Публикувана: 2 септ. 2015, 23:20 ч.
Последно мнение: 23 окт. 2015, 18:11 ч.

В момента чета...41

59 473
721
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кои са някои от блоговете, в които пишат и съфорумници?
Какво е предупреждението, свързано със споделянето на впечатления от книги?
Кои книги препоръчват членовете на форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кои са някои от блоговете, в които пишат и съфорумници?
  
  Някои от блоговете, в които пишат и съфорумници, включват Bubbly и mijjjk. Те представляват платформи, където членовете на форума споделят своите мисли и впечатления за книги.
- Какво е предупреждението, свързано със споделянето на впечатления от книги?
  
  Предупреждението, свързано със споделянето на впечатления от книги, призовава членовете на форума да бъдат внимателни при споделянето на ключови моменти, развръзка и други важни детайли от сюжета. За целта се препоръчва използването на скрит текст, за да се запази изненадата за тези, които все още не са прочели книгата.
- Кои книги препоръчват членовете на форума?
  
  Членовете на форума препоръчват различни книги като "Тютюн" от Димитър Димов, "Деликатност" от Давид Фоенкиньо, "Български хроники, том 3", "Любов" от Елфи Шафак, поредицата „Властелинът на пръстените“, „Слугинята“, „Сянката на вятъра“, „Анна в рокля от кръв“, „Възпламеняване“, "Крадецът на книги", "Папагалите от площад Арецо", "Мидълсекс", "Мръсни номерца преди закуска", "Никой не се спасява сам", "Стъкленият похлупак ", „Септемврийски светлини“, „Престъпен ум“, „Марсианецът“, „Следи от лапи на лунна светлина“, „Крадецът на книги“ и други.
- Какви са мненията на различни потребители за автори и книги във форума?
- Какви са впечатленията от книгата „Марсианецът“ на Андрю Уеър и нейната филмова адаптация?

# 150 8 септ. 2015, 08:23 ч.

Мнения: 6 425

Кротък_Бяс, това е един възможен подход, когато става въпрос за наистина много разпространена чуждица, която вероятно ще бъде позната на повечето читатели. Но аз лично не бих го използвала за посочения от теб случай, защото той не отговаря на това условие - ако "бонджорно" е достатъчно добре познато и разбираемо, то "молто дифичиле" и останалите примери едва ли ще бъдат разбираеми за толкова много българи без превод.

Съществува, естествено, този въпрос - дали да "образоваш" читателите с бележки под линия, или да ги оставиш да се образоват сами, като отворят речници, Уикипедия и каквото още имат под ръка (или просто ти теглят една майна, защото не им се занимава да търсят). Аз мисля, че първият вариант е за предпочитане, защото читателят няма винаги да разполага с възможността да търси думи на чужд език или други "странности", макар че в някои текстове бележките под линия могат да натежат доста, но самият текст го предполага, а и читателят не е длъжен да чете бележките, ако всичко му е ясно и без тях.

За Клара Санчес бяхте прави - съвсем леко и неангажиращо се чете, не е нищо особено, но за мен и това е предимство понякога. Понеже редувам нея и последния том от "Български хроники" на Стефан Цанев, Клара Санчес е добре дошла. Peace

Последна редакция: вт, 08 сеп 2015, 08:28 от Cioccolata

# 151 8 септ. 2015, 09:26 ч.

Мнения: 1 934

В момента чета тази книга

Доставя ми удоволствие Simple Smile

Хубава е.

# 152 8 септ. 2015, 16:25 ч.

Мнения: 2 038

Разписвам се със "За мишките и хората", наистина прекрасна книга, която не знам защо не бях прочела досега.

Между другото, днес стартира "Алея на книгата" по Витошка. Красота! От вчера обикалям шатрите като гладно куче и най-после всички са отворени и се продава огромно разнообразие от книги на -20%. Нямах много време, но успях да си избера и купя две:

Към втората подхождам с особен интерес. Не съм чела нищо на автора, но наскоро ме заинтригува с една своя позиция и имам чувството, че ще се разберем.

# 153 8 септ. 2015, 18:19 ч.

USA, Steak State
Мнения: 2 480

Свърших с "Бебето на Розмари". Не е нещо кой знае какво, типичен сюжет от филм на 90-те, който втръсва.

Започвам

# 154 8 септ. 2015, 19:30 ч.

Мнения: 28 718

"Бебето на Розмари" трябва да се чете само от бременни и родилки. Останалите няма смисъл да се хабят. Laughing

# 155 8 септ. 2015, 19:43 ч.

USA, Steak State
Мнения: 2 480

Цитат на: Как` Сийка в вт, 08 сеп 2015, 19:30

"Бебето на Розмари" трябва да се чете само от бременни и родилки. Останалите няма смисъл да се хабят. Laughing

Когато е писана книгата е била иновативна предполагам, но в наши дни сюжетът е плосък. Simple Smile

# 156 8 септ. 2015, 20:38 ч.

Мнения: 12 160

Прочетох и аз "Светкавица", като за роман, писан преди 30 години, е повече от добре. Но тогава е и класическият период на научната фантастика, и следват спойлери

Скрит текст:

тези въпроси по парадоксите на пътуването във времето са много застъпени, разисквани, разнищвани, съответно не бяха нови за мен. Много хитро в началото се избягваха думите "минало", "бъдеще" и години, и четящият бива подлъган, че "спасителят" идва от бъдещето. Това беше моментът, в който се разочаровах, именно заради парадокса, че ако се върнеш и промениш миналото, то бъдещето също се променя, и не би могъл да се върнеш, за да промениш миналото - т.нар. "ефект на пеперудата", за който има написани страхотни разкази. Впоследствие разбрах грешката си, и нещата дойдоха по местата си. Разбира се, посмях се на ръста от 1,60, на описанието на компютрите, на пиенето на кока-кола на всяка десета страница, и разни други описания, типични за 80-те.

Мисля, че се наситих на по-лежерна литература, и ще пристъпя към нещо от руската класика.

# 157 8 септ. 2015, 22:13 ч.

София
Мнения: 295

Прочетох Бетибу - Клаудия Пинейро. Приятен трилър, четящ се лесно. Определено ще погледна и другите книги на авторката.
От няколко дни съм на Мрак - Джилиан Флин. По-антипатичен главен герой не бях срещала Shocked

# 158 8 септ. 2015, 22:55 ч.

Мнения: 278

И аз не успях да видя нищо симпатично в Либи Дей , остана ми е една такава горчилка от тази героиня , но пък книгата ми хареса. Беше първа среща с авторката и от момичетата тук се бях подготвила за мрачния й стил. Laughing

Не успях да се разбера с " Богът на малките неща" , оставих я някъде до половината . Може би някой ден след време ще посегна пак към нея. Имаше моменти , които направо ме теглеха към нея, прекрасни и запленителни , но имаше и някои толкова досадни - е явно вторите надделяха. Tired

Смятам да започна " Момиченцето Айнщайн " - Филип Сингтън , дано да ми допадне.

# 159 9 септ. 2015, 09:38 ч.

Belgium
Мнения: 7 731

Цитат на: tdaneva в вт, 08 сеп 2015, 22:13

От няколко дни съм на Мрак - Джилиан Флин. По-антипатичен главен герой не бях срещала Shocked

Нищо ли не си чела на Флин? При нея няма положителни герои, имай го предвид Laughing

И точно това ѝ е чара според мен.

На финала на "Марсианецът" съм, ще пиша скоро Crazy

# 160 9 септ. 2015, 10:25 ч.

София
Мнения: 2 462

Дочетох The Girl in the Spider's Web. Слагам в скрит текст въпреки че няма особени спойлери

Скрит текст:

Трябва да призная, че имах известно предразсъдъци още преди да я започна. Не ми хареса баналното заглавие (в оригинал e първата половина на фразата "Това което не ни убива, ни прави по-силни"). На първите страници пък са изброени около 30 персонажа от предишните книги с описания като "LISBETH SALANDER – an exceptionally talented hacker with tattoos, piercings and a troubled past." или "PETER TELEBORIAN – Salander’s sadistic child psychiatrist. Chief prosecution witness in Salander’s incompetency trial." Това отдавна не го бях виждала в съвременен роман и ми изглежда архаично. Но може би авторът се е опасявал, че читателите са позабравили героите (напълно важи за мен Simple Smile

).

Подобно на Ларшон и Лагеркранц вкарва много герои. Освен това дава детайли дори и за най-незначителните и мимолетните от тях, което на моменти дотяга. Забелязват се общи черти - голяма част от героите имат трудно детство, маргинални са, но в същото време имат и някакъв супер талант и в крайна сметка стават звезди в определена област. Като от комикс Simple Smile

Лизбет тук направо е като извънземна - няма прегради за нейния интелект и бойни умения и при тежък махмурлук сяда да чете книги за умиращи звезди. В началото на книгата пък Блумквист потъва в английски криминални романи. И носи бяло кожено палто (дано не го кастрират в петата книга Laughing

) Абе има доста такива детайли и странно звучащи фрази, за които си мислиш "Ама той/тя не говори така!", като фалшиви ноти.

Иначе самата история не е лоша. Малко нанагорно ми дойде коктейла от шпионски организации, руска мафия, изкуствен интелект, квантова физика и прости числа, но ме заинтригува мотива за детето аутист (то също е гениално Simple Smile

). В тази книга се разкрива много от предисторията на Лизбет и отношенията със сестра й. Въпросната близначка играе драматична роля и (пак в стилистиката на комиксите) е тоталната противоположност на доброто момиче.

Приличен скандинавски криминален роман, на много места ми беше увлекателна. Не мисля, че ще допадне на истинските фенове на Милениум. Но ако се чете без твърде високи очаквания, е ОК