Да, това беше екстремен пример.
Но въпреки това ми е странно как хем дават на децата си по-добро образование, шансове и какво ли не...обаче на всичкото отгоре купуват и апартамент, да си има готово детенцето. Даже примерно се купува апартамент в БГ за дете, което живее в чужбина и с малко финансова дисциплина може да се сдобие с подобно жилище за...хм, 2-3 години, възползвайки се от разликата в стандартите.
Но въпреки това ми е странно как хем дават на децата си по-добро образование, шансове и какво ли не...обаче на всичкото отгоре купуват и апартамент, да си има готово детенцето. Даже примерно се купува апартамент в БГ за дете, което живее в чужбина и с малко финансова дисциплина може да се сдобие с подобно жилище за...хм, 2-3 години, възползвайки се от разликата в стандартите.
Продължавам да не разбирам драмата от купуването на жилище за детенцето, както го наричаш ти. Давам пример със себе си, че е по-актуален за нашата действителност: фактът, че съм получила наготово имоти, не ме е направил нито по-глупава, нито по-умна. Всъщност по никакъв начин не ми е променил чипа, освен че ми даде едно вътрешно спокойствие, че каквото и да се случи, няма да имам нужда да мисля къде ще живея.
Около мен има доста народ, млади хора на по 30-40 години, които са теглили кредити за къщи и апартаменти. И при все, че заплатите на повечето от тях са съвсем добри, и не се лишават кой знае от какво, за да си плащат вноските, все пак виждам, че има една нервност, притеснение някакво по отношение на въпросния кредит. Да не говорим колко години ще го изплащат. Говорили сме си с тях, някои са ни много близки - и моята ''ситуация'' и за тях е в пъти по-приемлива.
Ако мога, ще спестя поне жилищните кредити на детето си, да. Пък нека ми обясняват разни съфорумки колко неборбена ще я направя
И аз като теб рано наследих имоти и напълно споделям поста ти. Дава спокойствие и още как.
) 
