Чак да се страхуват не вярвам. Естественно, че е хубаво да се прочете за обща култура и до там за мен.
- Публикувана: 25 март 2006, 00:50 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2006, 21:53 ч.
отново за книгата на Нанси Верие "Първичната рана"
Не отричам,че може да възникнат проблеми,но когато се прочитат такива книги,не е нужно мили момичета да трупате страх,а да обичате.Това много помага.Мисля че това е панацеята за всички болести.А да се отрича всяко нещо което не ни харесва и не ни е удобно, това е ограничаване.Нали знаете..."Оставете една птичка да полети,ако е ваша тя ще се върне ". 
Така е - страхът само ни блокира, особено когато е в излишък. Освен това когато прекалено много се страхуваме от нещо, съдбата ни скроява номер и то ни се случва... Книги като тази са полезни заради информацията, която съдържат - неща, които е добре да се знаят, а не да ни изненадат, когато най-малко очакваме. За да знаем, че определени поведения у децата ни са нормални, а не да се чудим какво им има и постоянно да се обвиняваме, че не сме били достатъчно добри родители...
Все още не съм се сблъскала с проблемите, които описва Верие. Разбира се четох книгата и я имам, ако един ден ми потрябва- дано да не ми трябва.
Но има неща с които отсега не съм съгласна:
1. Лесната и естествена връзка между жената, която е родила детето и трудната връзка между детето и майка му. Много примери има за трудна и дори невъзможна връзка между биологична майка, която не е изоставила детето си и го е гледала.
2. Детето помни всичко от раждането си в подсъзнанието си . Аз вярвам в прераждането и знам, че детето помни не само раждането, но и много отпреди това и дори, че избира съдбата си, избира родителите си- т.е. избира нас, но това е друга тема.
Не споря, че проблеми е напълно естествено да възникнат и напълно съм съгласна с mar mar и Дънов, че всички човешки проблеми се разрешават с любов. А да обичаш един човек значи да го оставиш свободен. Радвам се, че има осиновени като mar mar и miro slava. Все пак да чуем и да знаем, както казва diidi, че има и щастливи и осъществени деца сред осиновените, а не само проблемни.
Но има неща с които отсега не съм съгласна:
1. Лесната и естествена връзка между жената, която е родила детето и трудната връзка между детето и майка му. Много примери има за трудна и дори невъзможна връзка между биологична майка, която не е изоставила детето си и го е гледала.
2. Детето помни всичко от раждането си в подсъзнанието си . Аз вярвам в прераждането и знам, че детето помни не само раждането, но и много отпреди това и дори, че избира съдбата си, избира родителите си- т.е. избира нас, но това е друга тема.
Не споря, че проблеми е напълно естествено да възникнат и напълно съм съгласна с mar mar и Дънов, че всички човешки проблеми се разрешават с любов. А да обичаш един човек значи да го оставиш свободен. Радвам се, че има осиновени като mar mar и miro slava. Все пак да чуем и да знаем, както казва diidi, че има и щастливи и осъществени деца сред осиновените, а не само проблемни.
И аз както всяка от нас, с желание и интересес се отнесох към въпросната книга. Не мога да кажа, че съм я прочела на един дъх - всеки, който я е чел, знае защо. Осиновителка съм, не знам наистина какво точно чувства 5 годишната ми дъщеря. Но съм човек, дъщеря на родителите си. Макар и 37 годишна, все още добре помня и детството си и пубертета. Майка ми ме е родила с огромно желание, гледали са ме е със страхотна любов, в едно здраво и нормално семейство, е обяснете ми, защо много от описаните неща в книгата, аз откривам за себе си?! Не е ли това чиста психология и могат ли всички деца да се поставят под общ знаменател. Колко от вас приемат зодиите - та те поне са 12 и често чуваме, нима хората са само 12 характера, а според Верие осиновените са само един единствен.
Аз също добре помня детството си.Спомените ми са толкова ранни,че чак учудвам родителите си.Даже имам един отчетлив спомен,как стоях до нафтовата печка в къщи и гледах родителите си.Имах чувството ,че някой гледа с моите очи и констатира факта,това са мама и татко.Пропуснах да разкажа, че преди да се озова пред печката имаше много силна светлина и картини от мен в количка,аз в ясла,но никъде нямаше друго присъствие от друга жена.Нека да не звуча налудничаво,не съм религиозна,но обичам да чета езотерична литература.Споменът ми е отпреди да мога да чета.Разказвам това,за да дам светлина върху изживяването на малкото дете,което е осиновено.Няма никакъв спомен за БМ.Поне при мен беше така. 
Много ми се иска да прочета повече мнения по въпроса на осиновени деца със всякакви позиции. Мисля си, че би било полезно за всички осиновители да имат ръзможност да се запознаят с тяхната гледна точка за да си направят личен коректив в живота за да бъдат преодолени някои сътресения.
Препоръчани теми