Де да го знам Златният ми дали ще се натъжи, ако му изгоня жената. Няма как да я изгоня, защото изобщо не възнамерявам да приютявам двойка гълъбчета в дома си. Няма да разполагам с материал за изгонване.
- Публикувана: 22 окт. 2015, 01:24 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2017, 19:55 ч.
Живея със свекървата
И като клошар да живее свекървата, снахата е чуждата в този дом, чужд човек е за свекървата. Всякакви нововъведения, размествания и разчиствания трябва да се инициират от сина на свекървата. Не е удачно снахата да подема инициативата сама пред свекървата, или по-лошо - зад гърба ѝ. Трябва да изглежда, че е искане на сина, на него трябва да обясни защо го иска, а пък той да се разбере с майка си.
Същото е и ако зетът се е заврял при тъщата. Пак през родното дете трябва да идват решенията за нововъденията.
Най-добре никой да не се е заврял при никого, но вече е факт и при някои хора това си остава перманентно. Въпреки това не вярвам да има чак толкова много родители, които искат децата им със семействата си да живеят при тях. Това, че са ги приели отнеймайкъде, защото фактически няма къде другаде да отидат, съвсем не значи, че стопаните на дома вече не са такива. При майка ми така се получи. Прие зета със сестра ми, защото беше бременна, с уговорката, че е временно, докато успеят да се отделят. Но явно и да се създава прекален комфорт на новото семейство не е съвсем добре, защото вече имаха жилище, където да отидат, а на зетя му трябваха няколко месеца, докато започне да с пренасянето. С крайно нежелание се изнесе, докато сестра ми си настояваше за изнасянето. Така че не трябва да им е съвсем удобно на младите, за да имат стимул да се изнесат. Вече, ако искат да си ги къткат цял живот при тях, нека им угаждат.
Същото е и ако зетът се е заврял при тъщата. Пак през родното дете трябва да идват решенията за нововъденията.
Най-добре никой да не се е заврял при никого, но вече е факт и при някои хора това си остава перманентно. Въпреки това не вярвам да има чак толкова много родители, които искат децата им със семействата си да живеят при тях. Това, че са ги приели отнеймайкъде, защото фактически няма къде другаде да отидат, съвсем не значи, че стопаните на дома вече не са такива. При майка ми така се получи. Прие зета със сестра ми, защото беше бременна, с уговорката, че е временно, докато успеят да се отделят. Но явно и да се създава прекален комфорт на новото семейство не е съвсем добре, защото вече имаха жилище, където да отидат, а на зетя му трябваха няколко месеца, докато започне да с пренасянето. С крайно нежелание се изнесе, докато сестра ми си настояваше за изнасянето. Така че не трябва да им е съвсем удобно на младите, за да имат стимул да се изнесат. Вече, ако искат да си ги къткат цял живот при тях, нека им угаждат.
Това е то - все си им длъжен и дразниш даже и като си "прекалено миличка"! 
Ех, тоя балкански мироглед дето мама и тати са длъжни ВЕЧНО на порастналите си, космати и размножаващи се деца. Когато децата се окотят достатъчно много в родителския дом, започват да гледат на кръв пречещите родители, че: 1) не умират навреме; 2) не отиват на село да пращат зимнина; 3) не идат някъде да са чуждо БРЕМЕ /старчески домове или други братя и сестри, нищо че те няма да гризнат от маминото апартаментче
/.
Разбрах какво я дразни автората, но ми е интересно как би искала да са нещата.
Отива да си прави закуска, а в хладилника само покупките от вчера. Свекървата седи на диванчето и се кокори в кафето. Не говори щото няма разрешение. Не гледа каква закуска прави снахата щото няма разрешение. Отношенията им са близки и толи - пожелават си "Добро утро" /първа поздравява снахата, така става ясно тя как смята дали е утро или пладне/. Снахата се оттегля със закуската и кафето в своята стая. След два часа се чука средно силно на вратата /ако се чука леко, снахата се дразни, ако се чука силно се стряска/ и свекървата идва с три рецепти, лист и химикал искаща позволение какво да сготви. Снахата одобрява гозбата и списъка с покупките, дава кратки нареждания как да избира патладжани свекървата. Свекървата е напазарувала и вече готви, без много да трака /този шум пречи на снахата да си гледа филма/ и без да мирише щото снахата е скоро къпана и да не се умирисва. Свекървата готви на неостъклената тераса и внимава снежинки да не падат в гозбата. Идва време за обяд. Разбира се снахата не може да седне на една маса със свекървата - сърба шумно нахалницата дърта. Затова отнася гозбата си пред компа. Свекървата три пъти измива чинията преди да и сипе, но то колкото и пъти да я лъсне човек винаги вижда чуждата мизерия не и собствената си. Идва си Маминия златен. Свекървата отдавна си знае мястото - тя е съквартирант, който младите са благоволили да оставят в дома и. Няма какво да изявява емоции, чувства, а камо ли да изисква нещо като усещане за семейство. Квото било било. Щом сина и си е извадил оная работа пред снахата то автоматично тя е загубила сина си. Всички емоции, привързаности и желания са заменени с желанието да робува на снахата. Но идва най-хубавото. Скоро ще си има внуче. Ще може да го гледа винаги когато на снахата и скимне, да не казва каквито и да е съвети, да не вади скрити за спомен дрехи от нейните деца, да не купува подаръци, да не коментира бебето пред познатите си, да не кава снимки в социалната мрежа, да не говори със сина си и усложливо да се изпарява когато младите искат да са сами. Ми това е накратко простиките изисквания към свекървата. К'во толкова трудно има за изпълнение?
Ех, тоя балкански мироглед дето мама и тати са длъжни ВЕЧНО на порастналите си, космати и размножаващи се деца. Когато децата се окотят достатъчно много в родителския дом, започват да гледат на кръв пречещите родители, че: 1) не умират навреме; 2) не отиват на село да пращат зимнина; 3) не идат някъде да са чуждо БРЕМЕ /старчески домове или други братя и сестри, нищо че те няма да гризнат от маминото апартаментче
/. Разбрах какво я дразни автората, но ми е интересно как би искала да са нещата.
Отива да си прави закуска, а в хладилника само покупките от вчера. Свекървата седи на диванчето и се кокори в кафето. Не говори щото няма разрешение. Не гледа каква закуска прави снахата щото няма разрешение. Отношенията им са близки и толи - пожелават си "Добро утро" /първа поздравява снахата, така става ясно тя как смята дали е утро или пладне/. Снахата се оттегля със закуската и кафето в своята стая. След два часа се чука средно силно на вратата /ако се чука леко, снахата се дразни, ако се чука силно се стряска/ и свекървата идва с три рецепти, лист и химикал искаща позволение какво да сготви. Снахата одобрява гозбата и списъка с покупките, дава кратки нареждания как да избира патладжани свекървата. Свекървата е напазарувала и вече готви, без много да трака /този шум пречи на снахата да си гледа филма/ и без да мирише щото снахата е скоро къпана и да не се умирисва. Свекървата готви на неостъклената тераса и внимава снежинки да не падат в гозбата. Идва време за обяд. Разбира се снахата не може да седне на една маса със свекървата - сърба шумно нахалницата дърта. Затова отнася гозбата си пред компа. Свекървата три пъти измива чинията преди да и сипе, но то колкото и пъти да я лъсне човек винаги вижда чуждата мизерия не и собствената си. Идва си Маминия златен. Свекървата отдавна си знае мястото - тя е съквартирант, който младите са благоволили да оставят в дома и. Няма какво да изявява емоции, чувства, а камо ли да изисква нещо като усещане за семейство. Квото било било. Щом сина и си е извадил оная работа пред снахата то автоматично тя е загубила сина си. Всички емоции, привързаности и желания са заменени с желанието да робува на снахата. Но идва най-хубавото. Скоро ще си има внуче. Ще може да го гледа винаги когато на снахата и скимне, да не казва каквито и да е съвети, да не вади скрити за спомен дрехи от нейните деца, да не купува подаръци, да не коментира бебето пред познатите си, да не кава снимки в социалната мрежа, да не говори със сина си и усложливо да се изпарява когато младите искат да са сами. Ми това е накратко простиките изисквания към свекървата. К'во толкова трудно има за изпълнение?
Ей, Дорис, разсмя ме и ме присети за една тема пусната от млада майка, притеснена до сълзи, защото лошата, несъобразителна свекърва си позволила да качи снимка на драгоценното отроче във фейсбука си. Голяма драма беше и тревоги някой да не би да погледне отрочето с лошо око (зелено например) и да го урочаса.
Наглостта на някои граници няма. И пак казвам, ако ми дойде някоя да живее в моята къща, щото не може да си позволи да живее самостоятелно и вземе да ми мести и хвърля нещата, големи неприятности чакат и нея и сина ми.
Аз нямам нужда детето ми да ме гледа на стари години, ако се разболея. Има си домове за тази цел, с подходящ медицински персонал, ако имаш средствата, а аз ги имам. И е най-малкото недостойно да мислиш по този начин - аз те приемам в къщата си, а ти ме гледаш като сдам багажа. Не е и честно спрямо децата, понякога те не са в състояние да осигурят необходимите грижи за възрастните и не е коректно да се очаква от тях да го правят.
Между другото, познавах младо семейство живеещо при родителите на единия и чакащи баба му да умре, че да се преместят в нейния апартамент. А тя така и не умираше и им късаше нервите. Ама не искаха да живеят с нея докато е жива, че грижи трябваха.
Наглостта на някои граници няма. И пак казвам, ако ми дойде някоя да живее в моята къща, щото не може да си позволи да живее самостоятелно и вземе да ми мести и хвърля нещата, големи неприятности чакат и нея и сина ми.
Аз нямам нужда детето ми да ме гледа на стари години, ако се разболея. Има си домове за тази цел, с подходящ медицински персонал, ако имаш средствата, а аз ги имам. И е най-малкото недостойно да мислиш по този начин - аз те приемам в къщата си, а ти ме гледаш като сдам багажа. Не е и честно спрямо децата, понякога те не са в състояние да осигурят необходимите грижи за възрастните и не е коректно да се очаква от тях да го правят.
Между другото, познавах младо семейство живеещо при родителите на единия и чакащи баба му да умре, че да се преместят в нейния апартамент. А тя така и не умираше и им късаше нервите. Ама не искаха да живеят с нея докато е жива, че грижи трябваха.
Третира и мен и мъжа ми като 5 годишни ...
...иска да ми завива краката,правя си закуска ,тя дърпа всичко от ръцете ми (иска тя да прави всичко)
...иска да ми завива краката,правя си закуска ,тя дърпа всичко от ръцете ми (иска тя да прави всичко)
Намерила си е пиеска, в която да играе ангел хранител. Това няма да престане, докато не заживеете другаде. 
От 10 години живея със свекървата в мир и любов,в началото имаше малко драми около първото дете,ама после си живеем чудно.Разбрахме се,големи хора сме,и най-важното интелигентни...
Когато са си вкъщи цяла зима,аз нямам работа в кухнята,тя отговаря за прехраната,пък да знаете свекър ми каква баница прави...И е много хубаво,с мъжа ми по цял ден сме на работа,прибираме се вечер уморени,сготвено е,изчистено е,за прането аз си отговарям.По-трудоемките неща,като миене на прозорци,килими и пердета,е наша отговорност.Болничен почти не съм взимала,защото те са си вкъщи,някое дете като се разболее,има кой да поеме,седя си първите 2-3 дни,докато се постабилизират.Разпределили сме си ангажиментите и е много добре.Има хармония в отношенията ни,но пак казвам,важно е и двете страни да са склонни,дипломатични,да се сложат граници във вмешателството и така...Начини има,стига да има акъл...
Когато са си вкъщи цяла зима,аз нямам работа в кухнята,тя отговаря за прехраната,пък да знаете свекър ми каква баница прави...И е много хубаво,с мъжа ми по цял ден сме на работа,прибираме се вечер уморени,сготвено е,изчистено е,за прането аз си отговарям.По-трудоемките неща,като миене на прозорци,килими и пердета,е наша отговорност.Болничен почти не съм взимала,защото те са си вкъщи,някое дете като се разболее,има кой да поеме,седя си първите 2-3 дни,докато се постабилизират.Разпределили сме си ангажиментите и е много добре.Има хармония в отношенията ни,но пак казвам,важно е и двете страни да са склонни,дипломатични,да се сложат граници във вмешателството и така...Начини има,стига да има акъл...
Диди, чудесно е, че се разбирате, но тук случаят е съвсем друг явно. Ако твоята свекърва ти
беше дърпала закуската от ръцете, едва ли щяхте да имате такива приятни отношения.
Янтра
беше дърпала закуската от ръцете, едва ли щяхте да имате такива приятни отношения.
Янтра
Ехее гледай как се изопачава информацията! Дърпа и закуската, за да и я направи тя - да и я ПОГЛЕЗИ. Да и направи каквото иска и както иска .
Малко,много,те това е положението 
Хапка,за тия 10 години сме имали какви ли не случки,опитвала се е да ми каже нещо за яденето,да дава акъли,непоискани...да се опитва да вземе контрола над децата ми,случвало ни се е какво ли не,но има начини,или поне аз съм си намерила начина да й покажа кога минава границата,тук е мястото да отбележа,че мъжа ми е много точен.Карал се е с нея,карал се е и с мен,когато прекалим и двете,но тия неща бяха в началото,вече отдавна ги няма.По принцип апартамента е на мъжа ми,те имат една стая с право на ползване доживот.Нямаме опции,освен да се търпим,но ни се получава,даже като дойде лятото ми става криво като си отидат на виличката.
Кухнята,територията на битки и войни,отдавна не ме интересува,жената иска тя готви,няма проблем,по цял ден са си вкъщи,защо да не готви тя?Като ни се прияде нещо,което аз правя,просто отивам и го правя.Няма драма.
Хапка,за тия 10 години сме имали какви ли не случки,опитвала се е да ми каже нещо за яденето,да дава акъли,непоискани...да се опитва да вземе контрола над децата ми,случвало ни се е какво ли не,но има начини,или поне аз съм си намерила начина да й покажа кога минава границата,тук е мястото да отбележа,че мъжа ми е много точен.Карал се е с нея,карал се е и с мен,когато прекалим и двете,но тия неща бяха в началото,вече отдавна ги няма.По принцип апартамента е на мъжа ми,те имат една стая с право на ползване доживот.Нямаме опции,освен да се търпим,но ни се получава,даже като дойде лятото ми става криво като си отидат на виличката.
Кухнята,територията на битки и войни,отдавна не ме интересува,жената иска тя готви,няма проблем,по цял ден са си вкъщи,защо да не готви тя?Като ни се прияде нещо,което аз правя,просто отивам и го правя.Няма драма.
Дорис, дърпането на закуската от ръцете НЕ Е поглезване, а погазване на правото човек просто да стане и да си направи закуска.
Диди, разбирам за какво говориш, просто това е тяхната моментна снимка в момента. Най-вероятно ще успеят да се разберат, но ще трябва да изминат дълъг път.
Диди, разбирам за какво говориш, просто това е тяхната моментна снимка в момента. Най-вероятно ще успеят да се разберат, но ще трябва да изминат дълъг път.