Зоната- тема 3

С малките или с големия?

Сиси, не зачезвай така, или поне се обаждай.
Бела, да се оправя детето.
Нещо е настинал ли? Това променливо време е така, кофти работа.

с всички - на общо основание 

размина ми де 

малката ми е голяма кокона, плетох плитки по клип в тубата 45 минути и накрая й направих каквото мога и с което исках да започнем 
такива ми бяха ядовете, но понеже съм нетърпелива и нервна, се влудявам лесно, когато някой си избира чорапите около 10 минути 

Имам син, и не ми беше капризно дете, така че мога само да ти съчувствам и да призова към търпение.

голямата е доста по-изтърпима в това отношение и вкусът й е доста по-близък до моя - за това и редовно пребърква гардероба ми 

Тревожи ме несигурността, в която живеем. И здравословни притеснения в семейството.
Понякога ми се иска просто за миг всички да ми се усмихнат и да ми кажат, че всичко ще е наред, а не да очакват от мен аз да го правя.

Сиси, сигурно нямаш търпение вече, стискам ти палци  

Белла, тревогата по децата е понякога парализираща. Бързо да се оправя сладуркото  . Както ми казваше една лекарка- преди да се ошашкаш, поеми си въздух и се опитай да мислиш рационално. Е как става този номер, още не мога да го направя. С времето се понаучих да съм малко по-спокойна, но в главата ми все 'филми'.

Бубанка, по-голям ефект ще има според моя опит, ако си по физика или химия  

Аз съм от учителско семейство /мама, баба и дядо/. Нямах търпение майка ми да се прибере с букетите, направо грейваше цялата къща. Как ги пренасяше не знам, пътуваше с влака, а аз излизах на улицата да я посрещна.

Говори ми......
Дори и да кажа сега на Бела, няма да ме разбере, малки деца - малки ядове, големи деца - големи ядове.
И съответно тревоги.
Моят син е на 24, живее в Сф, самостоятелен, но не спирам да го мисля, в тези гадни днешни времена си е тревога. Аз съм и малко по-.... , та и се вживявам понякога, но си е грижа, докато сме живи.
Бела, пиши как е детенцето.
На всички родители с ученици пожелавам спорна учебна година и много здраве и късмет и на деца, и на тях самите.
Спокойствие и добри оценки.

На Тонка специално честита първокласничка.
На Шаги също спорна година, за друг учител не се сещам.

Бубс, дай някоя снимка на госпожицата де.

Малко остана, нямам търпение вече наистина.  

Никакви плитки не ме бива да плета, изобщо такива женски работи са ми далеч далеч от мен.

Най - злобните даскалки са по математика.  

demmy Надявам се да се оправят здравословните проблеми в семейството ти.  

Белла, как е малкия?

Мери, как си мила?

Сиси, добре, мерси, мани ме мен, действай, че ми се изчака чакалото.

нали 

по-кофти са само тези по музиката, но в тази област хич не ме бива, а математиката ми се отдава много добре 

Мери, голямата изчезна твърде рано и твърде бързо, не я снимах, но малката ще ти я пратя на лс 

Деми, 

Ох, не знам аз. Моят кошмар беше първата ми учителка по физика, която беше доста строга /в което няма лошо/, но и злобничка. Изобщо не ми вървеше, дай ми на мен езици и литература, в точните науки не ме търси. Та на един тест в седми клас, всички се бяхме ошашкали здравата и нали знаете как в междучасията ходехме да разпитваме предния клас какво е имало на теста, как е минало. И едно момиче ни 'издаде' най-трудната задача и нашата отличничка я реши и ни я обясни. Голяма радост беше, че ни се падна същата задача и всички я бяхме решили. Върна ни след седмица тестовете госпожата и на мен 3ка. Аз наистина не заслужавам по принцип повече от 4, но на този тест бях решила всичко! /Благодарение на добрата ни съученичка, но все пак/ И тя на всеослушание обяви, че няма как да не съм преписала, затова и оценката. Накара ме да изляза на дъската и да я реша пред всички, да я обясня, и аз се справих, просто я бях разбрала задачата. Не и не, преписала съм била. Прибрах се много разстроена вкъщи, после ходихме с майка да говорим  с учителката. Изобщо не ми беше за оценката, а за обидното отношение. И дотам бях с физиката. А химията - не я ли схванеш от самото начало, няма оправия. Е, познайте схванах ли я 


Момичета, благодаря ви 

Мери, не мога да си представя как ще съм след години. Пък за баща ѝ още повече, той по-голямо шашкало и от мен  Сега не спим заради сополите, след години живи и здрави, ще я чакаме да се прибира от незнамсикъде. Оф, не ми се мисли даже 

Ами искам да ви кажа, че сама си овладях положението с Панадол, витамин Ц и физиолигичен разтвор за носа. То па бива ли за всяко нещо да търча при лекарката. Ако питате майка ми обаче направо за спешното да съм тръгвала 

Оффф, не мога да ти отговоря, нещо форумът днес е ужасен.

наистина има някакъв проблем - в кутията ми съобщенията непрекъснато са +-10 - ту се появяват, ту изчезват тези от последния час + всякакви други бъгове

Прибрах се и ви изчетох. Болните да оздравяват. На всички с ученици - пожелавам ви здрави нерви и повечко търпение!
Ходих да си видя бившите колежки. Определено много ми се зарадваха, а шефката ми каза сериозно да си помисля дали искам да се върна. И аз съм учителка. Така де, бивша вече, ама то май си е диагноза това, не професия. Така че все още не мога да скъсам с навиците  . Мило ми стана, когато минах през градината ни.
За учителките по математика - явно тази, която учеше щерката в основното училище, е изключение. Невероятна жена!
Мери, децата, колкото и големи да станат, винаги ще ги мислим. Твоят син поне си е в България. А ние сме пръснати в три държави, да живее нета, вайбър, скайп и фейсбук.

обожеобожеобожешаомра!
дъщеря ми се прибра с котка!
знаех си, че днес не ми е ден!
освен другите грижи, сега и Белла няма да иска да си играе с мен!