Hапускане на дома

 Love, не лепи твоите недостатъци на други хора плс. Разбиране и толерантност не са добродетели за теб, това отдавна е известно. Не си оставила съмнение, че дресирала синовете точно като и съпруга.


защото си ми от край време симпатична ще ти кажа, че тук събралата се аристокрация би си продала душата и за луксозен крем, но аз се надявам моят синковец да попадне на обгрижвана много девойка, такава която знае какво е хармония, разбиране и любов, не само уроцоци като от турски сериал и майка ветеран в бг.мамма.

Само не знам като се съберат заедно кой ще ги обгрижва и двамата едновременно.

нали не смяташ, че все още му сменям папмперса или не знае кое е чиния и кое вилица? явно имаме различни стандарти за обгрижване. Правило ми е впечатление в детската градина какви въпроси задават майки на учителката -спа ли? яде ли? изпоти ли се?..., такива неща не са ми жизнено важни, аз питам ка се е чувствало детето, как общува с децата, има ли приятели, участва ли в занятията....

Винаги съм се чудила от къде идва това специално отношение точно към момченцата от майките. Дали е от някаква вътрешна гордост, че са "продължили рода", от някаква българска криворазбраност или от нещо друго, но не мога да проумея тази тенденция. То не беше още от бебета да им се позволява всичко на заради тая пуста скъпоценна чурка /да не паднела/посинеела/подуела/. После в училище ги мързи и мама учи уроци с тях /щото момиченцата нали хич не ги мързи/, а в гимназиите влизат с по-ниски балове /иначе на пазара на труда са по-високо заплатени, иди търси логика/. После пък мама не дава да помагат в домакинството, защото по любимия соц единствената грижа на мъжа беше да изпие по протокол 2-3 бири на вечеря и да се наведе странично на 40 градуса, за да се освободи от поетата газировка. След това като станат бащи и отглеждането на децата им преминава също като в горното изречение в графа "женски дейности". Докато един ден отчаяната съпруга не реши, че вече не може да живее с Жорко-съкровището на мама и не го натири обратно при майка му, която да се грижи за вечно подуващата му и окапваща чурка.

За някои може да е "разбиране и толерантност", за други си е живо скопяване. То е нормално всяка майка да милее за детето си, ама всичко трябва да си има граници. Не случайно си има възраст за пълнолетие. Значи може да пие и да прави секс, но не може да се отлепи от полата на мама. Реално това си е живо използвачество - безплатен покрив и храна, пък нека някои се омиляват на отрочетата си, които са станали дърти пръчове и не изпитват неудобство, че мама още им пере гащите и нямат грам живец и амбиция в себе си да постигнат нещо смислено в живота.

До 24 години не можех да готвя, не знаех как се пуска перална, не бях простирала...., живеех при родителите си, работех от 18 годишна и единствено бях поела някои сметки. Съпругът ми също е живял с родителите си.
След сватбата се преместихме в собствено жилище, в началото той готвеше. За няколко месеца научих всички от изброените неща. След като се роди детето, въпреки мнооого лошото ми тогава здравословно състояние, не съм викала бабите да помагат.
Няма правила, момичета, всичко е индивидуално.
Смея да твърдя, че двамата с мъжа ми водим изключително самостоятелен живот от момента, в който заживяхме заедно, нищо, че преди това сме били "обгрижвани" от родителите си.
Човек или може да се оправя сам, или не може, това го носи в себе си.
А домашните задължения, като чистене, готвене, пране, лесно се учат  изобщо не смятам, че човек, който мама не го е научила от 12 годишен да реже салата, няма да се справи за 3 минути, когато реши/наложи му се да я нареже.

И к'во, с кремче ли ще я изкушаваш? аз викам нещо да купиш апартамент, кола, вила и всяка година в Алпите зимата и Тайланд лятото...а то прости работи. И си мислиш, че ще мине?

Не се карайте. На повечето децата са малки, на други още в проект.
Сега сте смели за отделяне, но като дойде яйцето до д-то...
Я отидете в подфорума Висше образование. Там майки на 19-20 год. студенти яко се тръшкат как ще се отдели детето, какви домашни потреби да му изпратят в колет. Все едно в паундленд няма. Срещнах и въпрос за буркани с манджа за чужбина...

Няма "правилна" възраст за отделяне на децата. От значение са мястото и състоянието на семейното жилище, възможностите и амбициите на млади и стари, семейните отношения и т.н.т. Защото не е все едно и също малко жилище, в което живеят 3 поколения в селище без университет и работа, и 3-стаен апартамент за трима в София. Или добре финансово обезпечено семейство с налично свободно допълнително жилище и такова, което едва свързва двата края (включително и със заработеното от младия човек). Живеенето с мама и татко не е задължително да се свежда до "дундуркане", както и отделянето на младия човек в самостоятелно жилище не винаги е равнозначно на самостоятелност. Аз се отделих на 23, когато, получих  първата си заплата след завършване на висше образование в свободно наследствено жилище. При авторитарен баща вечерният ми час до последно беше22.30 (!!!!). С малко усилия отучих майка да притичва с бурканите( къде за подхранване, къде за контрол ). Последваха трите ми най-безгрижни години преди да създам семейство! Децата ми се отделиха съответно след получаване на бакалавърска степен и завършване на гимназия. И  при двете отделянето беше свързано с продължаване на образованието им, като са били почти напълно финансово независими от нас (имаха стипендии и работеха). Едната, след първите 4 г обучение живя с нас 2 г, като покриваше изцяло нуждите си (без заплащане на наем и храна ), а спестеното я подпомогна при обучението й за магистър. Сега и двете живеят напълно самостоятелно и не се нуждаят от нашата финансова подкрепа. Надявам се и за в бъдеще да не им е необходима, а и на нас да не ни е необходима тяхната! Но връзките помежду ни са силни, интересуваме се от ежедневието си и знаем, че можем да разчитаме един на друг. Между другото, възможността да ги поглезя, когато сме заедно ми доставя огромно удоволствие!

Като ви чете човек остава с впечатление, че няма нещо, което да ви тежи повече от това да се грижите за децата си, да им осигурите спокойствие и сигурност в домовете си, докато се почувстват готови да поемат собствения си път. Децата ни са това, което ние с примера и възпитанието си направим от тях. Останалото са теоретични постановки и някои от вас наистина прекалиха.

така, така харесваш ми. Това го казах по повод на хора които се подхлъзват за всичко, но тук мерят на едро чуждите деца, възпитание, успехи и неуспехи. Ето например Мс Джули изглежда съвсем не обичана. Ще кажеш от къде знам? Не не знам, просто си чеша крастата и скуката, а и ако реша мога да лепна етикет на когото си искам, включително и на нея. например арогантна, не възпитана и никаква класа...видимо с просто око. Ще кажеш, ти пък как знаеш? Не знам, това е форум и аз може да съм дядо коледа или касчей, да имам 3 дъщери и никакъв син, може да живея е люлин и да се правя че съм другаде сега. Може би на Краса мъжът и всъщност да я пребива, а тя да го играе еманципирана жена, но прекрасна домакиня...може. Аз след малко мога да кажа каквото поискам и мис юли да повърне анаконда, но не ми пука. Даже ще кажа че вчера нарочно влязох в темата, предвидимо развитие, предвидимо се бяхте нахвърлили и развявате клишета, клишета с претенции. Няма нищо, весело е.

Нямаше и намек относно тежест и грижи, а единствено притеснение и то основателно, че много мъжки майки, съвсем съзнателно и целенасочено, възпитават в зависимост и безотговорност отрочетата си. И с подобно възпитание, мамин златен и на 40 няма да се чувства готов да поема по пътя си...

Аз оставам с друго впечатление. С впечатление, че независимостта, отговорността, уроците, поуките, до които всеки млад човек сам трябва да достигне, са нещо лошо.

Аз лично съм виждала хора, които живеят с родителите си и са напълно самостоятелни и такива, които не работят и разчитам само на тях. Много зависи от самия човек.

Ако притеснението се изразява в обрисуваните апокалиптични прогнози за тюфлеци, мързели и пр. с ръце, завряни на топло, значи аз не съм разбрала.
daqna11, а аз съм виждала зрели хора, които живеят сами, абсолютно са обърнали режима си на живот, непипнали работа никога, на които майките им минават два пъти седмично да чистят и да им сготвят. Тези същите се водят самостоятелно живеещи. Познавам и такива, които по ред причини живеят в апартамента на родителите си, покриват част от сметките, пазаруват, помагат и абсолютно самостоятелно се оправят в този живот. Съгласна съм, че всичко зависи от самия човек.

Понеже си ми симпатична, а във всяка тема, в която се подхване подобен въпрос твоята позиция е точно такава, дори ескалираща до крайни заключения и изводи, и то при положение, че нямаш дете все още, да ти кажа какво мисля.
Да, не ме питаш, но пък и so what? не те питаше, ама ти си каза - няма лошо, форум е, казваме си нещата.
Та - от това, което си описала, аз за себе си си правя извода, че наистина не си имала ...как да кажа, щастливо детство,или може би не точно щастливо, но си пренебрегвана заради нещо или някой...... не си била обичано дете, или не толкова, колкото ти се е искало, и явно е имало някакъв подобен проблем или случай, който те кара така настървено да анатемосваш мъжете/момчетата. Или си пренебрегвана заради брат, или баща ти не е си бил на място, или пък нещо друго - не искам да гадая, не искам да питам, може и да греша, но реакцията ти не е нормална при положение, че твърдиш навсякъде, че твоя брак е идеален, живеете отделно, мъжът ти е пич...и така.
Не го казвам с лоши чувства, но не е нормална такава реакция, при всяко споменаване на нещо подобно, при положение, че всеки все пак си преценява сам за себе си за изборът, който ще направи за собственото си дете.
За себе си аз чак толкова такива случаи, като описаните от теб, не съм срещала. Има, не отричам, но ти го изкара патология , и смело обобщаваш - "на момченцата от майките". Ами аз мога да кажа, че познавам абсолютни глезли, кифли, лигли и всякакви таткови принцески, които тате само дето превръзките не им купува. И момичетата търсят приятел, който да прилича на тате, а тате пък не харесва момчето, щото нема вишУ, и на 19 години се води с "детето принцеса" за ръчичка из града....е, нали виждаш, всеки с опита си. Но не бих обобщила, че е за всички "момичета от бащите".
Всичко е индивидуално, Джули. А пък и хората се променят, не винаги, но се случва.
Не искам да те обидя, много се надявам да ме разбереш правилно. Наистина си много готин потребител, личи, че си интелигентна дама, просто много се палиш точно на тази тема. А от опит знам, че няма дим без огън.

Ами ако на някои им е толкова скучен и непълноценен живота, че да си измислят въображаем такъв, тяхна си работа. А ти се държиш незряло. Не отива на възрастна жена, която има претенции да е родител и възпитател.
Не ни мисли с Краси. Добре сме си постелили и никой не ни трепе в къщи