ОСМИ КЛАС- тема 72

УПК-готвачка си е добре, поне трупаш житейски опит, нас ни забиха в някакви производствени цехове на завод, нищо не помня от изгубеното време там. Обаче бригадите бяха нещо, което не мога да обясня на децата. Ад лятото, в някакви училища в провинцията спяхме, за да берем малини и да плъстим сено. И военните... Хич да не ми се оплакват, ние сме били като в трудов лагер, пък оцеляхме. ))

Снощи заспа около 18 часа, днес стана на обяд.  
Водих я на зъболекар, че я наболяваше малко венец-ами откриха кариес точно до венеца.  
Ако не отмине, ще правим панорамна снимка-дали не излиза някой мъдрец още сега. Аз съм пример-имам един израснал мъдрец, още от дете. Вторият мълчи, а на другите два жлипсват зародиши.
Моят мъж е с 32, прекрасни зъба-все някой трябва да е за пример.  

Какво разправяш, имахме предмет , в който учехме за машините в готварския цех, цял урок какви движения прави картофа в картофобелачката, то не бяха постъпателни, спираловидни, докато се обелят пустите му кори. Друг предмет пък беше свързан с разчленяването на закланите животни например как правилно да се разфасова крава и хем сериозно ни изпитваха. Много тежко ми беше, защото като ходихме на практика-цяла година ни караха да вършим черната работа-постоянно кълцахме лук, краставици за таратор  и т.н. Оттогава мразя да готвя!!!!

Дано не им скимне и това да върнат.

Pomakova, смея се с глас! 
Такива безумия имаше, че стават за комедиен сериал.
Аз помня като наближеше време да носим знамена пред мавзолея, училищният живот замираше, надуваше се уредбата и се почваха едни безрайни маршировки по училищния двор, че и с песен. А класният ни беше военен - идваше с униформа на училище. Той ни водеше НВО, можехме да разглобяваме Калашник за отрицателно време, с противогаз на главата. А след часовете ходехме да стреляме - имахме стрелбище в училището.
Представям си, щерката както се оплаква от строгата дисциплина в училище, да я пренеса във времето и вместо мен да походи на училище, после всичко ще й се струва цветя и рози. Мен са ме връщали от вратата на училището заради пусната коса и липса на бяла якичка върху престилката.

Аз успях да закача само 1 срок от УПКто и като го махнаха веднага се изнесох. Класната ми обясняваше, че съм си била сбъркала заявлението и ме набута в "Химическо чистене"... защото у-щето беше на 3мин от блока ми.
Сдушихме се с два момъка... свършваме обиколката в завода за 5мин, всичко е скицирано, разучено и после зачезваме. Класната от УПКто редовно ни караше ние да преподаваме някой урок и да разясняваме машините. Накрая на 1вия срок ѝ беше мъчно и само каза "знам, че вие тримата ще се махнете"...
От класа ме обявили за зубърка, защото боледувах месец от двойна пневмония и после за седмица ме изпитаха по всичко. Мисля че само една 5 имах, но не съм сигурна.
Никога не съм мислила щерката да я записвам като малка в това у-ще.

Както писа LUСY - много загубено време.

За удължаването на учебните седмици... по скоро съм против.
Класната на малкия например се оплаква, че нямали време да си предадат материала.

Ох, УПК-то.... Къде ме върнахте...
Ама то вашите са били направо буржоазна история в сравнение с моето - готвене, чистене - подготовка за семеен живот, дет се вика!
Пък аз - животновъд механизатор! Взех си книжката на ГАЗ-53, като преди това минах през трактор Беларус, практиката ми беше във ферма за отглеждане на расови кочлета.... Говорете ми вие...

Но между другото няма нищо лошо във военната подготовка. Бих я върнала в училище. Там се включваше и гражданска защита и поведение при бедствия, сега никой не ги учи.
А военният лагер ми е едно от най-запомнящите се преживявания!

Аз пък ни бригади хванах, ни военни. Тамън станах пионерче и дойде "Демокрацията"

При малките положението е биващо - като разпределение на часовете за уроците. В осми клас броя часове по математика е по-малък от броя уроци в учебника. Не знам как е в горните класове, но със сигурност ще станат по-малко, за сметка на  гражданско образование, музика и изобразително изкуство. За следващите, нашите минаха на косъм. Като чу в новините предложените промени, пак ми благодари, че не съм го оставила още една година в детската градина.
Малкия ще намаже голяма част от промените.  

Върнахте ме назад, чак не искам да смятам преди колко години.   Но пък ми става носталгично. УПК-то беше хранително-вкусова промишленост, оператор производство алкохолни и безалкохолни напитки. Имаше  учебници по всичките специални предмети, контролни и всичко в пълен обем. Смислеността на това обучение се доближава до някои съвременни простотии. Смрадта във винзавода... Оглушителният шум и в двата... "Напътствията" за живота от леля Симеонка във фабриката за безалкохолни.... Ценното беше, че прекият допир с всичко това само повишаваше мотивацията да успее човек на кандидат студентските изпити.
Калашника не се научих да разглобявам. Ама както е тръгнало, току се окаже, че съм пропуснала най-ценното от обучението. Цял живот към била силно недовиждаща, стрелях само към очертанията на мишената/толкова само виждах/. Първомайските манифестации ги помня. Едната година марширувахме с къси сини поли и розови воали, "проститутска" униформа като за деня на труда . Репетиции, репетиции, другарят Арсов с един мегафон даваше команди и връщаше, връщаше....
На вратата- пропускателен режим- не може със сиви чорапогащи! Само с бежови! И марш навън.
Не съм отворила ни един критик, една дума не съм изчела и се гордея с това. Развих си темата напълно самостоятелно и то на място, без да имам подготвен предварително текст. Другарката Бекярова направи грешката да даде всички варианти за последните няколко години- какво се е падало. На всяка сесия имаше съвременен автор по избор- в една тема писатели, в една поети. Винаги имаше такава.  В това видях шанса да не чета нищо. Изчетох стихосбирката на Пеньо Пенев, направих й анализ на ум за един следобед, набелязах основни моменти и съответните им подкрепящи цитати в отделните произведения. Същото и за Димитър Талев с "Железният светилник" /това ми беше любима книга, та още по-лесно и приятно беше/ и готово. Един ден подготовка. Падна се тема с автор по избор /Пеньо Пенев/, развих си темата според подготвените мисли, написах си я за даденото време и се приключи. Чак шестица ми писаха. Играх ва банк и спечелих. За Вазов, Ботев и въобще класици вероятно е изписана планина, място за собствени разсъждения няма, всичко е вече казано, предъвквано, да го четеш е като да гълташ нещо, вече ядено и върнато  храносмляно частично или докрай от някого. Увлякох се. Носталгия. Спомени.
С една дума, и преди се губеше време с неучебни дни по разни поводи. Математика се учеше до 10 кл. вкл. Сега има и осми, и дванайсти- т.е с 2 години повече. Повече ли е материалът, който се учи сега, как е разпределен, как са били написани учебниците преди и как сега. Не знам, чудя се.
Като толкова искат, да направят удължаването по избор за малките до 4 клас. Да долепят още 2 седмици с преговор за желаещите, а другите да ходят да играят.

И мен ме хвана демокрацията и нямам подобни изживявания.  Моите са по близки до проблемите на съвременните деца... Нон стоп промени в материал,  учебници, изисквания,  ужасни учители...

P.S. Ако предложат да намалят полагаемата ни се годишна отпуска с 2 седмици, защото не успяваме да си свършим работата в работното време как ще се чувствате?

Добро утро 
С това сменяне на времето съвсем се обърках колко е часа 
Девойката още спи  Снощи беше на рожден ден и баща и ходи да я прибира късно,аз вече бях заспала 
Госпожата и по английски ги е затрупала с домашни,а тя нищо още не е поглеждала.Миналата години ме караше да я изпитвам да и давам упражнения тази години ми е казала да я оставя на самотек сама да се подготвя    Мисля да я запиша на урок по английски,защото вече има две двойки на диктовки.Много и е трудно изписването,а от класа само тя и още две деца не са учили английски и госпожата им малко кара през пръсти работата  Иначе на теста последния с граматиката има 5 но с това изписване е мъка   

Удължаване по избор няма как да стане. Нашите деца наистина имат най-малък брой учебни седмици, но и по-малко ваканции през годината. Те сигурно и във Франция, и в Германия обичат да ходят на море през юни, но децата им ходят на училище до към 5 юли и започват от първия понеделник на септември, най-общо казано.
Лошото е, че при нас думата промени винаги се свързва с нещо недомислено, което в крайна сметка не се реализира и ефектът е нулев.
Иначе моят набор едно време бяхме първите, които отървахме военния лагер /големите ни казваха, че много сме изпуснали/ и УПК-то. И понеже не знаеха какво да ни правят в 11 клас, ни разрешиха да си изберем по два предмета, които да учим по 5 часа седмично, трети - по три. Така всеки си избра това, с което ще кандидатства и учителите ни готвеха за изпитите. Късметлийка ли съм била, не знам, но нямам спомен за лош учител. Напротив, зубрех биологията, която мразя и до ден днешен, но не можех да си позволя учителката да ми зададе въпрос и аз да мълча.
А от бригадите по селата имам само хубави спомени. Явно всичко си е зависило от учителите, които са ни водели там. Понякога ми се иска и моята да мине през нещо такова. Да се потруди за жълти стотинки. Защото животът не е цветя и рози.  

А, да и караул на братската могила съм била. Кеф, цяла седмица освободен от училище, играехме "не се сърди, човече" е шах. И дебнехме какви чужденци идват на посещение - син автобус = руснаци, кафяв със затъмнени стъкла = западняци. Спомени ...

 ra2, ако това се промени със закон, полагаемата ти отпуска няма да е вече 4 седмици, а две. На хората им вдигнат годините за пенсия, то и на нас включително в дългосрочен план, и какво???? А на колко хора изобщо не им разрешават да си ползват полагаемите отпуски. Ама бачкат, какво да направят. Хич на никого не му пука как се чувстваш.