Hапускане на дома

# 585 27 септ. 2015, 23:46 ч.

Мнения: 47 352

Цитат на: Check Please в нд, 27 сеп 2015, 21:54

И на мен ми е интересна темата (по заглавието), но сигурно минаха месец-два откакто НСЧ не е разправяла как с НМ готвят, перат, чистят и подреждат шкафове заедно...

Искрено се извинявам и спирам bouquet

Явно наистина не пиша разбираемо, защото непрекъснато ми се задават въпроси как точно и се налага да отговарям със смешни подробности...

# 586 28 септ. 2015, 08:28 ч.

Мнения: 12 722

Цитат на: облачето хей в нд, 27 сеп 2015, 21:57

Не се сърди, човече, и в нашето семейство сме така. Peace

Разпределяме задълженията по подобен на описания от теб начин. Явно няма как да се обясни на останалите семейства с различна ценностна система какво точно е усещането да се действа по този начин у дома.
Моята свекърва напр в един момент се чудеше какво си говорим с мъжа ми, когато децата не са си вкъщи, предполагаше, че сме скучаели и сме си мълчали... Просто защото като по-млада така се е случвало между нея и съпруга й. Всеки си фантазира за другите въз основа на своя мироглед. Ама все пак той не е общовалиден, макар и понякога да е много привлекателно да се изживяваме като единствен критерий.

# 587 14 окт. 2015, 12:22 ч.

Мнения: 715

Към авторката на темета искам да кажа изобщо да не дерзаеш за тези неща. Когато му дойде времето ще се изнесеш. Щом имаш покрив над главата си, значи всичко си е наред. Не е лошо да започнеш да мислиш за някакви отговорности, работа, пазаруване, чистене внасяне на някакви пари за домакинството и такива неща. На този етап това е достатъчно, за да усетиш дали имаш нужда да се изнасяш или не.

# 588 17 окт. 2015, 23:47 ч.

Мнения: 1 788

Аз се изнесох от дома на 19 години. Защото отидох да уча.
В последствие започнах и работа, паралелно с образованието.
Хубаво е да си самостоятелен, но е хубаво и да си у дома.
След толкова години без да съм около семейството ми, се усещам, че започвам да забравям много неща, които сме преживели заедно. И осъзнавам, че времето, през което сме били всички заедно, е било толкова малко и намалява все повече на фона на минаващите години...
Така че - когато - тогава, за всеки е индивидуално.

# 589 5 ноем. 2015, 08:54 ч.

Мнения: 71

VerdammtesMädchen, всичко си има предимства и недостатъци, пълно щастие няма, но си направила добре като си решила да учиш

# 590 10 ноем. 2015, 17:16 ч.

Мнения: 603

На 18 съм и скоро ще се отделя,за да уча в друг град.
Имам съученички,които вече се изнесоха при "гаджетата" си,защото много ги обичали. Rolling Eyes

Мога да върша домакинските задължения от малка.Готвенето не ми е перфектно,ноо не съм отровила никого все още.Имам желание и мога да се оправям дори с минимални познания по готвене.
И аз като вашите синове съм гледана като писано яйце,никога не съм правила проблеми,винаги съм помагала с каквото мога на родителите ми.Не са се оплаквали никога.
На 25+ не е нормално да си още с мама.Не искам да се обиждат майките,но аз такъв не искам и да виждам.Това си е разглезено детенце според мен.Университетът е друго нещо.До 25+ човек вече го е завършил и си е намерил работа.Имам познати,които не са били с големи заплати и са нямали проблеми да се справят с битовите сметки + квартира.
Не бих приела майка,която е гледала сина си до 30-годишна възраст насериозно наистина,нито бих живяла с такъв.Все едно аз да съм му детегледачка.Няма да стане.Такива майки да си ги носят с тях. hahaha

# 591 7 дек. 2015, 21:32 ч.

Мнения: 71

Имаш ли желание, срещаш трудностите и ги преодоляваш без излишни усилия. Винаги трябва да се заемаме с трудната работа все едно е лесна, това наистина помага за справяне с проблемите. Успех!

Причина:

Причина: