Съпруги на военнослужещи - 14

Здравейте и от мен. Н
аготвих, чакам ММ да се прибере и настръхнала от ужас гледам новините. Това което се случва в Париж е покъртително. Спирам да пиша за това, защото не намирам думи 
Сети Бети, липсваше ни. А за дежурството, не е нищо специално, ние сме само 6 момичета и всъщност няма как да не си по празниците, просто тази година ми се падаше да съм на 2 ри, но така или иначе като ММ няма да е свободен, дали е 1 или 2 ри все едно. Това са негативите на това да работиш на дежурства, а позитивите са повече свободно време, всяко нещо си има цена, аз не се оплаквам. Хубавото при нас е, че се разбираме и никога не сме имали проблеми с дежурствата. А и на всички мъжете ни са на дежурства и винаги има някое семейство което няма да може да празнува
Мъниче представих си ги тези боси мъничета, тръпнещи да си намерят подаръците под елхата
Фло, се грижи за музикалния фон, песента за майката е страхотна , не съм я чувала до сега, ще поздравя мама с нея
Прегръдки за всички и приятна вечер.

Париж ... Франция ... съзнателната част от живота ми е свързана с тази държава. Имам много приятели там, българи и французи. Честно да си призная, аз не съм изненадана. Потресена, да, но това се очакваше. Рано или късно щеше да има такъв атентат. Париж и цяла Франция са превзети от милиони мюсюлмани. Голяма част от тях са трето, четвърто поколение французи. Не учат, не работят, живеят на социални помощи. А обикновеният французин плаща жестоки данъци. И е с промит мозък - да са толерантни. Толерантни до такава степен, че в училищата в Париж не се правят тържества за Коледа. В ученическия стол се предлага халал храна и кашерна храна, на всеки ъгъл се продава кус-кус, улиците се затварят за петъчната молитва. И за благодарност за тяхната толерантност, получават атентат и стотици убити.
От тук нататък въпросът не е дали пак ще се случи нещо такова, въпросът е кога и къде.
Няма място за сълзи. Онези, които надробиха тази попара, трябва да се обединят и да се опитат да сведат до минимум последствията от това безумие. 

В писмото за Дядо Коледа за тази година, в частта, която касае мен малкият ми син е написал :
За Мама 1. Ваучер за Париж и Италия......

 Винаги ми е бил голямо желание , щях да посрещам 40 РД там , отложихме го и май завинаги ще се разделя с тази мечта...Много исках да я усетя тази типична атмосфера на града , но явно вече нищо не е същото...

Скучно ми е сама и за това съм пак при вас

ДУНДИ, съгласна съм с написаното от теб. Преди 4 години обикаляйки по Средиземно море с круизен кораб, посетихме Марсилия. Град перла, до 70-те години на ХХ век, когато от северна Африка се изсипват в града 1 000 000 бежанци. Само за няколко месеца градът е съсипан - мръсотия, болести, престъпност. В последствие безработица, проблеми с религията, проблеми с интеграцията. Претенции, колкото искате. Едва в началото на ХХI век градът се съвзема, но вече не е същото. Какво друго можем да очакваме? Същото ще ни сполети и нас. Много е страшно. За грешките на политиците плащат невинни хора и то с живота си.

СЕСИЛ, макар и по-рядко, наминавай. Как да те поздравя с песен, като не знам кога ще се включиш? 
Остава ли време за танците? Дано да си добре организирана, та да не се откажеш от този чудесен начин за разпускане. Много ти се радвам. По въпроса за дежурствата. ММ винаги взимаше по желание дежурства на 1-ви май, на 9-ти септември, на 7-ми ноември, но на Нова година никога не е дежурил.

О мило ПАТЕНЦЕ, Тази песен и аз не бях я чувала, но ми хареса и затова реших да я подаря на нашата майчица героиня Мириел. Поздрави на ТМ.

КАТИВИТА, живота продължава, не се разделяй с мечтите си. Страшното е, че никой не е застрахован...

Поговорих си с тези, които се явиха на вечерна проверка. За останалите 

Тук съм и аз - децата вече спят сладко, сладко, а аз се чудя какво да правя
Поръчах си няколко книжки - търсих ги в електронен вариант, но ги няма Свърших четивото и сега ще се чудя какво да чета докато ми ги доставят.

За трагедията в Париж съм без думи... Можеше да е навсякъде... По всяко време... Буквално...
Надявам се и се моля за душите на загиналите - със сигурност са на по-добро място!

Фло, гледам да не се отказвам от танците, но ми е малко трудно сега.
Тази седмица още в понеделник си изкълчих крака като излизах от работа и пропуснах.
За следващата се надявам да съм на линия.

Трагедията във Франция е голяма, но...силно се съмнявам да се ограничи само до там.

Ето няколко снимки от нас, от днешния слънчев ден.

Точно това е лошото , че такива атентати ще продължат, а мен ме яд ,че се случва тук ,в Европа. .. В такъв момент чисто егоистично почва да ме е страх да се возя в метрото, а няма как да стигне до работа. ...

 Мира ,прекрасни деца ,особено младежа голям бонбон !

СЕСИЛ, много сте хубави и тримата. Децата са прекрасни. Ами от такава мама ( а навярно и татко ) какви да са децата? Момиченцето много ми прилича на теб, юначето не толкова. Да са живи и здрав, да живеят в по-добро време.

КАТИВИТА, честно да си кажа, понякога и аз психясвам, когато пътувам с метрото. До там го докарахме.

Добро утро милички.
Днес вместо кафе едно стихотворение.

Когато нацистите дойдоха за комунистите,
аз мълчах, не бях комунист.

Когато затвориха социалдемократите,
аз мълчах, не бях социалдемократ.

Когато дойдоха за профсъюзите,
аз мълчах, не членувах в профсъюз.

Когато дойдоха за евреите,
аз мълчах, не бях евреин.

Когато дойдоха за мен,
вече не бяха останали хора,
които да ме защитят.

Мартин Нимьолер

Добро утро, момичета!

Flo 51, благодаря! 

Тези дни имаме гости и е малка лудница у нас. Тео е нервен от многото хора и докато се усмихва на всички, започва да помрънква. Каките все едно са на няколко енергийни напидки

Обмисляхме Коледата отново да сме при родителите на ММ, но мисля тази година да не е така. Може би е време да си установим традиция за празника у дома - елхата, подаръците, сутришна закуска, обяд... При родителите му всеки празник е трагедия - нито настроение, нито трапеза, нищо. Те са по-студени и затворени хора и бяхме решили да жертваме Коледата, а на Нова година да се напразнуваме с моите, които са купонджии. Замислих се, че е по-ценен 25 декември и от тази година ще е така.

Фло, много силно!

За мен винаги Бъдни вечер е бил по-важния празник от двата
На 25 пък имам имен ден, та купона е вкъщи 
Изобщо Коледната треска ми е в кръвта 😄 Много го обичам празника и всяка година едва дочаквам 01.12, за да украсим всичко вкъщи

Днес децата са на баба на гости и ние сме младоженци 

Коледните и Новогодишните празници са едни от най-хубавите, най-задушевните, най-семейните празници. В миналото, в моето семейство не се празнуваше Коледа. Времената са били такива. След като се омъжих в първите години ходехме при родителите на ММ, те празнуваха, но после той настоя да започнем да празнуваме у дома. И така аз се научих какво и как, канехме у нас двете родителски семейства, братята ни и сме изкарвали чудесно. Сега вече родителите и братята ни ги няма Тази Коледа ще е една от най-тъжната за мен, но децата няма да ни оставят сами. Ще си дойдат дъщерята, зетко и децата, синът, снахата и внучетата също ще са при нас ( поне за сега програмата е такава, ако не рекат да отидат във Варна при сватовете. Няма лошо. ) Племенникът и той ще е с нас. Украсата, приготовленията, уханието на коледни вкусища, всичко това създава неповторимото настроение. За Бъдни вечер постилам битова покривка, битов сервиз, светят свещички... красиво и уютно. За Коледа се сменят и покривката и сервиза. Менюто задължително е капама, а десерта баклава. За Нова година още от баба ми е традиция, мама я спазваше, сега аз. Пуйка със зеле и добуш торта. Разбира се и за двата празника има още толкова много неща, кое от кое по-вкусно.
Ех, размечталась... Само да сме живи и здрави, да е мир!

Днес у нас кипи ремонтна дейност. Майсторът в хола върти мечето, а аз се вихря в КПП-то. Таванът вече е беличък, сега започва стените - цвят мляко с какао. Много нежен цвят се получи. Интелигентен, както казвам аз. Човекът работи сравнително чистичко. Хубаво ще стане. Какво толкова ви го хваля? Най-добре е като стане готово, да ви поканя на гости и сами да се убедите
Хайде за сега толкова, Да си нагледам тенджерите.

Добро утро и от мен,при нас сега напече и се готвим за семейна разходка сред природата.А за Коледа и ние винаги се събираме в къщи, всеки приготвя по нещо и го носи,но най-приятният момент е сутрин-малката принцеса рошава,боса и по пижама тича да си търси подаръците под елхата.А на нова година винаги сме с приятели.

УжасТ. Нищо общо с цвета мляко с какао. Ще си имам хол в розово. Какво го мислих, какво стана. Нищо, ще казвам, че точно такова съм го искала. 

  Здравейте и от мен.. вчера малко разходки и Пловдив по слънчевото време.. днес малко домакинска работа.. утре пак на работа и така..
Споделям една снимка от вчерашната разходка и една на занимавката ми тази сутрин...


и аз да споделя за Коледните празници.. при нашите празнуваме, събираме се, трапеза, приказки.. приятно е когато си сред най-близките си хора.
 Дано да съм успяла да пусна снимките, нещо не ме бива с прикачването на файлове тук...не съм напреднала още с това..