- Публикувана: 9 окт. 2015, 12:36 ч.
- Последно мнение: 15 ноем. 2016, 09:49 ч.
Сексуално насилие върху деца
По мое време опипване и намеци не се броеше за сексуално насилие. То ако се брои и това статистиката щеше да е наистина страшна.
Та като се върна назад такива неща се случваха най-редовно. ''Болни-маниаци'' на всяка крачка. В рейса, в магазина ,в асансьора, около училище редовно дебнеха разни ,около детските площадки.
...
На времето моите родителя бяха на работа от тъмно до тъмно ,а аз се гледах сама с един ключ на врата и наистина се научих да се пазя.
Сега цялото ми ежедневие е съобразено с графика на моето дете именно защото добре познавам опасностите ,но тя сякаш е забравила всичко което съм и казала само след 5 мин и в крайна сметка се оказва изключително уязвима и неподготвена.
Та като се върна назад такива неща се случваха най-редовно. ''Болни-маниаци'' на всяка крачка. В рейса, в магазина ,в асансьора, около училище редовно дебнеха разни ,около детските площадки.
...
На времето моите родителя бяха на работа от тъмно до тъмно ,а аз се гледах сама с един ключ на врата и наистина се научих да се пазя.
Сега цялото ми ежедневие е съобразено с графика на моето дете именно защото добре познавам опасностите ,но тя сякаш е забравила всичко което съм и казала само след 5 мин и в крайна сметка се оказва изключително уязвима и неподготвена.
Мисля обаче, че хората тогава не бяха достатъчно информирани. Предупреждаваха ни за ексхибиционистите, които виждахме и сами, и толкова. Сега се знае повече и родителите повече внимават с кого оставят децата си. Шапка свалям на всички жертви, които се осмелиха да говорят през последните години. Надявам се, че поне част от рисковите ситуации са елиминирани.
В основното училище на сина ми имаше дете, което беше абсолютно обсебено от темата за секс и полови органи, събличаше се пред другите деца и т.н. Към 9-10 г. възраст казало на съучениците си, че баща му си правел класация на най-секси майките от класа и че майката на еди-кого си била на първо място. Тъй като учителите и директорката бяха наясно с поведението и изказванията на детето, се надявах, че са взели някакви мерки. Сега обаче започвам да си мисля, че са си затворили очите, и малко ме е срам, че не подадох лично жалба, та белким полицията окошари стария развратник. Вече не живеем в същата държава и не знам какво става.
В онези години маниаците бяха по-плахи от сегашните като че ли 
.
Преди няколко седмици един изобщо не се притесни ,че водя дете почти с моя ръст и ми отправи доста ''смело ''предложение какво искал да ми направи.
Преди време ММ оставя колата в сервиз и решава да се прибере с маршрутка.Няма да ви обяснявам колко бе възмутен ,че го била опипвала някаква жена.
Може би е свързано и с това ,че не се шумеше толкова за правата на престъпника и се смяташе че като за по-леко нарушение едно здравословно наместване на кокалите в ареста си беше в реда на нещата. Но да за тези неща не съобщаваха по ТВ.И не това не беше модел на възпитание да се слушат по големите. Поне не във всяко семейство.
Имаше и нещо друго, тогава като види нещо възрастен се намесваше, а днес се правят че не виждат.
.Преди няколко седмици един изобщо не се притесни ,че водя дете почти с моя ръст и ми отправи доста ''смело ''предложение какво искал да ми направи.
Преди време ММ оставя колата в сервиз и решава да се прибере с маршрутка.Няма да ви обяснявам колко бе възмутен ,че го била опипвала някаква жена.
Може би е свързано и с това ,че не се шумеше толкова за правата на престъпника и се смяташе че като за по-леко нарушение едно здравословно наместване на кокалите в ареста си беше в реда на нещата. Но да за тези неща не съобщаваха по ТВ.И не това не беше модел на възпитание да се слушат по големите. Поне не във всяко семейство.
Имаше и нещо друго, тогава като види нещо възрастен се намесваше, а днес се правят че не виждат.
По мое време опипване и намеци не се броеше за сексуално насилие. То ако се брои и това статистиката щеше да е наистина страшна.
Та като се върна назад такива неща се случваха най-редовно. ''Болни-маниаци'' на всяка крачка. В рейса, в магазина ,в асансьора, около училище редовно дебнеха разни ,около детските площадки. Това си бяха нормални неща ,които макар и неприятни са научили много от нас хлапетата да внимаваме и в последствие са ни предпазили от по-сериозни.
Не мога да кажа ,че такива ''леки ''посегателства са ме травмирали по какъвто и да било начин като изключим неприятното чувство.
Не мога да нарека чиста случайност факта ,че в зряла възраст съм успяла на няколко пъти да избегна наистина сериозни неща. Просто като дете се научих да внимавам за определени погледи и много специфично поведение. Научих се да избягвам потенциално опасни места и от далеч да предотвратявам възможни потенциално опасни ситуации.
Като родител съм непрекъснато на тръни .Говоря с детето много ,но се старая да не го плаша. Много внимателно подбирам местата ,където я водя и от къде ще минем. Обаче стигам до извода ,че колкото по внимателна съм аз ,толкова на нея и минава покрай ушите защото живее със съзнанието че мама внимава вместо нея. Това ме плаши още повече и подхранва параноята ми.
На времето моите родителя бяха на работа от тъмно до тъмно ,а аз се гледах сама с един ключ на врата и наистина се научих да се пазя.
Сега цялото ми ежедневие е съобразено с графика на моето дете именно защото добре познавам опасностите ,но тя сякаш е забравила всичко което съм и казала само след 5 мин и в крайна сметка се оказва изключително уязвима и неподготвена.
Та като се върна назад такива неща се случваха най-редовно. ''Болни-маниаци'' на всяка крачка. В рейса, в магазина ,в асансьора, около училище редовно дебнеха разни ,около детските площадки. Това си бяха нормални неща ,които макар и неприятни са научили много от нас хлапетата да внимаваме и в последствие са ни предпазили от по-сериозни.
Не мога да кажа ,че такива ''леки ''посегателства са ме травмирали по какъвто и да било начин като изключим неприятното чувство.
Не мога да нарека чиста случайност факта ,че в зряла възраст съм успяла на няколко пъти да избегна наистина сериозни неща. Просто като дете се научих да внимавам за определени погледи и много специфично поведение. Научих се да избягвам потенциално опасни места и от далеч да предотвратявам възможни потенциално опасни ситуации.
Като родител съм непрекъснато на тръни .Говоря с детето много ,но се старая да не го плаша. Много внимателно подбирам местата ,където я водя и от къде ще минем. Обаче стигам до извода ,че колкото по внимателна съм аз ,толкова на нея и минава покрай ушите защото живее със съзнанието че мама внимава вместо нея. Това ме плаши още повече и подхранва параноята ми.
На времето моите родителя бяха на работа от тъмно до тъмно ,а аз се гледах сама с един ключ на врата и наистина се научих да се пазя.
Сега цялото ми ежедневие е съобразено с графика на моето дете именно защото добре познавам опасностите ,но тя сякаш е забравила всичко което съм и казала само след 5 мин и в крайна сметка се оказва изключително уязвима и неподготвена.
Много хубав пост. Мисля, че чудесно синтезира времето по което и аз съм била дете и съответно обект на всички гореизложени попълзновения. И аз се чувствам по същия начин по отношение на детето ми сега.
И не това не беше модел на възпитание да се слушат по големите. Поне не във всяко семейство.
Имаше и нещо друго, тогава като види нещо възрастен се намесваше, а днес се правят че не виждат.
Имаше и нещо друго, тогава като види нещо възрастен се намесваше, а днес се правят че не виждат.
Сега мотото на образователните мероприятия срещу сексуалното насилие е "Това е моето тяло. Аз решавам!". Аз лично предпочитам този начин на възпитание.
Преди няколко седмици един изобщо не се притесни ,че водя дете почти с моя ръст и ми отправи доста ''смело ''предложение какво искал да ми направи.
Ще следя темата, защото имам силна нужда от информация.
За щастие като дете не съм имала неприятни преживявания, не броя 1-2ма чичковци с шлифери. На първия се стъписах, а втория така го почнах с учиническата си чанта по главата, че едва успя да избяга. Бях в компния с приятелки, умряха от смях как го отупах. Откъде този адреналин не знам, бях 40кг. От малка съм била много предпазлива, не помня в семейството да са ми говорили, просто аз си бях такава.
За огромно съжаление обаче моето дете имаше неприятно преживяване в училище. Родителят на другото дете беше крайно неадекватен, класната също. Реагирах силно и незабавно, което не знам дали не навреди на собственото ми дете. Говорих и много, за редно и нередно. За това, че никой няма право да я докосне без нейно желание. Че трябва да ми каже, а ако ситуацията е спешна да бяга, да се скрие или да крещи и да удря. Да звънне на 112, да опита да обясни къде се намира...... пресолих манджата. Сега се опасявам, че ако става нещо ще предпочете да ми го спести....или по-скоро да го спести на себе си. В един момент беше доволна, че я защитих, в следващия аз си тръгнах и тя остана в същата среда...сама... После беше тъжна. Не знам, наистина не знам как да я предпазя от бъдещи ситуации. В училище децата не са защитени, това е.
Тази сутрин една баба почти ласкаво се караше на внука си "Бабе, защо вчера му смъкнахте гащите на "Ганчо"? Не е хубаво така бабе". С такъв меден глас, че се чудех хвали ли го или му се кара. Дойде и друг съученик, децата не повече от 2ри клас и бабата все така мило. ""Ивачно", вие що така вчера бе мойто момче?"
За щастие като дете не съм имала неприятни преживявания, не броя 1-2ма чичковци с шлифери. На първия се стъписах, а втория така го почнах с учиническата си чанта по главата, че едва успя да избяга. Бях в компния с приятелки, умряха от смях как го отупах. Откъде този адреналин не знам, бях 40кг. От малка съм била много предпазлива, не помня в семейството да са ми говорили, просто аз си бях такава.
За огромно съжаление обаче моето дете имаше неприятно преживяване в училище. Родителят на другото дете беше крайно неадекватен, класната също. Реагирах силно и незабавно, което не знам дали не навреди на собственото ми дете. Говорих и много, за редно и нередно. За това, че никой няма право да я докосне без нейно желание. Че трябва да ми каже, а ако ситуацията е спешна да бяга, да се скрие или да крещи и да удря. Да звънне на 112, да опита да обясни къде се намира...... пресолих манджата. Сега се опасявам, че ако става нещо ще предпочете да ми го спести....или по-скоро да го спести на себе си. В един момент беше доволна, че я защитих, в следващия аз си тръгнах и тя остана в същата среда...сама... После беше тъжна. Не знам, наистина не знам как да я предпазя от бъдещи ситуации. В училище децата не са защитени, това е.
Тази сутрин една баба почти ласкаво се караше на внука си "Бабе, защо вчера му смъкнахте гащите на "Ганчо"? Не е хубаво така бабе". С такъв меден глас, че се чудех хвали ли го или му се кара. Дойде и друг съученик, децата не повече от 2ри клас и бабата все така мило. ""Ивачно", вие що така вчера бе мойто момче?"
Не съм уточнила какво точно се е случило с детето ми. Но е далеч по-сериозно от вдигане на пола. Лошото в ситуацията е, че класната в незнанието си как да реагира или да играе добрата фея не защити детето. Изприказва общи приказки да ги възпитаваме. Странно какво да възпитавам потърпевшия, детето си знаеше, че това, което се е случило не е редно.
И не виждам как сексуално насилие от дете към дете е по-маловажно. Травмата е еднаква. Позицията на физически силния.
И тотално неадекватна реакция от ръководството. Викнаха психолог да говори на всички класове, общо. Нищо на тема сексуално посегателство, а лекция да не се удря и обижда другарчето. Това го имат заложено и в учебната програма. Заобикаляне на проблема. Никакъв опит да се говори със засегантите деца, повече от едно при това. Директорът удобно си взе отпуск в седмицата на насрочената среща. Абе трагедия.
И не виждам как сексуално насилие от дете към дете е по-маловажно. Травмата е еднаква. Позицията на физически силния.
И тотално неадекватна реакция от ръководството. Викнаха психолог да говори на всички класове, общо. Нищо на тема сексуално посегателство, а лекция да не се удря и обижда другарчето. Това го имат заложено и в учебната програма. Заобикаляне на проблема. Никакъв опит да се говори със засегантите деца, повече от едно при това. Директорът удобно си взе отпуск в седмицата на насрочената среща. Абе трагедия.
Да, като не е нейното дете, може да си приказва общи приказки...
Не съм казала, че не е сериозно, казах, че според мен не става дума за педофилия.
Като разказа повече, стана ясно и защо каза, че има шанс детето в бъдеще да предпочете да си мълчи. Толкова за справедливостта, на която може да разчита човек в лицето на институциите, независимо от пол и възраст.
Не мисля, че трябва да си мълчим, но мисля, че гласността за конкретна случка вреди, защото темата е деликатна.
Не съм казала, че не е сериозно, казах, че според мен не става дума за педофилия.
Като разказа повече, стана ясно и защо каза, че има шанс детето в бъдеще да предпочете да си мълчи. Толкова за справедливостта, на която може да разчита човек в лицето на институциите, независимо от пол и възраст.
Не мисля, че трябва да си мълчим, но мисля, че гласността за конкретна случка вреди, защото темата е деликатна.
Закачките и магариите между съученици са едно - смъкнал му панталоните, за да го изложи, вдигнал й полата, за да й се видят белите гащи; а злоупотребата от възрастен е съвсем друго. Не, че трябва да се отмине и да не се прави нищо по въпроса, но това не е педофилска проява.
Не съм уточнила какво точно се е случило с детето ми. Но е далеч по-сериозно от вдигане на пола. Лошото в ситуацията е, че класната в незнанието си как да реагира или да играе добрата фея не защити детето. Изприказва общи приказки да ги възпитаваме. Странно какво да възпитавам потърпевшия, детето си знаеше, че това, което се е случило не е редно.
И не виждам как сексуално насилие от дете към дете е по-маловажно. Травмата е еднаква. Позицията на физически силния.
И тотално неадекватна реакция от ръководството. Викнаха психолог да говори на всички класове, общо. Нищо на тема сексуално посегателство, а лекция да не се удря и обижда другарчето. Това го имат заложено и в учебната програма. Заобикаляне на проблема. Никакъв опит да се говори със засегантите деца, повече от едно при това. Директорът удобно си взе отпуск в седмицата на насрочената среща. Абе трагедия.
И не виждам как сексуално насилие от дете към дете е по-маловажно. Травмата е еднаква. Позицията на физически силния.
И тотално неадекватна реакция от ръководството. Викнаха психолог да говори на всички класове, общо. Нищо на тема сексуално посегателство, а лекция да не се удря и обижда другарчето. Това го имат заложено и в учебната програма. Заобикаляне на проблема. Никакъв опит да се говори със засегантите деца, повече от едно при това. Директорът удобно си взе отпуск в седмицата на насрочената среща. Абе трагедия.
Да, и аз вече бих взела нещата в свои ръце. Пълната нула откъм училищна реакция ме втрещи. Като дете Никога не са ни преследвали съученици да ни опипват, да вдигат поли или да смъкват нечии гащи. И четейки тук, че е било едва ли не масово ми е да не кажа шок, но поне непонятно. В моите училища това не се случваше. Помня 4-5 клас един съученик нарече друг педераст, учител го чу и стана лют скандал, после изправяне пред класа, лекции, разяснения. Пък да ни бъркат по блузките абсурд.
