Живея със свекървата

О, да сигурно. Да се чудиш как се женят успелите и амбициозни жени, за също толкова успели и амбициозни мъже? Много лесно проверимо е, понеже те всички са в публичното пространство.  


Естествено. Ако говорим за брак по сметка е друго, но интелигентните хора, предпочитат себеподобни. Да не говорим, че средата на интелигентен и амбициозен мъж е обикновено сред такива като него, а това включва и такива жени.

Здравейте момичета! Не успях да изчета съвсем всички коментари, а и темата доста е напреднала, но реших и аз да се изкажа. Не познавам (за съжаление) човек, който да няма проблеми с родителите на половинката (поне от едната страна), независимо дали се касае за караници или за прекалено мило натрапване. Аз самата имам горчив опит с майки, които не искат да пуснат синчетата си от полата си. За съжаление проблемите са много и малка част от тях можем да променим ние на една вече 20-30 годишна възраст, когато човек се е формирал като характер. На първо място мен ме отблъсква прекалената загриженост на много майки към децата им. Как се опитват да правят всичко, че дори и да мислят вместо тях. Разбирам ги до някаква степен- майките са възрастни и нямат вече за какво толкова да мислят, та вниманието им е все в децата и искат както винаги да се грижат за тях без да съзнават, че това повече вреди, отколкото помага. Но те самите майки така са били възпитавани - че раждането на децата и отглеждането им е основната им задача и реално много от тях винаги са живеели за и чрез децата си. Мъжете също така са възпитавани- все някой да се грижи за тях. Свекървата трудно ще се промени, а и не е хубаво да се иска това от нея- тя е отгледала детето си, дала е най-доброто от себе си и трудно на тези години можеш да я промениш или превъзпиташ. Тя просто иска да се чувства полезна и да е част от живота на детето си, защото това вероятно й дава смисъл и жовот на самата нея. Когато си в чужд дом наистина е редно ти да се съобразявяш с другите, а не те с теб, без значение как си отишла там и кой те е поканил. Ако някой дойде в моя дом също няма да ми е приятно да ми се меси. То не случайно хората са си го казали- в една кухня две жени не може! Аз също не се разбирам със свекърва си, въпреки че в моя случай тя стигна до грозни крайности, но точно защото не се разбирам, аз и не очаквам и не изисквам нищо от нея. С мъжа ми много мизерствахме докато си изградим свой дом и свой начин на живот. Но сега сме независими, споделяме всичко, уважаваме се и има мир и спокойствие. Считам, че така е редно. Ново семейство на стара черга...трудно. Всеки трябва да премине този път, особено щом иска да има деца. Според мен мъжът ти трябва да си преосмисли живота и да осъзнае, че колкото и да е хубаво при мама, той вече е пораснал и ако иска да изгради пълноценен живот трябва да си отъпче собствен път и то с теб. Ти също имаш нужда от това явно и лошо си го научила в началото. Аз от рано показах на мъжа ми, че има граници и няма да търпя намесе от страна на родителите му. Но и той е доста зрял и бързо осъзна, че майката е едно, а съпругата друго и двете имат различна роля и всяка трябва да се уважава по свой начин. Съвет понякога, може. Ако имат нужда от помощ - няма да ги оставим. Но ние имаме наш дом и наше семейство, а те техен. Ако сега не можеш да търпиш свекърва си, представи си като защъка детето. Тя ще се нашага за всичко, ти ще се ядосваш, детето ще нервничи, защото ще усеща, че нещата не са наред и накрая няма да издържите и ще се скарате с мъжа ти. Ти си голям човек, решила си да станеш майка и освен да дадеш живот на това дете, ти трябва да му дадеш и пример като голям и зрял човек, който се справя зряло с проблемите си. Успех! Дано съм ти била полезна!

Колко много мнения от хора,които един ден не са живяли при свекърва,а заглавието на темата е "Живея със свекървата" Колко хубаво....
Когато се запознах с ММ и разбрах,че е единствен син веднага ми стана ясно,че хич няма да ми е лесно с маминка-мила,грижовна,всеотдайна и властна.Баща му в буквалния смисъл мъж под чехъл.Когато ми предложи да заживеем заедно временно при техните май никой не предполагаше,че временно всъщност ще е почти 15 години.Купихме си апартамент с ипотека на втората година и планирахме ремонт и изнасяне,но......По същото време правихме опити и за бебе,но то не ставаше и не ставаше.12 години по репродуктивни клиники и вложени пари като за един апартамент в центъра на София като през цялото това време се плаща и ипотека,и се делят разходи в къщи.На квартира дори и да искахме нямаше как да се изнесем,а ремонта на апартамента ни просто замря,приоритетите ни бяха други.Техните в началото хич,ама хич не ме приемаха,просто чакаха синът им да се наиграе с мен и да ме пусне да си ходя.Той от своя страна постоянно беше между чука и наковалнята,а аз пък всячески се опитвах да си намеря мастото в тази къща-еми неможах!С времето се научихме да съжителстваме в мир и спокойствие.Това,което свекърва ми обича да прави,а в случая да готви си го прави,а аз съм поела останалите домашни задължения.Наложи се да вземем майката на свекърва ми да живее в нас,а сега сме и с малко дете,та къщата е буквално пред пръсване.Обаче вечер,свекърва ми направила жената салатката и вечерята сядаме на една маса и вечеряме всички заедно.Помагат ни много,свекърва ми ни финансира последния четвърти и успешен опит ин витро и сега малкия носи нейното име.
Та наистина трудно се взима решение за едно такова съжителство,но понякога обстоятелствата го налагат.
Напълно я разбирам авторката,защото съм минала по нейния път и единственото,което мога да я посъветвам е да се опита да опознае свекърва си и да се научи да я уважава.Когато има уважение има и разбирателство.Остави се да ти помага тя,но и ти и помагай на нея,тя малко по малко ще отстъпи.Най-лесно е човек да се фръцка и да си придава фасони,но когато съжителства с някой друг трябва да има търпимост. Със сигурност няма да ви е лесно,но няма как-докато сте в къщата и и на масата и тя е шефа:))))

Жули, от 13 години имате апартамент с ипотека и се навирате в един апартамент с маминка свекърва свекър ,бебе и  баба му на тм ? Това е нереално даже.

И моят мъж е единствен син и ако това ми го беше сервирал ,че ще трябва да си живеем в дядовата ръкавичка в една къща с родителите му щеше да си живее там без мен . Просто нямам какво друго да кажа.

+100. Понякога е добре да се прочетат именно мненията на хора, които нито един ден не са съжителствали със свекъри. Така човек може да научи защо и как не са си причинили подобно нещо.

Не са си го причинили, защото са самостоятелни, независими индивиди, които не биха търпяли в една зряла възраст друг човек да им налага волята си.

Има и друг вид хора - зависими, плахи, мързеливи, мрънкащи, неспособни (може и не всичкото наведнъж), които са свикнали да живеят под крилото на някой и този някой да взима решения вместо тях.

Тези, вторите могат да живеят със свекъри не 15 години, а цял живот. Именно за тях е темата и всеки може да се изкаже, не само тези, които са приели да живеят в подчинение. И точно тези по моите разбирания трябва да мълчат, да търпят и да се съобразяват, защото те са едни безгласни букви в чужд дом.

То аз ако живея със свекърва, има съвсем реална възможност подсъзнателно тялото ми да откаже да забременява- като животните в зоопарка. Сто процента излъчват някакви феромони или ако щете- негативна енергия някои хора...

То стига да не можеш да се отпуснеш по време на секс, особено ако стените са по-тънки и трябва постоянно да си нащрек да не се чуе нещо. 

Ей, не го разбирам това - виждаш, че не те харесват, не те искат в тази къща, ама ще се натискам да стоя там.

  
 Но защо? не е ли по-добре да не минава по тоя път, а от самото начало да си създаде собствен дом? Защо трябва 15 години да живее в дом, в който не я искат и да се напасва всичко с такива трудности. Това са от най-хубавите години на човека, не са шега работа.

Естествено,че е по добре.Младото семейство трябва да направи всичко възможно да живее отделно,свой дом,свой живот.Те дори и да се разбираха много,снаха и свекърва,дори и да се харесваха пак рано или късно все за нещо ще има спор.Две домакини на едно място не върви,да не говорим две различни поколения всеки с неговите си желания.

A на мен ми стана много мъчно.
За момент си помислих как ми се налага да се боря за дете, в продължение на 10+ години и да плащам ипотека, едновременно с това.
Ами, ще си налегна парцалите и ще намеря начин да се разбирам със свекърва си. И като мантра ще си повтарям " и това ще мине". И като се роди детето ми, живо и здраво, тогава ще започна да отделям пари и за ремонта на апартамента ни, за да се изнесем тримата и да сме ок.
Престанете да скачате така. И аз съм против живеенето със свекървата, но в конкретния случай, който коментирам, жената е имала приоритет и това е било дете. Пределно ясно ми е, че всяка жена, която се е борила като нея с процедури, ще я разбере и няма да я съди.

И на мен ми стана мъчно .
Доколкото разбрах, обаче, сега детето е факт, а те още живеят заедно, което вече е неразбираемо за мен

Ти остави публичното пространство, ами погледни форума тук.
Ако беше вярно това, което вие твърдите, защо валят оплаквания от мъжете ви, защо голяма част от вас са разведени?
Какво излиза от писанията ви- вие сте амбициозните, те са инертните.
Защо не сте успели да се вредите с амбициозен мъж?

Извинявай, но ти прочете ли нещо друго, освен че те не са се пренесли в апартамента?
Не мога да разбера, когато наистина нямаш какво да кажеш, защо го правиш?
За удоволствието да стъпчеш някого?