Пътуване в Италия, море, езера, планини, забележителности и.../Тема 2/

реджи,нали разбра -да не отидеш на летището по погрешка

Първи ден.
Летяхме с Уиз до Бергамо и от летището наехме кола на Europcar – чисто нов Фолксваген Голф на 10 километра. През airbnb наехме апартамент в Бергамо, минахме само да оставим багажа и тръгнахме към Маджоре. Пътувахме по магистралата – само си мислим, че в България сме виждали трафик.   Оставихме колата в Стреза (на паркинга до пристанището) и взехме билет за корабче със слизане на трите острова - Bella, Pescatori и Madre. Първо слязохме на Изола Белла. Взехме си комбиниран билет за Белла и Мадре и влязохме в двореца. Мислех, че ще е досаден и ще го претупаме на път за градините, но не е. Напротив – очарователен е. Градините! Ах…. градините! Прекрасни са. Не ги видяхме в пълния им пролетен блясък, но и през септември бяха възхитителни.
На  Pescatori отделихме най-малко време – изключително симпатично малко островче, и продължихме към Мадре. Паркът е прекрасен. Разходката в двореца също си заслужава. В кой от двата двореца бих живяла? В този на Мадре.   Много по-задушевен е. Като цяло – Мадре е лишен от пищността на Белла и е много по-спокоен и идиличен.
Върнахме се в Стреза и по план трябваше да продължим по западния бряг на север - през Бавено и Фериоло към езерото Орта. Целта беше да стигнем Orta San Giulio и остров San Giulio, но още на изхода на Бавено попаднахме в някакво непомръдващо задръстване, в което постояхме 10-тина минути и се отказахме да продължим. Останахме в Бавено, вечеряхме в едно ресторантче на брега на езерото и се върнахме обратно в Бергамо.

Втори ден.
Решихме, че до Комо няма да пътуваме по магистралата, а по междуградските пътища – да видим Италия отблизо. Видяхме я. Бавно и лежерно. Повече от 40-50 км/ч май не можахме да качим.   От Бергамо до града Комо си беше шофиране като в едно безкрайно населено място. Абсолютно е невъзможно да качиш скоростта или да изпревариш колите пред теб. Много пътуват тия италианци! Накъде са тръгнали с тия коли – идея нямам.
Оставихме колата в Комо и с финикулара се качихме до Брунате. Там бяхме на 22.09. и решихме, че в този ден ще поставим български акцент в италианската ни забежка. Отидохме до вила Белла Виста, в която е починал Пенчо Славейков – на стената й откъм улицата към катедралата е поставена паметна плоча, до паметника му, намерихме си 2-3 места за снимки на езерото отвисоко и се върнахме обратно в Комо. Минахме по част от крайбрежната улица и се спуснахме към Palazzo Broletto, разгледахме Катедралата на Комо, след кметството се шмугнахме в една малка градинка с детска площадка и оттам прекосихме до Piazza San Fedele – с доста неочаквана за мен архитектура.
От Комо продължихме към Беладжио. Пътят е доста тесен, на места разминаването с колите отсреща ставаше със спиране и даване леко назад, но като цяло – пътуването беше приятно. Гледахме отсрещния бряг, а същевременно прекосявахме и много симпатични селца. Решихме да обядваме в едно малко крайбрежно градче в ресторантче с тераса към езерото, но не ни беше писано – кухнята не приемаше повече поръчки за обяд. Малко нещо като сиеста – ама можело да останем за питие. Не останахме. Самото Беладжио преливаше от туристи, но въпреки тях го видях романтично, китно, пъстро и много, много ми хареса. Минахме нагоре-надолу по учличките със стълбите, обядвахме в едно ресторантче в пряката между две от тях, разходихме се в парка и взехме фери до Варенна. Така успяхме да видим и Беладжио, и Варенна и от към езерото – онези емблематични изгледи на сгушени пъстри къщи с камбанарията на катедрала сред тях, които са изплували в съзнанието ми, когато е ставало дума за италианските езера.
Планът беше да продължим директно за Белано и да отидем до водопада, но май-май не бяхме предвидили колко много време ще отнеме пътуването от Бергамо до Комо и някак…. денят се оказа по-кратък от предвиденото. Решихме, че ще е по-добре да не препускаме, а да отделим повече време на Варенна. Във Villa Monastero имаше някакво събитие и нямаше как да влезем. Но пък разгледахме градината на  Villa Cipressi. Не може да се сравнява с градините на Изола Белла и Изола Мадре, обаче пък имаше страхотни гледки към езерото по залез. Разходихме се по уличките на Варенна, седнахме за питие до езерото и…. замръкнахме там. Прелестна е тази малка Варенна! По тъмно се прибрахме в Бергамо.

Трети ден.
За езерото Гарда нямах особени планове. Целта ни беше единствено Сирмионе и след това трябваше да продължим към Верона.
Дали защото беше събота….. дали цялото световно човечество беше решило точно в този ден да тръгне точно към Сирмионе – така и не разбрах. След като стигнахме до крепостта без какъвто и да е шанс да намерим място за паркиране на местата, където бях набелязала, се върнахме обратно и успяхме да намерим едно едничко скришно местенце на един паркинг на повече от 2 километра в обратната посока. А тълпите туристи, които се носеха в посока крепостта мога да сравня само с разхождащите се по Витошка в късен летен следобед. Автоматът на паркинга приемаше само монети (никакви банкноти или кредитни карти – имайте го предвид) и след като изтръскахме от джобовете си и последния жълт евроцент се оказа, че сме платили за малко над 3 часа престой, така че времето ни беше изключително ограничено. За да откраднем няколко минути, взехме автобус – шофьорът продава билети. Разгледахме крепостта, но беше ясно, че времето няма да ни стигне за Grotte di Catullo (което отчитам като един от пропуските ни на това пътуване). Иначе има комбиниран билет и за двете забележителности. Все пак стигнахме до края на носа – много исках да видя каменния Jamaica Beach. Изобщо – брегът около края на носа е много впечатляващ. Плоска скала продължаваща десетки метри навътре в езерото, покрита с няколко сантиметра вода. А толкова джелатерии едно място … не знам дали има другаде в Италия. Още щом излязохме от крепостта и тръгнахме към края на носа срещу нас се понесоха туристи с джелато в ръцете. Ние се напъхахме на първото място, което видяхме, а се оказа, че най-доброто предстои след това. Джелатериите следваха една след друга от двете страни на уличката и предлагаха всевъзможни вкусове. Т.е. – не се нахвърляйте като нас на първото възможно място – точно зад ъгъла започват истинските изкушения. Малко преди да изтече времето ни на паркинга мъжът ми самоотвержено тръгна да вземе колата, а ние със сина ми си откраднахме още малко време за разходка покрай брега.

Пътуването към Верона мога да сравня 1:1 с това към Комо – две безкрайни колони коли в двете посоки, никаква възможност за изпреварване и скорост около 40-50 км/ч. Съсипващо. Но така и не се отвори възможност да се качим на магистрала.
Но Верона и Бергамо са друга тема. Ще разкажа и за тях, но някой друг път.