ВТОРИ клас - 2 тема

  • 42 357
  • 744
  •   1
Отговори
# 465
  • Мнения: 1 324
LUСY, бързо възстановяване!

Barefoot Kontesa, прииска ми се да съм дете на вашата улица  Grinning Много увлекателно пишеш! Къде живеете?

mmm_, моите съболезнования  Sad Ще прозвучи малко бездушно, но ще се опитам да те окуража, децата приемат загубите по-бързо от възрастните. Аз съм се опитвала да обясня смъртта като част от живота, като нещо естествено и не толкова страшно. Също, че хората, които си отиват продължават да живеят чрез тези, които остават след тях. Винаги, когато близък загуби някой съм казвала, че не трябва да живее с мъката, че вече го няма, а с благодарността, че го е имал в живота си.

# 466
  • Мнения: 3 528
МММ, моите съболезнования.
Скрит текст:
Опит имам, макар и да не знам дали е правилния. Моят баща почина когато детето беше на 3 и половина, а майка ми -когато тя беше на 5 и половина. На погребенията, разбира се, не сме я водили, но й казахме, че баба и дядо са отишли на небето, вече не са при нас. Тя много беше привързана и към двамата, определено й липсват. Според мен е по-добре да се каже направо на детето и да се говори. И сега като се присетим си говорим, че ни липсват и на двете.

# 467
  • Мнения: X
mmm_, моите съболезнования!

# 468
  • София
  • Мнения: 17 697

Скрит текст:
Момичета, тази вечер почина свекърва ми. Естествено милинкия е вече голям и още сутринта му съобщих. Първо му стана мъчно, а после почна да свиква с мисълта. Естествено хората не са ключ и да превключи завинаги, за това и очаквам тепърва въпроси и не знам какво друго. Та ако някой има опит ще помоля да сподели. Може би на лични, да не разваляме настроението в  темата.


Скрит текст:
Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose
[/color]

# 469
  • В светлината на слънцето
  • Мнения: 8 186
Контеса, моля те вземи ме следващия път на вашата улица.  Praynig

mmm, моите съболезнования. Sad Не знам какво да те посъветвам. Дъщеря ми беше на 2,5 месеца, когато почина баща ми. Синът ми се роди 3 години по-късно. И двамата нямат спомен от дядо си, но знаят, че е звездичка в сърцата им.

# 470
  • Sofia
  • Мнения: 22 749
Контес, приисках и аз! Страхотен разказ, почувствах атмосферта!  Grinning

mmm, съболезнования! Мир на душата ѝ на жената! Flowers Rose Flowers Rose
Когато моят татко почина, двете ми големи деца бяха на 6 и 8г. Обяснихме им, че дядо им вече е звездичка в небето и, че от там ни "гледа" и така е винаги с нас. Добре се прие, нямаше сътресения.

# 471
  • Мнения: 289
mmm, моите съболезнования!
Скрит текст:
При нас когато синът ми беше на 3, да, много малък, починаха и прабаба му, и  прадядо му в разстояние на месец време. Обясних му тогава, че са станали звездички на небето и вече ще ни гледат от там, уж се прие. По-късно обаче имаше период, в който непрекъснато питаше ние кога ще умрем и казваше, че не иска никога да остаряваме  Sad Казваше, че не обича старите хора, защото се страхуваше, че и ние ще остареем някой ден. Постепенно спря да се тревожи за това. Сега имаме куче, децата са много привързани към него. Но младежът няколко пъти ме пита до колко години ще живее кучето и какво ще правим, когато то умре  Rolling Eyes Аз му казвам, че изобщо не искам да ми говори за такива неща, важното е, че сега сме си всички заедно. А той продължава, че когато "ти знаеш какво" ще си вземем същото куче и него ще си го гледаме като това  #Crazy Осъзнава необратимостта на нещата и явно понякога се тревожи, че някой ден няма да сме в същия пълен състав.

# 472
  • Sofia
  • Мнения: 22 749
Ние с Гушкан също сме говорили...
Скрит текст:
за кръговрата на живота - едни идват, други си отиват... обичайно възрастните хора умират, от старост, но и млади и деца също (болести, инциденти,...) - такъв е животът.

# 473
  • София-Младост
  • Мнения: 24 115
mmm_  моите съболезнования
Присъединявам се към написаното от момичетата, че баба му е на небето и е една от многото звездички там. Просто не отклонявайте разговор, особено ако детето задава въпроси. То изживява мъката си по свой начин.

# 474
  • София
  • Мнения: 17 697
Скрит текст:

Аз може би съм единствената, която не е намесвала звездите - и никак не мисля, че моето мнение в случая е непременно меродавно.

Но понеже съм му обяснявала преди това какво представляват звездите, какво представлява Слънцето как се зараждат (в голяма степен нищо не разбра) и как умират (още по-голямо нищо - може би трябва да се сетя да повторя някой път, сега е по-голям, може да вдене нещо) и ми се струваше нелепо да му казвам, че баба му се е превърнала в звезда... Мисля, че единственото, което съм обяснявала, е, че хората, които вече ги няма, по някакъв начин живеят и чрез нас докато си спомняме за тях и ги обичаме и са в сърцата ни.Но този разговор беше воден предварително...не знам дали това има значение. Във всеки случай го прие доста по-леко от когато не ни се разви бебето, като се прибрах от болницата и си го прибрахме и него след абразиото беше едва ли не обсебен от мисълта кога ще умра и аз... беше на 3.

# 475
  • Перник
  • Мнения: 5 086
mmm, моите съболезнования.
Свекърва ми почина, когато Калоян беше на 1 г. Не я помни, но сме му говорили за нея, гледал е снимки. Когато дядо ми почина, той беше на 5. Понеже живеем в малък квартал, където всички се познават, направо село, вестта беше дошла в детската градина преди ние да отидем да го вземем и да му кажем по подходящ (според нас) начин. Казахме му, че вече е на небето. Прие го спокойно, задава въпроси от време на време, отговаряме. Знае и че котките, които сме имали, но вече не са живи, също са на небето. Сега, както наближава Задушница, очаквам отново да иска да дойде с нас на гробищата. До сега не сме го водили, а той очаква да види зомбита там и не ми вярва много, като му обяснявам, че няма.
Хелоуин не сме празнували, видяхме 2 познати деца маскирани да се разхождат по улицата и очаквах и Калоян да поиска да тръгне с тях, но той само ги поздрави. С баща му направиха 2 фенера от тикви. Да си похваля мъжа - вложи много старание и станаха много красиви  Simple Smile

# 476
  • София
  • Мнения: 1 648
Благодаря ви, момичета.
Съжалявам, че натъжих темата. От приятелите ми в реалния живот няма такива преминали през това.

# 477
  • Sofia
  • Мнения: 22 749
mmm, няма за какво да съжаляваш - това е живота, няма как да е само весело.  Hug

# 478
  • София
  • Мнения: 2 950
mmm_, съболезнования.  bouquet

# 479
  • София
  • Мнения: 1 731
Момичета, имам нужда от помощ. Извадих на децата няколко листчета със задачи за тренировка за математическия турнир в събота. Ей на тази задача обаче всички се препънахме:

Баба дала на внучката си Мими да реши няколко задачи, а на по-малката си внучка Сиси – с 10 задачи по-малко. За всяка вярно решена задача баба подарявала по един бонбон. Сиси получила с 3 бонбона повече от Мими. Колко задачи не е решила Сиси, ако Мими не е решила 22 задачи?
Възможните отговори са: 15, 13, 12 или 9.

С налучкване го докарахме до 15: 22-(10-3), но някой по-печен ще удари ли едно рамо? Въобще не мога да го обясня на децата...  Crazy

Общи условия

Активация на акаунт