днес няма да я слагам повече и от утре ще се опитам да затвърдим сутрешното ходене по голяма нужда, след това едно по едно останалите. Пък дали ще стане... е друг въпрос
Явно нсички се възползват от последните летни дни за разходки...
. Обаче намерихме детската кухня и сега имаме манджа за 2 дни
. Няма да го мъча с бурканчета с пюрета.
на мама муцунката 
ама ще се въздържа, че то давността отмина 
на мен ми е малко тясно и канапето на което спим ми разказва играта, но няма как...много хора сме - 6 човека и две бебета
а апартамента е супер малък. Ако аз или брат ми имаме по още едно дете просто няма да има как да спим тук...то още този път мислехме дали да не сме в приятели, но пък съвсем нямаше да могат да видят нашите детето, че са на работа и майка ми специално не почива нито един ден. Виждат го сутрин, че е ранобуден нали от 6 моя и един час преди работа му се радват и вече след работа малко преди да излезем пак и преди лягане. Ако спим другаде все едно да не го виждат. Размазват се по него особено баща ми, което чак ми е чудно
някак си не съм очаквала чак толкова да го гушка, целува и да си играе с него. Вече ходим стабилно (е тупваме отвреме на време, но доста рядко и определено по-рядко пълзи, но все още се случва де). Мислех да правя прощапулника тук, но ме мързи
голям мързел ме хваща като си се прибера в нас. Нито готвя, нито чистя, а имам чувството, че за нищо нямам време. Много ми е разпиляно. Ходим от 9 до 11 на плаж. Той спи от 9 до 10 там и после един час игра и чипкане в басейнчето. От морето се къса да реве - голям бъзльо имам
после отиваме да си вземем кухнята, че го записах за двете седмици, яде, къпем го след плажа и да спи. Следобед излизаме на разходка из града, че много ме мързи да се товарим пак в колата за има няма два часа и да се цапотим с пясъци пак. Само един следобед го направихме в началото. 
беше си нормален сладък кекс. Десертите по ги спестявах, че са яко със захар и си давах плодчета или малко от тях и плодове. Поотпуснах му края тука с яденето де, давам му да опитва повечко неща. Разбра си и той от почивка
Пясък не е ял много, само го опита.Трябва да му кача малко морски снимки
нали сме с цял бански
сме голяма картинка на фона на голите деца - доста по-големи от него.

Шегувам се, нямам никакъв шанс. Само като види компа отворен и е първа пушка да тропа по клавиатурата.
Аз съм ок вече, дребния си е при мен, тази седмица ще е при майка ми да го гледа тя малко, да се порадва на внука си
За после ще го мислим...
), закуски, чай, да не забравя нещо да им дам и т.н. и т.н. После домашни, четене, преразказване..... ооооох....
Тази година вече няма да ходят на занималня, защото хич не бях доволна три години, ама ги пращах, че нямах избор. Та, ще ги пробвам поне на стол да ходят на обед, защото иначе само на печката ще трябва да си стоя. Да мисля само вечерята.
Изпадам във все по-голям ужас, че сега сме добре, а в бъдеще ще е по-страшно 
За канада знам, че имат нещо като ферми, където сравнително домашно си гледат всякакви зеленчуци, плодове и животни. Би трябвало да можеш да намериш все някъде домашен мед. Освен това там има кленов сироп
Аз даже го предпочитам пред меда. То и тук има, но ми идва твърде скъп. 
Чак се събудих наспана и се чудих какво да правя, за да не ставам 
, каквото и да кажа сега ще е от гледна точка на страничен наблюдател, но все пак - погледни така - детето ще стане по-самостоятелно. Предполагам, че трябва да им се говори много и все пак няма да разберат съвсем, но да им казваме за храната например - като си гладен, казвай си - ако каже в яслата ам ам, предполагам няма да го оставят гладен. Ако пък не го водят за ръчичка, ще проходи свободно по-бързо, за да стигне при другите деца. Може би много розово си го представям сега, но пък аз и вкъщи се опитвам да го оставям сам да се оправя за някои неща. Той сигурно затова само се катери, за да стигне до каквото иска, оставям му шишето с вода (даже 2) на ниски места, за да си пие когато иска, такива уж водещи към самостаятелност неща. Само с яденето още не съм до никъде, но пък още малко и го почвам