КГБ = Клуб на Готините Баби - 162.

Ето дойде и моя ред за днес. От сутринта се каня да ви кажа привет, както обикновено, но не стана. А, да направя това, после подхвана друго, после детето, учене, френски и т.н. и т.н. Събраха ми се доста продукти, които си купих от Кц и трябваше да ги редуцирам и разфасовам, да направя още една доза мързелива лютеница и така мина денят. Дадох ви отчета за прозата около мен.

Ивлин, забравих да ти честитя матрака. Видя ли, че стана? Хубаво е, че е изпробван и няма да го връщате. Значи е свършил работата!  

Виви, много хубаво учите децата да са в кухнята и да се справят от мънички.  

Мери, ти си просто  уникална!   Колко цветя гледаш, скъпа моя! Тези орхидеи изискват специални грижи, аз май не се наемам да гледам. Особено като замина задълго през лятото нанякъде и кой ще ги гледа?  Как е мъничкия Борис?

Като казах орхидеи та се сетих за Здравчето. Къде изчезна пак? Здравуно, как си, що си, що ни зарязваш така?  

Кари, живи и здрави ще има разходки по вилите. Пуснах само малко от нас - иначе там си е масата, и столове, и мебелите от ракита (е, те вече са прибрани) също са на мястото си в топлите дни.  

Борянче, бабите са винаги готови за своите внуци, та паметник може да ни се издигне, що не?  

Фло, мила, неуморна, стиховете утре сутрин ще ги мисля. Да ви зареда с нещо силно и завладяващо.  

Луси, ти уморя нямаш - утре пък ще си шивачка. Браво на теб!  

Светле, тези старици около теб са много вълнуващи. А, разказваш като истински майстор на късия разказ. И са обичам много да те чета - магьосница си!  

Изпускам още нещо, но повече не си спомням, а и толкова виждам от страницата. Неспоменатите да не се сърдят, толкова мога. Но, ви целувам всичките!


А, ето, докато пиша Здравчето и Джили се появили. Радвам ви се.   А, и Флото ме предвари. Те това е, туткава съм. 

Лека и топла вечер. Аз тази вечер съм с четирама прекрасни мъже.  

Ха, добро ви утро!
Вярно, че не съм петел, а кокошка и не мога да кукуригам, но пък на кудкудякането съм факир!
А то е мноооого подходящо за събуждане



А и кафето вече е готово! Заповядайте!



 Да ви е лек и успешен деня!
 

Добро утро.
ТАНУ-ранобуднице, благодаря за кафето.
Кокошката е красавица, а относно кудкудякането, това май всички го умеем ( поне според половинките ни).

Ще се връщам да чета от началото, че изпусна ли ви,  ,,отиде коня у рЯкАта'' (няма да мога да си спазя обещанието).

ХУБАВ ДЕН на всички- топлина за телата и душите.

Доброто утро е от мен!
Много късмет и сполука в този ден!



Ами да се похваля какъв деликатес хапнах снощи : Препечена филия със сол , пипер и олио . Адски ми хареса и си направих още една. Не бях яла от детството си. Но червения пипер беше направен домашному – т.е купен от село. Много е ароматен и истински (ако някой иска, мога да проверя дали има още). И както е тръгнало в темата , да попитам. Някой знае ли как да се съхранява? Струва ми се , че може би е още влажен и ме е страх , да не мухляса. Ако го сложа в тава да се сущи , да не му се изпари аромата?

Чао , засега...

И Tану и Джили – супер ранобудници. Дали от мерак , ама за какво....Благодаря за кафето , а и куткудякането е много мили
 

Добро утро ранобуднички Тану,Джилка ,Иха!!!!!
Позитивен и топъл четвъртък!

ИХА,Червеният пипер се съхранява добре като се смеси със сол. По този начин се предпазва от насекоми и може да се запази за дълго време

 Куткудяк, куткудяк - ето сам и аз!
Друг път се явявам по-рано, но тази сутрин рекох първо да си прибера прането, докато не е заваляло. Но сега ще си доизпия кафето с вас. Тану, тенкю баби
Иха, този деликатес е една от любимите следобедни закуски на Анжи За червения пипер - сложи го в тавичка и лееекинко го запечи на най-слабото. Така хем ще изсъхне, хем дори се засилва миризмата. Свекърва ми така правеше. Ако ти е много и нещо се съмняваш пробвай с част от него.
Аз вчера от пазара си купих 3 китки магданоз от производител. Ама брали хората и не броили! Та от едната китка само направих 4 пакетчета. Днес ще направя и втората, а третата ще запазя за Дунавска салата. След пазара минах и през къщата да видя да не се е съборила. Е, там си е, но в двора като наникнал един млад лопуш! Набрах си доста и вчера го измих лист по лист, изчистих го, нарязах го и....хайде и той във фризера! Тъй де, няма само меса да ядем А каква хубава агнешка яхнийка с лопуш става....
Като споменах салатата и аз да питам - Някой правил ли е Дунавска салата без варене? Зеленчуците ги знам, питам за маринатата.Абе, аз миналата есен правих и стана много сполучлива, ама като не съм записала Търсих в Гугъла - то все се стерилизират. Намерих само една без варене, но нещо не ми хареса., че и хрян има. Ето я:

http://ipeychev9.blogspot.bg/2014/09/blog-post_4.html

 Миналата година и аз я оставях 12 часа и на другия ден я пълних, ама
  

Куткудяк, куткудяк, вчера снесох, днеска пак. Така се поздравяват и се хвалят кокошките

А добро утро. Привет от тръстиката. Аз продължавам по социалистически. Започвам работа в 7.00. Рано пиле, рано пее.
Пратих пациентка за снимка, та да ви нагледам и да си изпия чайчето с вас.

ТАНУ, ДЖИЛИ, ИХА, ИВЛИН, ЯНЧЕ 

Е толкова за сега. Пак ще се работи

За вас една песничка...

Добро утро! Ама много сте ми ранобудни всички И кафе сервирали, и кокошките събудили, че и рецепти обменяте вече. Аз се успах тази сутрин, вероятно заради кроткото трополене на дъжда по прозореца. Така не ми се ходеше на работа, но... трЕбе!
Иха, и аз взимам истински червен пипер от една баба. Обикновено по 1 кг всяка година и си го държа в хладилника - нищо му няма, издържа си до следващата реколта. А на твоята закуска с филийка червен пипер, сол и олио по нашия край й казваме "циганска баница". Що такива баници съм изяла като дете.... ммммм, вкусно! И сега от време на време си правя, но съвсем мързеливата - слагам олиото, пипера и солта в една плитка чиния и си топкам залъчета - лошото е, че спиране няма, особено ако хлябът е топъл 
Яне, никога не съм правила Дунавска салата, та няма да съм полезна. Ако откриеш рецепКата - напиши я, моля, в рецептурника, хем да не се забравя, хем да се пробваме и останалите.
Иви, Джили, Тану
Дано спре този дъжд, че нито е за работа, нито пък за разходки.
Хубав ден, момичета 

Фло  , сбутахме се на вратата! Път на по-младите 

Добрутро, добрутро, ранобудни прекрасници! 

Коя ни буди с кокошка, коя с усмивки, коя с кафе, коя с цветя, окъпани от утринна роса... А Флото даже от три часа е на тръстиката!  Е, не мога да се сравнявам с вас, милимоички.

Мамси, звучиш ми добре, надявам се да си здравичка вече. 

Янче, и аз не мога да дам съвет за салатата, не знам какво представлява. 

Прочетох съчинението на третокласника. Наистина трогателно! Познахме ли се в разказа? Не знам, какво ли ще напише моя внук си мисля...

Днес е ред на стихотворение от класика Вазов.  Ами, кажете ми не са ли красиви стиховете, дето ниже...

Тази нощ ми донесе смърт. Помина се любимият ми братовчед от Враца.

Привет девойки
Да седна да си почина с вас. Извъртях две перални , прострях, сгънах други две, спално бельо, пооправих шкафове с чорапи и бельо на децата, че все дърпат и то станало посред деня.
Сутринта рано, след като направих сандвичите за училище излязох да си полея градинката. Всеки с градинските дертове, Аз чакам да дойде зимата та да цъфне всичко и се съживи, стане красиво зелено, че половината от индришето изсъхна, но пък мушкатото вече се е напълнило  с червени и розови цветя, просто прелест. А почне ли зимата кеф е да си седиш и гледаш през прозореца разкошната живина и зеленина  на растенията изправили стройни снаги, а не като сега, все още пооклюмали и тук таме със изсъхнали листа.
Иха, аз когато купувам подправки в по голямо количество, си оставам по малко в шишенца  около печката, , да ми е под ръка , а останалото слагам във фризера във найлонови пликчета, тези за многократно затваряне или в пласмасови бурканчета. Така имам винаги свежи и ароматни. Имам стрита чубрица от преди две години и като извадя от фризера аромата е толкова силен колкото беше в началото.Така правя и със всички подправки които ползвам.
Това , за бабите го бях чела отдавна, много вярно
Тук за жалост тази гадна паплач продължава с атентати, всеки ден по два, по три, просто ужас.

Върнах се, видях че Здравчето е писала и замомент изтръпнах
Моите съболезнования мила.   А дано   от днес нататък само добри новини да имаш

Привет момичета  

При мен новините не са добри и за това не пиша. Не искам да ви натоварвам излишно. Всеки си има грижи,че и аз отгоре.....

Маринка, разплака ме....Фантастично изпълнение.Благодаря ти. Ето превод на текста,ако проявявате интерес

Яне я виж това ще ти свърши ли работа

http://mycookinnotes.blogspot.bg/search/label/%D0%B7%D0%B8%D0%BC … D0%B8%D0%BD%D0%B0

виж и тук  
http://www.receptite.com/%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0 … D0%B5%D0%BB%D0%B5

Люси,да ти е жив и здрав съпругът, да се слушате и уважавате и още много години да празнувате заедно.      

На всички имали повод да празнуват желая здраве.

Спорен  ден,момичета  


Съболезнования, Здравче  Да намери покой душата на братовчед ти. 
А за теб силна прегръдка   

Здравейте, аз докато се натуткам, то обяд станало...

Маринка, чудни, чудни стихове ни даряваш всеки ден! Аз Вазов повече го обичам като поет, отколкото като писател.
Като прочета стихотворението, което си ни пуснала, веднага ми се явява желание да го разпространя.
Винаги съм била такава - като имам нещо хубаво, искам повече хора  да имат.
ММ е точно наобратно - не обича друг да има като неговото. Веднъж с приятелката ми видяхме хубави мъжки ризи и купихме за мъжете. Нейният си я носи с кеф, а моят нито веднъж не я облече. Отначало не разбрах защо, все нещо друго изтъкваше като довод - я не отивала с панталона, я била тънка/дебела, докато накрая не си призна.
А ние с една друга приятелка, която живееше срещу мен на площадката, си купувахме плат от намалените цени на Женския пазар, измисляхме модел, тя го скрояваше (че крои по-икономично от мен ), затваряхме се у тях за един ден и двете ушивахме два тоалета, за мен и за нея еднакви- едната на машината, другата ръчните работи, едната глади, другата тропосва и хоп, изкиприли сме се с новите дрешки. Много неща си шиехме така. А когато едната няма време, а й трябва тоалет за някъде, другата поема основната част от шиенето, или даже цялото. Имахме дори общи дрехи - някакви по-специални, които по-рядко се обличат. Примерно тя влита у нас и пита: Къде ни е синият копринен костюм, няма го при мен. (Този костюм аз, работейки във външнотърговско предприятие, случайно го "намазах" - бяха го поръчали за някаква номенклатурна персона, която не се побра в него и ми го предложиха на мен (щото бях единствената по-дребничка и слабичка) обаче струваше 95 лв. На ония години това ми беше почти цялата заплата (105 лв.), обаче костюмът беше трепач, как да го изпуснем. Обаждам й се аз, тя казва "взимаме го, чакай ме с парите!" Беше взела от колеги, купихме го. Колко дадох аз, колко даде тя - не беше важно - беше наш. Между другото, между нас с нея винаги имаше едни пари, които някой на някого дължи, но никога не сме ги смятали - днес от теб, утре от мен.
Отивам, примерно на магазина, тя ме вижда от прозореца -"купи едно пиле и едно кило сирене". Купувам й, не ми дава парите и аз не ги и чакам, защото пък утре тя ще иде на магазина и аз ще й кажа "купи това и онова"...
Във входа още две приятелки си шиеха и две в съседния вход. Какво разменяне на списания, кройки, модели и идеи падаше, като се съберем на кафе! Бяхме 9 приятелки, винаги се събирахме поне по 5-6, но често и всичките 9.
Колко задружно се живееше тогава! Каквото ти потрябва, все някой го има и ще ти услужи. Случвало се е да нахраня техни деца, щото нямат нищо подходящо вкъщи или не са успели да напазаруват, гледала съм техните деца, за да отидат на кино, концерт или театър, пък те са гледали моите по същата причина...От детската градина винаги взимах повече от моите деца. Оставяла съм ги да ми ги гледат 4 дни, че ние с ММ да отидем на "ергенско море". Аз пък съм гледала техните...Когато заминех в командировка, ми хранеха децата, че ММ само чай можеше да им направи. Тези, които имаха вили, взимаха и други деца с тях. Едната ми приятелка с две близначки пък взимаше момиченцето на друга, когато ходеха на почивка, че "да си играят".

Откъде тръгнах - от Вазовото стихотворение и жаждата ми за споделяне - докъде стигнах...

А сега, гледам, Паметник на завистта построили. В Хасково май.
Пък в Ижевск имали Паметник на бабата...

Мир на душата на братовчед ти,Здравунке и сили за твоята да го превъзмогне!Прегръдка!
Това е животът ,колело викат....
Тути  не сме я  и  да питам за теб ,стъпваме на пръсти около темата ,но сме с теб,не ни мисли,ще се справяме заедно някак...Друго като не може поне споделянето да е  възможната помощ да олекне на човек....Никой  не е застрахован от лошавини,няма само усмихнати да сме,редуват се нещата...
Дишайте...

Съболезнования, Здравче! Светла му памет на братовчед ти и мир на духа му!

Тути, и на теб прегръдки!