Хипохондрия – моля за помощ

relativity, изброените неща отдавна не са налице, минали са си и заминали. Само кървенето на венците го има към момента.

И разбира се, че когато ги е имало, са били третирани симптоматично със съответните медикаменти и добавки.

И разбира се, че е запознат със съществуването и на други болести освен рак, но хипохондрията го кара да мисли по този начин. Бих дръзнала да заявя, че в случая не се касае за незнание, а напротив - за прекалено знание. Иначе нямаше да знае, че някои симптоми се свързват с конкретни видове рак.

Ще потретна - на 40 години е нормално да се появяват различни болежки. Все пак човешкият организъм на 20 е един, на 40 е друг. Няма начин да е същото. И именно поради тази причина следва да не се панираме като нещо се появи на хоризонта, защото е нормално. Взимаш си необходимите мерки и доколкото е възможно разрешаваш проблема.

Много, много добре казано 

От известно време мой близък има проблеми с болки в корема и диарии. Мина през доста изследвания, даже колоноскопия, но нищо не му откриват. Казват му, че е напълно здрав. Нещата се появиха след някаква стомашно-чревна инфекция, която отмина за около седмица и после започна мъката. Същевременно той пази доста строга хранителна диета и все пак си има оплаквания. Той винаги е бил много внимателен за здравето си. Като го заболи гърло си го гледа сам в огледалото през 15 мин, за да оцени има ли промяна в състоянието. Докато е болен също мери температурата си през 15-30 мин. Винаги съвсем малко му е било нужно, за да се изплаши, че може да се е разболял страшно тежко. Там е работата, че сега не съм сигурна дали реалните проблеми, които има с корема идват от уплах и стрес или има нещо друго. Следи си теглото всеки ден, винаги еднакво облечен и по едно и също време. Всеки 200гр. надолу го карат да се плаши. Казах му, че е възможно да е хипохондрик, но по-скоро ми се обиди отколкото да приеме тази мисъл. Възможно ли е наистина да има такъв психичен проблем и оттам да идват тези болки или го набеждавам напразно? Обиколи много специалисти, направи си много изследвания и нищо.

Болките не идват от самата хипохондрия, въпреки че от самовнушение човек може да си докара и истински болки. Напълно реални са си най-вероятно. Има стотици причини да получи подобно стомашно разстройство, сред които повечето безобидни.
Щом е правил колоноскопия и резултата е добър, значи няма причина да се притеснява от най-лошото.
Има един синдром на дразнимото черво, който се характеризира с подобни симптоми и който е супер разпространен.

Рано му е на този мъж да се причисли към хипохондриците. Предполагам като се оправи проблема със стомаха ще живее стриктно здравословно и няма да има много поводи за страхове.

Така, както описваш би протекла и една дисбактериоза. Пие ли пробиотик?
Предположението на  utro77 за синдрома на раздразненото дебело черво си изглежда точно така.
Дали е правил изследване на фекална маса? Но ... така или иначе ако след дълга диария пусне изследване на 100% ще има някоя патогенна бактерия и той съвсем ще се шашне. Затова не споменавай за този вариант все още.

Освен колоноскопия има ли друго изследване през ануса, с упойка?
Защото така и не разбрах на майка ми какво точно ѝ правиха?

Аз от доста време съм като доста от вас. Преди години откриха на баща ми рак в 4-ти стадий, без никаква симптоматика до този момент. От тогава е ад. И за мен и за околните. При мен обаче страха е, да не се окажа права. Поради тази причина отивам на лекар когато вече няма накъде. Просто от мисълта, че лекарят ще потвърди опасенията ми и ще се окажа болна ми призлява. Страх ме е, не от смъртта, а от безпомощността в която ще се озова недай си Боже. Страх ме е, че децата ми ще останат без майка, че няма да съм до тях в хубавите и лошите им моменти.... Лошото е, че моята хипохондрия се отнася и за децата и за всички близки. Намирам ужасни симптоми в съвсем безобидни за другите хора прояви. Все пак с непрекъснатото си четене на здравна информация, спасих 2 пъти живота на мои близки, та понякога си мисля, че не е случайна фобията ми.Гледам  много да не споделям с другите, тъй като те си знаят, че се притеснявам и не ме взимат на сериозно.
Ами това е, казах си

sashosiana  тук много хора те разбират и ще те подкрепят.

Често си казвам "Каквото е писано...

Здравейте, момичета  От доста време не съм писала, но успях да ви изчета.
Моята хипохондрия също е основно към рак. Свързвам го с факта, че постоянно ни "облъчват" с широкото му разпространение и факта, че наистина много хора се разболяват, за щастие и голяма част преборват.
Хипоходрията ми се отключи по време на бременност и продължавам да си живея с нея. В началото не осъзнавах какъв е проблема. С течение на времето, след като бях стигнала дъното, занемарила себе си, личния си живот и контакти, съсредоточена цял ден върху монитора в търсене на поредната болест, си казах: "Стегни се!"Започнах да чета специализирана литература-не помогна, започнах да ходя на психолог-не помогна, започнах работа-не помогна.... Осъзнах, че изходът е в самите нас. За себе си, това което до известна степен ми помага, когато изпадна в поредната "криза" е да си повтарям: "Ако има нещо сериозно, няма начин да го пропусна", "Един единствен симптом не значи болест". Опитвам се /отделен е факта, колко ми се получава  / да ходя веднъж годишно на профилактични прегледи /кръв, урина, ехограф на тялото, гинеколог/. Опитвам се, когато имам симптом на нещо си, да предпочета за вярно най-леката диагноза /поставена в интернет/. Не ми се получава напълно, понякога не издържам и посещавам специалист/ за мен или детето, страховете ми са и за него/.
А вие как се опитвате да се справите?

Не харесвам такива неща като многодневни и многомесечни спорове във форуми но явно се вкарах без да искам в нещо подобно.
Доста е попрекалено с фантазиите че мисля еди си какво без да съм го писала.


Tа да почна от тук
utro77, Много ясно че изброените проблеми вече няма да са налице все пак сме в интернет непроверимо е,  нормална е съпричастността към форумната посестрима по проблем, а не към невежия досадник.
Смисъла на предния ти пост е друг....не ми се връща но беше нещо в стил  „трябва непременно да е рак и не може да се сети че е парадонтоза“ ...........и прочие подобни.  Дори да приемем че  знае това онова до колкото  се сещам общи неща – ЯМР, колоноскопии, панорамна снимка,  туморни маркери. Това са познания които ги имат и НЕхипохондрици.
Аз не наблюдавам уникални такива…..

Нима е излекувал всичко хронично изброено и е „минало и заминало“?! Поста ти където описваш всичко излъчва друго, но ако приемем хипотетично че е така, значи е възможно на 40 години човек да не го боли нищо като твоя съпруг сега при който всичко е минало и заминало.

relativity, хипоходриците сме трудни за разбиране от околните.  Естествено, че един 40 годишен човек може да няма болежки /и 90 годишен може да няма/. Смисълът на думите е в това, че с напредването на възрастта е нормално да започнат да се "обаждат" някои органи.
Извинявам се за намесата в разговора ви! 

Дорис, никакви данни  на хора няма да давам, не мисля че реално те интересуват. Но дори  да имаш истински интерес , освен да  убеждаваш хората че са заблудени като мен и че не са "излекувани" друго не виждам какво може да се случи. Никакъв пробив в науката не са направили  хора преодоляли психичните си разстройства без значение от кой тип  депресивни или тревожни,  това са неща от живота случващи се от много време.  Да,  обобщавам защото „диагнозите“ са условни и са за психиатрите. При психичната работа с тези проблеми самостоятелна или професионална не се работи толкова с „диагнозата“, колкото с личността. Защото абсолютно изчистени психични разстройства не съществуват, те винаги са комбинирани с взимане на превес на някое или друго.
Незнам за какви науки в смисъл че  може да се изчисли и измери нещо, за какви пробиви се говори, това е толкова относителна сфера та макар и водеща се формално научна.


Примера  с човека е от темата, няма да изтъпанчвам тук историите на хора които понятие си нямат за това, и не е единствен.
Потребител отговори на друг  при предлагане  да отиде на  психолог    „само на такъв лекар още не съм ходила".
Ясен показател  че склонните към хипохондрия не е задължително да са хипер здравно интелигентни както ги обобщаваш. В случая психолозите не са лекари, те не са учили медицина, това е елементарно нещо, да не говорим за по сериозни познания.
Нито видях  свръх познания, знания отвъд нормалното в други участници  в темата.

Според теб излиза че хипохондриците са най интелигентната прослойка на света в областта на медицината. Твоите 50 души не вършат работа, реална представа за тях няма как да имаме. Но да приемем хипотетично че е така, много са чели, ама много. И лекарите учат по шест или девет ли колко беше години , но това все още не ги прави лекари.  Може да е лекар формално по диплома, но на практика би  станал такъв след минимум  4- 5 години като се сблъска с истинската медицина –опит,  грешки и учене от тях, комбинативност, анализи и мислене защото от какво е болен отделния човек не го пише в учебниците, практическа интуиция която идва от опита а не от учебници и списания,…….другото е буквоядство. Колкото може да преценява един току що завършил лекар на какъвто аз лично не бих се доверила, толкова и твоите 50 души. Окей, според мен.


Аз какво мисля за лекарите и опита ми с тях не е важно!
А ти защо не ми дадеш координати на лекар с добро отношение към пациента при който може да се отиде и да си говориш с него достатъчно продължително и подробно за реални болести  или за страховете  от евентуални болести, и ти връчи и те насочи към  всички необходими изследвания без допълнително да се занимаваш а пък що не и да е способен и да лекува, абе накратно да не те остави до като не намери проблема.
Наистина не е важно моето мислене и опит за никой, но като питаш за артрира ще ти кажа, професор от Урвич Стоилов не свърши никаква работа срещу 70-80 лева преглед.
Всеки ден по медиите се дават потресаващи неща …..грешни диагнози и влачене с месеци и години до истинска такава, назначаване на ненужни процедури и операции за източване на здравна каса и надписване на неизвършени дейности, назначаване на грешни операции без източване на касата а поради невежество, брутално отношение в Тетевенската гинекология с много пациентки завършило и трагично за бебе, личен лекар изписва редовно Ривотрил без основание срещу заплащане за това,  а получилия рецептата търгува с него с наркоманска цел, съфорумка с малко дете съсипана след лоша неврохирургична операция в Токуда в  смисъл по зле от преди операцията, съфорумка с две неуспешни операции от дискова херния при светило, безброй много мнения и теми тук от сорта моля помогнете ходих при много лекари никой не помогна …………и безкрайно много други. Всеки ден се тръби че това е най лошия сектор в държавата ни, аз не управлявам медиите.


Приемането на човека че е хипохондрик, наистина е част от неговото „лечение“. Но не за да си остава такъв хронично завинаги, а защото това е необходимо условие да минимизира=преодоляване на проблема.
Вече писах че целта е здравословна степен на хипохондрия, защото другото не е нормално мисли и страхове за здравето на нулева степен. От десет години хипохондрията при теб, а преди това без?! Ами че ти си минала по голяма част от живота си без този проблем, кое му е постоянното!
Не, не те убеждавам в нищо нито пък обучавам, разсъждавам си просто……...колкото и „да не разбирам за какво се говори тук“, това трябва да ми е позволено.

Със сигурност има хипохондрици които са добре запознати/информирани с много болести и лечения, …със сигурност има и такива които си въобразяват че са много добре здравно информирани по много въпроси каквито наблюдавам и тук, …със сигурност има и такива които осъзнават че въпреки че са чели много това по скоро ги води до хаос от колкото до някакви ефективни изводи, …със сигурност има и такива на които хипохондрията им е поради не добра здравна култура,  водеща до различни фантазии.
И ако това е крайно!

 

Няма за какво да се извиняваш. Няма разговор, а стекли се обстоятелства.

Донякъде се докосваш до проблема, но не го разбираш напълно. Нека помисля как по-кратичко и неемоционално да го обясня и ще пиша нататък.

И този диалог е за да признаем, че в държавата ни е пълно с некадърни лекари или за да кажем, че при мъжът на съфорумката всичко е ок?