Ако няма часове, обясни, че си с близнаци рискова бременност и би трябвало да те включат. Но запази час сега, защото после свършват за нея. Когато те проследяват добри лекари и ако евентуално имате някакви усложнения, те ще видят и ще те насочат адекватно - дали за твоето състояние, ако има проблем; дали за децата, ако има там. Просто да сте подготвени предврително за всичко. Дано да няма за какво де, но така ще си най-спокойна. При нас едното бебе щеше да има проблем с храненето и операция на 1 месец - бяхме подготвени за това и макар че сега от дистанцията на времето мога да кажа, че не направихме най-добрите избори и не реагирахме най-адекватно, то поне в някаква степен бяхме подготвени доколкото можахме, бяхме прочели какво да очаквахме и шокът не беше чак толкова голям. Само за пример, преди няколко месеца направихме пак операция на малкия и там се срещнахме с майка с бебе с нашия проблем - те не са били подготвени, държали са им детето един месец в Първа градска уж да се грижат по-добре за него, явно не са могли да го хранят, той беше дръпнал назад и като килограми и като развитие за този един месец. Докато аз на седмия ден си се прибрах с двете деца вкъщи, беше много трудно, но се справихме и той растеше. Така че много е важно да си подготвена. Надявам се нищо от всичките тези неща да не ви се случи и всичко да е наред, но ще бъдете много по-спокойни, ако знаете, че сте минали всички прегледи и всичко е наред с децата. То това е най-важното. Питай, ако се сещаш още нещо - ще се радвам да помагам.
И още веднъж, не се притеснявайте - ще се справите! Няма универсални съвети как се гледат близнаци. Всеки намира начинът, който за него е най-приемлив. Едни кърмят, други не. Едни имат помощ, други не. За всеки е различно. Важното е как ще е най-добре за вас. С две бебета няма как всичко да е перфектно. Няма как да нагушкаш и двамата едновременно като заплачат, няма как всичко да е като по учебник, няма как да идете на йога за бебета, плуване за бебета, музика за бебета и прочие хубави неща. С две бебета се фокусирате върху оцеляването - да са нахранени, чисти, заспали - това. Евентуално вие да хапнете и да поспите (ще се наспите след 2 години ). Но всичко преминава, трудните моменти се забравят и остава само хубавото. Така че смело напред, грижи се за себе си, информирай се, положителна настройка, че всичко ще е наред (патологиите са изключение, не правило), така че смело и напред, и се дръжте един за друг. Има една приказка, че трудностите идват при тези, които могат да се справят с тях, така че ще се справите.

karelia123  как си се справила, не знам, направо шапка ти свалям, аз не знам дали бих успяла
rosit@ не се притеснявай, и аз така го мислех и ми тъпкаше сърчицето,но спокойно, стискам палци всичко ще е наред, мрънкай си спокойно тук нали за това сме се събрали 
и аз съм много рптеснена, след 5 часа съм на преглед да видим дали се развива мъника, че нали бил отговарял на по-задна седмица, стискайте палци
Дайте го по -весело, както казва natalkusсамо положителни мисли и нагласи, вярно,че само трепети и притеснение ни се въртят в главите, но настройте се,че всичко ще е наред ))
чакам много усмивки днес от вас ))