Бихте ли изтрили цитатите си ,моля . Искам да изтрия .
Насила ? Надали.
Но и той им е син ,все пак и имотите го вълнуват доста..
Насила ? Надали.
Но и той им е син ,все пак и имотите го вълнуват доста..
- Публикувана: 2 окт. 2015, 19:05 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2015, 21:37 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 49
Контеса, разбирам позицията ти. И на мен би ми било много обидно подобно отношение. Не бих подходила толкова грубо и нетактично. В крайна сметка, децата ми ще наследят моите имоти. Не виждам нищо лошо до тогава, ако имат нужда, да ги ползват безплатно. Нито бих натяквала, нито бих предявявала изисквания. Ако имат нужда и от друга помощ и подкрепа и тя е по силите ми, не бих я отказала. Мисля, че това им е достатъчно, така че нямат нужда и от документ за собственост докато аз съм жива. Разбира се, в ситуации като нужда от средства за образование или (не дай, Боже) лечение, не бих си стискала имотите. Но да ми се изцепи някой зет или снаха, както dusty преди няколко страници направи с изказването, че да се даде за ползване имот не е достатъчно, а родителите трябва още приживе да го дарят, категорично отказвам да приема. Може и да го дам на децата си, но това е обект на мое решение, а не на претенции на снаха или зет. И точно подобни индивиди ме карат да имам едно наум и да съм предпазлива. Всички правим грешки, не е изключено и децата ми да сгрешат при избора на партньори. Аз съм им майка за това- да ги предпазя доколкото ми е по силите.
родителите някой път си правим едни сметки, а децата решават друго. Ми ако отиде да живее в друг град, или друга държава? Тогава дали панелният апартамент на стойност 20-30 000 лв/в градовете извън София, Пловдив и другите големи/ще е от кой знае какво значение за семейството и добруването му?
Ще се трансформира в парични знаци и ще помогне за устройването в другия град.
Или ще се отдаде под наем, а парите ще отиват за наем в другия град.
Благодаря Уишмастър 
Благодаря ви за цитатите !
Кукумицинка , къде видя ,че осъждам само родителите му ?
Осъждам изцяло такова възпитание в алчност, делене на кой какво и дарения с условности.
И с неговите убеждения се боря ,защото колкото и да е наранен от тях е възпитаван донякъде от тях и мисли сходни неща.
Затова и казвам ,че ми се показа нагледен урок как можеш да си прокудиш детето, да го отчуждиш от себе си докато много го обичаш на думи,а на дела не си му помагал и само изискваш срещу евентуалното наследяване .
Благодаря ви за цитатите !
Кукумицинка , къде видя ,че осъждам само родителите му ?
Осъждам изцяло такова възпитание в алчност, делене на кой какво и дарения с условности.
И с неговите убеждения се боря ,защото колкото и да е наранен от тях е възпитаван донякъде от тях и мисли сходни неща.
Затова и казвам ,че ми се показа нагледен урок как можеш да си прокудиш детето, да го отчуждиш от себе си докато много го обичаш на думи,а на дела не си му помагал и само изискваш срещу евентуалното наследяване .
Кукумицинка , къде видя ,че осъждам само родителите му ?
Осъждам изцяло такова възпитание в алчност, делене на кой какво и дарения с условности.
И с неговите убеждения се боря ,защото колкото и да е наранен от тях е възпитаван донякъде от тях и мисли сходни неща.
Затова и казвам ,че ми се показа нагледен урок как можеш да си прокудиш детето, да го отчуждиш от себе си докато много го обичаш на думи,а на дела не си му помагал и само изискваш срещу евентуалното наследяване .
Така прозвуча, че само родителите му осъждаш, а те даже не са те познавали. А отстрани изглежда, че и мъжът ти към момента не е бил сигурен в трайността на връзката ви, въпреки че сте готвили сватба, но и ти също не си била сигурна, щом си се чувствала наранена. Аз ако си мисля, че цял живот или поне 20 години ще бъда с някого, някак няма как да ме нарани, че искат да си защитят детето при евентуален развод, който не планираме да има. Твоите родители как са постъпили с имотите си?
Кукумицинка , не знам .
По-важни са ми отношенията ни .
Не знам доколко се е съмнявал или не ,но разумните хора мислят за всякакви варианти .И аз не съм сигурна ,че брака ни ще е до гроб ,но се надявам да остареем заедно .
Не че не не знам ,че всичко се случва и няма сигурност в никой . Засега сме заедно ,пък каквото времето покаже . Започваме 13тата си година заедно след няколко месеца .
По-важни са ми отношенията ни .
Не знам доколко се е съмнявал или не ,но разумните хора мислят за всякакви варианти .И аз не съм сигурна ,че брака ни ще е до гроб ,но се надявам да остареем заедно .
Не че не не знам ,че всичко се случва и няма сигурност в никой . Засега сме заедно ,пък каквото времето покаже . Започваме 13тата си година заедно след няколко месеца .
Не ти е важно имането от други хора, но и друг път си ги споменавала тези имоти на мъжа си (от родителите му), докато за свои (от твоите родители) не си споменавала досега, поне не си спомням. Бих имала някакви претенции, ако от едната страна всичко са приписали приживе на младото семейство, докато от другата страна гледат само родното дете да е добре.
Повечето хора на възраст да имат деца за женене виждат, че времето, необходимо за закупуване на имот за детето, е 20-30 години и то във време, когато все още са работоспособни - далеч повече, отколкото траят доста бракове или семейни съжителства. При евентуална раздяла, когато вече не са и толкова млади и са в пенсия или близо до пенсия, те няма да имат възможност отново да му помогнат. А повечето родители желаят да си помогнат на детето. Не всички си пропиляват всичко, без да мислят за децата си.
Повечето хора на възраст да имат деца за женене виждат, че времето, необходимо за закупуване на имот за детето, е 20-30 години и то във време, когато все още са работоспособни - далеч повече, отколкото траят доста бракове или семейни съжителства. При евентуална раздяла, когато вече не са и толкова млади и са в пенсия или близо до пенсия, те няма да имат възможност отново да му помогнат. А повечето родители желаят да си помогнат на детето. Не всички си пропиляват всичко, без да мислят за децата си.
Пропускаш най-важното в нашия случай обаче. Ние не живеем там ;нито от началото ,нито сега и имаме собствен дом . И нищо не очакваме/искаме от тях .За разлика от тях т.е.
Пиша го като констатация ,че не винаги снахата иска имота на свекърите ,но заради такива неща отношенията се развалят.
Като писах и по горе ; имам доста уроци в живота и тези са едни от тях .
Благодарна съм и на баща ми и на тях ,че знам какво да не правя ако си обичам децата и именно затова и писах ,а не да се жалвам .
Пиша го като констатация ,че не винаги снахата иска имота на свекърите ,но заради такива неща отношенията се развалят.
Като писах и по горе ; имам доста уроци в живота и тези са едни от тях .
Благодарна съм и на баща ми и на тях ,че знам какво да не правя ако си обичам децата и именно затова и писах ,а не да се жалвам .
родителите някой път си правим едни сметки, а децата решават друго. Ми ако отиде да живее в друг град, или друга държава? Тогава дали панелният апартамент на стойност 20-30 000 лв/в градовете извън София, Пловдив и другите големи/ще е от кой знае какво значение за семейството и добруването му?
Ще се трансформира в парични знаци и ще помогне за устройването в другия град.
Или ще се отдаде под наем, а парите ще отиват за наем в другия град.
наемът в наше село за 2 ст апартамент е под 100 лв, почти без значение в коя част на града. В София гони 300 евро ... в селата наеми не се случват, както и в по-маЛКИте градчета. така че, направо не знам, ако лично не се ползва ..
Контеса, разбирам позицията ти. И на мен би ми било много обидно подобно отношение. Не бих подходила толкова грубо и нетактично. В крайна сметка, децата ми ще наследят моите имоти. Не виждам нищо лошо до тогава, ако имат нужда, да ги ползват безплатно. Нито бих натяквала, нито бих предявявала изисквания. Ако имат нужда и от друга помощ и подкрепа и тя е по силите ми, не бих я отказала. Мисля, че това им е достатъчно, така че нямат нужда и от документ за собственост докато аз съм жива. Разбира се, в ситуации като нужда от средства за образование или (не дай, Боже) лечение, не бих си стискала имотите. Но да ми се изцепи някой зет или снаха, както dusty преди няколко страници направи с изказването, че да се даде за ползване имот не е достатъчно, а родителите трябва още приживе да го дарят, категорично отказвам да приема. Може и да го дам на децата си, но това е обект на мое решение, а не на претенции на снаха или зет. И точно подобни индивиди ме карат да имам едно наум и да съм предпазлива. Всички правим грешки, не е изключено и децата ми да сгрешат при избора на партньори. Аз съм им майка за това- да ги предпазя доколкото ми е по силите.
Благодаря ти за изказването "изцепи някой зет или снаха, както dusty "!
Тъй като напротив нищо никога не съм очаквала или надявала от свекърва си, а и не съм имала нужда, смятам че спорът с хора като Вас е излишен! Дори не осъзнавате колко разводнявате темата и изобщо бягате от конкретиката на споделено от първия човек, за да се повтаряте до безкрай вашите опасения.
Напускам тази тема, малко е като на женския пазар всеки си мрънка за неговото и никой не изслушва проблемите на хората, та дори ги нападате /визирам контеса, която дори молеше да не я цитирате и пак няма кой да чете/. Безсмислено е и безполезно......
П.П. Най-добре си прекръстете темата на "С какво ви дразнят снахите", явно тук са повече свекървите, които не им е достатъчно да дразнят само вкъщи и имат нужда от още поле за изява
Спорът е нещо хубаво ,корективът на разбиранията-също.
Но човек остава млад докато приема новото,движението,докато не вкостени своите виждания.
Ценностите се променят и не винаги към лошо,защото принципно сме мрънкала българите.Виждам много готини млади жени от които се уча да не изоставам и се коригирам.Напъните да наложиш своето не са признак на духовна младост.
Но човек остава млад докато приема новото,движението,докато не вкостени своите виждания.
Ценностите се променят и не винаги към лошо,защото принципно сме мрънкала българите.Виждам много готини млади жени от които се уча да не изоставам и се коригирам.Напъните да наложиш своето не са признак на духовна младост.