превод и легализация на диплома в Бургас

Давали сме за превод служебни документи от английски, турски и испански в Алеф (блокчето срещу Валентина) и винаги са били в срок и коректно преведени. В рамките на 45 дни всяка агенция би трябвало да се справи. Самият превод не би трябвало да отнеме повече от 2 дни, справка на дипломата в МО, а след това и легализация в консулски отдел е около 20 работни дни.

Никаква легализация не трябва за Германия!

От 01.06.2013 г. МОН поставя апостил върху дипломи и др. образователни документи.  Апостилът важи за всички страни от ЕС - в общо 100 страни от цял свят:
http://www.mon.bg/?go=page&pageId=6&subpageId=150

България е ратифицирала Хагската конвенция за премахването на легализацията и замяната й с еднократно поставяне на апостил още през 2001, но не я спазва.

Преводът не е задължително да се извърши в България. Може и в Германия, даже е по-добре там, защото може и да не признаят превода на българския (за)клет преводач, закрепостен към агенция, закрепостена на свой ред към МВнР. Германците си имат истински заклети преводачи - с лични печати, включени в публични регистри.

Скоро и у нас ще има. Всеки момент се очаква да бъдат прекратени договорите на агенциите с МВнР. От няколко месеца са спрели да ги сключват и вече са започнали да оторизират направо преводачите.

Новините дойдоха директно от МВнР по телефона в средата на август т.г. Разговорът е записан с разрешение на служителката и можете да го чуете тук: https://www.youtube.com/watch?v=uCBblAEzmeU (новините започват от 5'20").   

Все пак предполагам че ще ми трябва легализация. Моята диплома за висше е издадена 2006 г. Има само два печата на ИУ Варна и подпис на декана. Бъркам ли нещо

Да, ще Ви трябва, но не се нарича легализация, а апостилиране (удостоверяване автентичността на документ, предназначен за представяне в страна по Хагската конвенция за апостила - 1961, чрез поставяне на нещо като стикер, наречен апостил). По традиция продължават да му викат легализация, макар че легализацията е отменена от Хагската конвенция за апостила - 1961, в сила за РБ от 2001 г.

За снабдяване на българска диплома с апостил, се дейстава така (лично или чрез пълномощник):
1. Прави се ксерокопие
2. Ксерокопието се заверява от нотариус (че е вярно с оригинала; една заверка на дипломата и една - на приложението, общо две)
3. Завереното копие се внася в МОН (при внасянето ще искат да видят и оригинала, така че трябва да си го носите или да го предоставите на пълномощника)

От МОН излиза украсено със стикера, наречен апостил, два по-точно: един на дипломата и един - на приложението. Сега вече дипломата Ви важи във всяка една от над 100-те страни по Хагската конвенция, без каквито и да било други заверки. Можете да си я преведете у нас или в Германия. Има риск да не Ви признаят превода, извършен в България, въпреки щемпела на МВнР (на който впрочем пише  на англ. език "МВнР не отговаря за верността на превода").

Агенциите изпълняват ролята на пълномощника в случая. Ние например си имаме една агенция в София и като ни дойде клиент с искане  за "легализация", им се обаждаме да уточним данните на лицето, което нашият клиент ще трябва да упълномощи (той е техен служител-куриер; ние ги имаме данните, но човекът може да е в болнични или в отпуска, затова винаги се обаждаме). Понякога правим и превода, но винаги обясняваме на клиента, че поставянето на апостил си е абсолютно достатъчно, и никога не го изпращаме (превода) за "легализация" в МВнР, която "легализация" представлява всичко на всичко щемпел, че не отговарят за верността му, а струва колкото апостила и дори повече, ако бързате.    

Благидаря на всички, ще се обърна към агенция тъу квто нямям време да се занимавам липчно