Публикувана: 24 авг. 2015, 09:05 ч.
Последно мнение: 23 септ. 2015, 14:52 ч.

Как да издържа?

33 222
313
1

24 авг. 2015, 09:05 ч.

Мнения: 31

Здравейте!
Ситуацията при мен е доста тежка и имам нужда от малко подкрепа.
Бракът ни, както осъзнах през последния месец, си е отишъл отдавна. Заедно сме от 15г, имаме две деца, едното - бебе. Преживели сме много трудности. Едното ни дете е със СОП, другото, както ми се каза - не било желано, въпреки, че е планирано /защото аз съм го искала/. Любовницата се появява някъде в периода на началната ми бременност. Последвалата година и половина съм съжителствала с друг човек, когото не познавам. Излишно е да описвам неглижирането, подтискането, липсата на съпричастност, непукизма и всичко, на което човека ме подложи. Той беше призрак, все още е.
Накрая свали картите. Обичал я, тя била жената на живота му. Била на 26г, необвързана, амбициозна, усмихната, интелигентна, давала му всичко...Аз - била съм го предала и изоставила заради проблемите на детето ни. Другата - знаела ли съм, колко страда тя?! Как се задоволява с откраднати мигове, как страдат и двамата, заради неговите отговорности..Тя нямало да го чака вечно. Искал си живота, щастието и новото начало.
Не го обичам, та аз дори не го познавам. Не го и уважавам вече. Не го мразя, изпитвам само омерзение и тъга, като по починал близък. Знам, че никога вече няма да е същото, дори да поиска да остане, той не е същия, аз не съм...
Разбрахме се, да почака, докато пуснем детенце на ясла, аз да си потърся работа и да си стъпя на краката. Това ще рече около година и нещо. Време, през което ще живеем под един покрив. Не мога, хора!
Разума ми казва, че трябва, но емоциите...Не го искам в дома ни, не искам повече да гледам, как неглижира децата, как излива върху всички ни нервите си, защото му пречим. Не мога да гледам, как се изживява, като жертва, наша жертва. Не мога да се понасям, защото съм тъжна и не съвсем адекватна майка. Докато е в този дом, трудно ще продължа напред. Не, защото тая надежди, че ще остане, а защото просто искам да го няма. Напрежението е огромно, не знам, как да се справя. Как да го търпя?! Дебне ме, като котка - мишка. Хваща се за глупости, опитва се да ме принизи, ядосва се, когато не успява...
Нямам подкрепа в момента, физическа такава. Близките ми са далеч, приятелите ми имат семейства. Едното дете се води по специалисти, другото е много малко...На никъде съм. Не мога да си позволя, да му отворя вратата сега, а толкова много искам това да се случи възможно най-скоро. Въпросът е, как живея до тогава. Много, много ми е трудно.

# 1 24 авг. 2015, 09:13 ч.

Мнения: 1 540

Мила съчувствам ти,и искам да кажа,че си много,много силен човек,не всеки ще изтърпи такова нещо.Но няма ли на кого да се оплачеш,примерно на родителите ти,ако имат някаква възможност да ти помагат,за да си стъпиш на краката.Съпругът ти няма да го коментирам,защото не си заслужава,а и не мога да го разбера Hug

# 2 24 авг. 2015, 09:20 ч.

Мнения: 3 217

myself,съчувствия и от мен и много кураж.Знам,че е лесно да се дават съвети отстрани,но да те попитам-мъжът ти помага ли ти по някакъв начин с дечицата,че си се съгласила да му търпиш наглостта и нахалството цяла година и половина? Според мен помисли за някакъв изход-знам ли,помоли някой близък или приятел да ти помогнат,намери жена за гледане или нещо друго,но го изритай този нещастник час по-скоро.Нека да ходи и да си изживява "голямата любов",а ти си гледай дечицата и собственото здраве и живот-изход ще се намери,със сигурност.Бъди силна и щастлива.

# 3 24 авг. 2015, 09:25 ч.

София
Мнения: 9 517

Доколкото разбирам, проблемът, налагащ неговото присъствие, е от финансово естество. Не съществува ли вариант, в който той да се изнесе, но да поеме ангажимент за издръжка до настъпване на събитията, позволяващи ти да се оправяш сама?

# 4 24 авг. 2015, 09:25 ч.

Мнения: 1 540

Аз сега се сетих и друго,той нали те обвинява,че си го била предала заради децата или нещо такова.От тази любовницата,деца няма ли да има или тя ще пренебрегва децата и техните нужди заради него.

# 5 24 авг. 2015, 09:36 ч.

Мнения: 31

Petar Ani Zlatanovi,
питах, отговори ми, че той по принцип повече деца не искал, но тя искала да има след 4-5 години и щели да си направят. Laughing

Дзвер,
от всичко видяно до тук, а беше голяма помия, съм убедена в едно - не мога да му вярвам. Той е безпринципен по всички фронтове - с родителите си, на работа и у дома. Думата му вече не тежи. Днес така, утре - инак. В момента една се справя с общите ни разходи, какво остава да поддържа две къщи.
Не ме разбирайте грешно, не искам да вися на нечий гръб, напротив. Просто към момента не мога да се справя сама финансово, а ако той излезе, никак не съм убедена, че ще поеме отговорността си.
velijana,
помага, да, то иначе няма как. Аз не шофирам /след катастрофа така и не се качих отново/, сега опитвам отново да подновя практика. Той развежда голямото дете по специалисти. Това е 4 пъти седмично, като единия специалист е в съседен град.
С голямото дете работя почти всеки ден у дома, вечер. Време, през което някой трябва да гледа малкото, защото ревнува и пречи. А трябва да работим, не става иначе. Вървим с малки стъпки напред. Постигнали сме много, но тепърва има още доста и не мога да зарежа нещата така. Вече не става дума за мен и моето щастие, а за бъдещето на детето ми.
Жена за гледане не мога да намеря, първо трябва малкото да тръгне на ясла, а аз да си потърся работа. За работа със специалисти плащаме по 250лв на месец. В момента взимам 340лв майчинство. Други доходи нямам. Да речем, бих разчитала на подкрепа от моето семейство, но само финансова и то на първо време. Не мога да им висна на главата с две деца. Те не живеят тук, няма как физически да помагат.
Не виждам изход, освен да стисна зъби, обаче как се стискат тези зъби?! Изцедена съм от цялата помия и си искам спокойствието, без него.
Хич не ми се мисли, как децата ще приемат липсата му, голямото е силно вкопчено в него, особено напоследък. Колкото повече той я неглижира, толкова повече детето се вкопчва. Ще е чудо, когато дойде време да се изнесе. Tired

Благодаря ви за подкрепата! Hug

# 6 24 авг. 2015, 09:43 ч.

София
Мнения: 9 517

За съжаление, при така описаната ситуация, силно се съмнявам, че нещата ще се случат точно така, както ги планирате. Хубаво е да помислиш за варианти за справяне без него, защото си мисля, че той много скоро ще излезе от семейството.

Успех!

# 7 24 авг. 2015, 09:56 ч.

Мнения: 31

Дзвер,
убедена съм, че точно така ще се случи. Въпреки, че се държа нормално, до колкото е възможно. Няма натяквания, упреци или каквото и да било. Просто съжителстваме. Прикривам, колко ми е трудно. Няма сълзи и истерии, те минаха в периода, когато още не бях разбрала за връзката му. И въпреки това, той не иска да е тук. Всеки ден му е черен, не го крие. Пречим му и това е.
Гледах някакви сайтове за работа по проекти от дома. Притежавам опит с графични и проектантски програми, но хората искат кратки срокове, а с детенце у дома ми е невъзможно. Трябва да помисля за варианти. Всъщност, само това правя - мисля за опции, как да се справя сама.

# 8 24 авг. 2015, 10:00 ч.

Мнения: 1 540

Ами не може ли да поговорите,и да намерите рационално решение,то това не се търпи.Примерно докато тръгне малкото дете на ясла да ти помага с голямото,и да плаща разходите пък нека си живее където си иска.Той на колко години е?

# 9 24 авг. 2015, 10:27 ч.

Мнения: 31

Petar Ani Zlatanovi,
на 33г е. Виждаш ли, достатъчно съм видяла от него/говоря за финансови батаци спрямо трети лица/, за да съм убедена, че няма да спази такива условия. Да, ще обещае, дори ще си вярва, че ще го направи, но няма да го направи. Той е слаб мъж, силно податлив на влияния. Другата много го натиска. Изживява се, като негова жена. Той от друга страна няма възможност да поема разходи по две къщи.
Нямам опит в такива отношения, поправете ме, ако греша, но все си мисля, че безпринципен човек много лесно би си го прехвърлил, ако живее отделно. Ако тук, обаче, ще ,не ще, трябва да плаща сметки, заради лично неговото удобство.

# 10 24 авг. 2015, 10:29 ч.

София
Мнения: 17 300

Цитат на: Дзвер в пн, 24 авг 2015, 09:43

Опасявам се, че Дзвер е права и според мен е време да седнете и да измислите нов план. Предлагам подходът ти да бъде в смисъл на - ти толкова се мъчиш заради нас, дай да измислим начин да те освободим от тази тегоба, без да страдат децата ни.
Вариант от сорта - той продължава да води детето на специалисти и да плаща за това, а за вечерните занимания ти намираш друг вариант (докато малкото спи следобяд или някакъв начин да се включи и то в 'играта').
Истината е, че щом ти едва издържаш, за него е още по-зле и след като не е достатъчно отговорен, може да очакваш да си замине във всеки един момент. Затова е по-добре да изпревариш събитията.

# 11 24 авг. 2015, 10:35 ч.

Мнения: 3 217

myself, извинявай,но ми се струва,че просто си търсиш някаква подкрепа или някой да те увери,че постъпваш добре,като държиш този човек в къщи.Решението на твоя проблем няма да намериш тук в темата,освен емоционална и виртуална подкрепа от наша страна. Или решаваш изкъсо проблема-изхвърляш го,намираш всички законови начини да го накараш да поеме финансовата си отговорност,а такива с добър адвокат сигурно ще намериш или стискаш зъби и търпиш.Ако го изгониш можеш да намериш някоя жена,която би живяла с теб в твоя апартамент,би ти помагала с децата и т.н. Желая ти още веднъж кураж и се грижи първо за себе си,да бъдеш здрава,за да можеш да бъдеш полезна на своите дечица.

# 12 24 авг. 2015, 10:47 ч.

Мнения: 31

velijana,
не се извинявай, възможно е и това да търся, не знам. Не знам коя съм, не знам къде съм, не знам какво ми се случва. Егото и глупостта, че "на мен не може да ми се случи" водят до тук. Всеки си плаща се грешките, макар и несъзнателни. Аз тепърва ще плащам, децата също, макар да нямат вина. Трудно се преглъща такъв хап.
Мисля, че най-трудно е да приема компромис за сметка на децата. Аз мога и боса да ходя, и хляб само да ям, но не искам да лишавам децата си от себе си, от подкрепата, която им е необходима, особено на голямото. А знам, че ще трябва, защото просто ще се наложи, за да оцеляваме.
Много са въпросите, изключително съм объркана. Планирам няколко посещения при психолог. Трябва да подредя мислите си.
Бърди,
ще помисля над това.
Благодаря ви, момичета!

# 13 24 авг. 2015, 10:47 ч.

Мнения: 14 830

Не знам какво да ти напиша.Трудна ситуация.Само като прочетох и ми идваше да му извия врата на твоя хубавец.Децата му пречели.
Няма ли начин някой от твоите близки да дойде да поживее при теб докато си стъпиш на краката , а онзи да върви да се прави на Ромео
И естествено той да си поеме финансовата отговорност към децата си.
Да видим като плаща издръжка на две деца дали Жулиета ще го иска чак толкова

# 14 24 авг. 2015, 10:53 ч.

София
Мнения: 17 300

Това е добра идея, нямаш ли някоя жизнена баба, която да може да дойде за малко у вас? Родителите ти, предполагам, работят, но бабите ти?

Препоръчани теми

Не му родих дете и се разделихме

Защо искате деца ?

Проблем с котките на свекървата

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Причина:

Причина: