Да поговорим за изкуство?

Мисля си, че с балета ситуацията "харесва ми/не ми харесва" е малко по-особена. И има строго разграничение между модерния и класическия балет. Модерният е лесно да бъде харесан от кажи-речи всеки, който обича танца и красотата на атлетичното тяло. Изглежда страхотно на сцена и дори още по-страхотно филмиран с едри планове на торс, крайници или лице. Изглежда изумително като обект на арт-фотографията.
Класическият балет е нещо друго. Може да бъде възприет като помпозен, натруфен и старомоден от човек, който го е виждал по ТВ или ютуб. Но ако се озовеш в залата и видиш това на сцена

комбинацията от свръхпрецизност, абсолютен синхрон с музиката (която прониква до мозъка на костите чак), костюми, декор- това всичкото накуп просто те оставя без дъх. Поне при мен така се получи. Обратно- на филм не е така поразителен ефектът. Да, погледът в детайли на декорите и костюмите е много приятна коктейлна черешка. Но се губи усещането на абсолютна безтегловност, която разстоянието в театъра дава. Класическият балет е много по-натоварващ от модерния и близките планове не са никак ласкателни за танцьорите (специално за тези в главните роли)- усилието да задържиш усмивка, докато не можеш да си поемеш дъх, треперенето на опорния крак или на ръката, с която се придържаш към партньора, борбата да останеш в позиция още секунда се виждат твърде, твърде грубо в записите на класически постановки дори и на представления на най-добрите балети с най-виртуозните танцьори.
Затова и точно по отношение на класическия балет не бих питала "Харесва ли ти?" човек, който никога не е имал възможност да гледа поне една постановка на живо.

Съгласна съм, по-скоро е трябвало да попитам- Кое предпочитате, а не кое харесвате

Джой пишеш вълшебно 
 

Жармен, страхотна красота си показала

Я да попитам- смятате ли рекламните клипове и фотография за изкуство?

Да, категорично.
Фотографията е новото изобразително изкуство, а клиповете- вид кино.
И двете, за да са качествени, изискват усет, майсторство, опит, талант.
Това личи най- вече при сравнението на рекламите- бози, бълвани от нашите производителите на едро и, напр., една от старите реклами на ДСК /велик хумор, който е венецът на творчеството/.

Мда. Имам познати, арт человеци, които се занимават и с реклама, та за мен тяхното си е изкуство отвсякъде.

Фотографията, естетствено, че е изкуство, също. Някои имат поглед зад обектива, други не толкова, а зарибените си имат и чалъми. Донякъде се учи, но трябва и доза поглед в очите.

Фотографията се учи. Има правила, има стандарти. Просто уловен хубав миг често има стойност на туристическа снимка за спомен. Ако говорим за изкуството фотография, там вече е по-сложно. "Фотография" означава "рисуване със светлина".

Колкото до балета, както и всичко, което ни заобикаля - изкуство или естество, предпочитам хубавите неща и хубавите изпълнения, пред посредствените.
Един красив модерен танц, ще предпочета пред класически лошо изпълнен балет и обратното. Зависи кое как е поднесено. Възприятията са субективни.

Това лято с малкия и с мъжа, плюс един комшия, посещавахме седмицата на фолклорния фестивал във Велико Търново- вечер на една открита сцена в един парк.
От много години не бях изпитвала такова огромно удоволствие от гледане на танци. Грузинците ме оставиха просто без дъх. Снимах, гледах, пусках си клипове вкъщи след това- нищо подобно на живо не бях гледала, фантастика просто.
Останалите представители на други националности също бяха интересни- имаше едни изключително нежни корейки, като жерави, с едни ветрила, с едни костюми- като излезли от корейските приказки. Латиноамериканците успяха по типичен за тях начин да нажежат до червено атмосферата, американците- да ни забавляват и разсмеят с танц, все едно че някой майстор на вица се е изправил пред публиката.
Малкият не е по танците, не танцува, не гледа. Но този фестивал го накара за по 2 часа да замръзне на мястото си. Всяка вечер. За грузинците още ми говори и поиска да го заведа на концерта на Сухишвили.
Това, което искам да кажа, е че истинското изкуство влияе емоционално до дъното на човешката душевност. Дори на хора, които понятие си нямат от него.

Ето как детето ви може с няколко щрихи да развинти въображението ви:

https://www.facebook.com/BusinessRecorder/videos/1034615316589415/?fref=nf

Не.
Аз мислех, че съм писала в темата, но явно не съм.

Много обичам балет. Класически. Другият изобщо не го признавам за такъв. Повече от балет обаче обичам опера. Но от всичко най-много обичам концерти. Няма значение от жанровете (балканските поп-фолк дивотии изобщо не са жанр). За мен музиката е възможно най-голямото постижение на човечеството и хората, на които благородно завиждам и винаги съм си мечтала да съм като тях, са музикантите.

Безвъзвратно влюбена съм в първата интерлюдия

Монументите, които никога повече няма да видим  

Между опера и театър не мога да избера, но между мюзикъл и балет определено избирам първото. Харесвам и шоута от рода на "Африка, Африка" или (естествено, то кой ли не) Cirque du Soleil. Ходя и на концерти. Всъщност ми е едно от любимите неща- да си седя мълчаливо в залата сякаш съм самичка и само да слушам. Много преживявам според мимиката ми, но не обичам после да ми бъркат в душата. Има една шепа- всъщност шепичка хора, с които бих могла с часове да обсъждам личните ми вълнения след такива събития.

Не съм артист и не мога въобще да облека в думи това, което чувствам и се възхищавам на хора, които умеят. Рядко се отпускам да говоря за литература, впечатленията ми от изложба или опера. Мъжът ми в началото не можеше да поврява, че не искам да коментирам с него примерно "Lakme" или "Княз Игор", а твърдя, че са най-голямата наслада за ухото. На "Бохеми" лицето ми говореше, много се вживявам   С времето пооткрехнах малко вратата и вербално. Само за постановки се отпускам сравнително често. А може би малко и за Анна Нетребко, защото я следя от няколко години и бих казала, че познавам таланта и.