За образователните системи по света и у нас

Няма гаранция, че разминаванетото като материал е само в полза на чуждото образование. Имам възможност да направя паралел между изучаваното у нас по мат и в някои провинции в Германия в 9, 10 клас. Има неща, които десетокласниците в Германия още не са учили, а нашите са, има и обратните случаи. Отделно това, което мен лично не ме кефи в  учебниците на провинция Тюрингия конкретно, е  твърде голямото залагане  на работа с многофункционален калкулатор. Нашата система е по-разчупена в това отношение, децата разчитат на това сами да си пресметнат примерно стойности на тригонометрични функции, да съобразят какъв им е знакът в зависимост от  градусната мярка на ъгъла, а не с натискане на бутони. Във всяка втора задача във въпросния учебник се иска с помощта на CAS (въпросния калкулатор) да пресметнат едикакво си.

В съседната тема писах, че няма система. Всички овикват системата, но тя всъщност е само едно база, а всички надстройки нагоре са резултат от методи и действия по места, т.е. от училището и учителите. Учебниците също не са системен елемент и на пазара има десетина варианти сигурно. При такава бройка естествено, че е лесно измежду тях да се намерят тъпи учебници с бисери, ама също така могат да се намерят и прилични учебници и да избере добър учебник е работа на учителя.  Да обясни неяснотите и да елиминира слабостите на учебника пак е работа на учителя.

Моето дете явно е имало късмет и аз нямам никакви сериозни оплаквания от системата като се почне от държавната детска градина, през държавното начално училище, та до края на общинската гимназия. Може да е късмет, може да е до дете, а може да е и до родител Казвам последното, защото и в нашите учители е имало по някой и друг недоволен и мрънкащ родител, според мен без основание.

Та може би вината на системата е, че няма система Т.е. не се осигурява равностойно и еднакво обучение навсякъде със системни средства. Но иначе пък тази липса на система до малките детайли дава относителна гъвкавост и учителите, стига да искат и стига и децата да са мотивирани, могат да направят и чудеса.  Честно казано на мен липсата на система, даваща еднакво образование за всички, ми харесва, защото еднаквото образование ще е на ниво 60% примерно, докато сегашната ситуация с елитни училища, гонещи 90-100%, средни даващи тези 60% и слаби, даващи 10-30% дава всекиму според мотивацията и възможностите. И аз харесвам това, защото каквото и да си мислят някои, в нашата българска ситуация не е възможно всеобщо образование на супер ниво и като не е възможно по-добре да не слагаме окови на краката на мотивираните.

А, добър ден!  
В прогимназията е по-различно. Още в началото на пети клас, на първата родителска среща, учителката по математика каза, че часовете предвидени за обема материал са крайно недостатъчни.
Кой разбрал, разбрал...всеки се спасява поединично.
Другата година имам още един петокласник и ще видя с новите програми и учебници какво са сътворили.
Гимназията тепърва ми предстои с големия.

Точно това е един от сериозните проблеми - прости задачи са направени да изглеждат сложно. Има задачи, които са материал от експерименти с възрастни именно да се установи коя формулировка е по-лесна за възприемане и съответно решаване на задачите*проблемите и коя не става. Хората гледат да правят нещата по-разбираеми, а нашите са като Стефчов. Има типове задачи, които невъзможни първо за запомняне, а после и за разбиране на чисто езиково ниво, а не на ниво математика. Има и едни задачи, които са уловка, най-често са $замесени$ $по-голямо с нещо си$, но изисква точно обратната операция, която на всичко отгоре трябва да се извърши на ум като логическа операция и чак тогава задачата да бъде записана с числа. Абе, ужас, не е за разправяне! А не че материалът сам по себе си е непоносим, формулировката е ужасна. Винаги съм се чудела тези съставители нарочно ли го правят или изобщо не им дреме, или не могат да пишат учебници за малки ученици, защото не познават особеностите на мисленето и умственото съзряване на тази възраст.
За поуката от приказките нямам думи - така върви още от градинска и яслена възраст. Не стига, че децата нямат възприятието на възрастните ,те нямат нивото на разбиране, че да направят някакви поучителни изводи. Примерно в приказката за едни пеперуди, които се криели под някакви цветя от дъжда, мисля че една отказа да се скрие сама, защото приятелката й щеше да остане на дъжда, децата изобщо не вдянаха, че има поука, че е за приятелство и дъра-дъра. За тях беше важно, че пеперудите са красиви и е валяло дъжд. Толкова. А нашенските приказки са толкова тежки и сложни за извличане на поука, че ако не им я каже някой, те изобщо не се сещат. Но дори когато се обосноват по някакъв начин, никой не им приема отговора за верен, защото не е единствения верен, който е посочен в учебника. А после се чудим като пораснат защо $не могат да мислят$. МИслят си децата, но възрастните смятат за мислене само това, което е по $правилния$ начин.

Стефчов, я...като чета темата, точно така са написани българските учебници, а ла Стефчов.

Из публиката излезе Бойчо Огнянов, който досега стоеше потулен, и като се обърна към Стефчова, каза твърдо:

— Господине, нямам чест да ви зная, но извинете. Вашите въпроси, неясни и отвлечени, биха затруднили и ученици от V клас. Пожалейте тия неопитни деца.

Па като се обърна към Рада, попита:

— Госпожице, позволявате ли?

И както беше прав, попроси да извикат едно от питаните вече девойчета.

Общо облекчение се почувствува. Съчувствен и одобрителен шум посрещна постъпката на Огнянова. В миг той прикова всички погледи, спечели всички симпатии. Пуснатата от Хаджи Ровоама клевета падна. Благородното му лице, обляно със страдалческа бледност и осветлено от един мъжествен и енергически поглед, подкупваше непобедимо сърцата. Лицата на зрителите се изясниха, гърдите свободно си въздъхнаха. Всеки виждаше, че Огнянов владее положението. И беше доволен.

Огнянов попита момичето простичко същото нещо, което го пита и Стефчов. То отговори сега. Майките въздъхнаха и пратиха благодарни погледи на чужденеца. Името му, ново и странно, обикаляше по всичките уста и се запечатваше в сърцата.

Повикаха другото девойче. И то отговори удовлетворително, според възрастта си.

Тогава всички тия деца, изпоплашени до подивяване одеве, устремиха приятелски погледи към Огнянова. Духът се подигна на всички; те се запрепираха коя да излезе по-напред да се разговаря с добрия тоз човек, когото вече обичаха. Рада от едно прехласване мина в друго. Учудена, трогната до сълзи, изненадана, тя гледаше с благодарност тоя великодушен човек, който й дойде на помощ в такава тежка минута. Пръв път тя срещаше, и то един непознат, топло и братско участие. Тоз ли бе шпионинът! Той сега стоеше като ангел хранител неин! Той стъпка Стефчова като червей. Тя тържествуваше, тя порасте пак, тя погледна гордо и щастливо навсякъде — и навсякъде срещна съчувствени погледи. Сърцето й се изпълни с признателно вълнение, а очите й със сълзи…

На третото момиче Огнянов зададе такъв въпрос:

— Райно, я ми кажи, при кой български цар българите станаха християни, покръстиха се?

И той гледаше кротко и приятелски невинните очички обърнати към него и по които още стояха следи от сълзи.

Момиченцето помисли малко, помръдна си устните, па извика с гласец ясен, тънък и звънлив, като на чучулига, кога заран пее из въздуха:

— Българският цар Борис покръсти българите!

— Много хубаво, браво, Райно. Кажи ми сега, кой изнамери българската азбука?

Тоя въпрос позатрудни момичето. То попримигна, за да си докара на ума отговора, зина да каже, но се спря несамоуверено и готово да се смути.

Огнянов му помогна:

— Нашето А, Б, Райно, кой го написа?

Детският поглед светна. Райна простря голата си до лакът ръчица, без да каже нещо. Тя показваше на Кирила и Методия, които благосклонно гледаха към нея.

— Тъй, тъй, кузум, св. Кирил и Методий — извикаха няколко съюзни гласа от предните столове.

— Да си жива, Райно! Св. Кирил и Методий да ти помогнат и ти да станеш царица — избърбори поп Ставри трогнат.

— Браво, Райно, иди си — каза приветливо Огнянов.

Райна, сияеща и победоносна, припна към майка си. Тя я прегърна, стисна я до гърдите си и я обсипа с безумни целувки и сълзи. Огнянов се извърна към учителя Климента и му повърна книгата.


Ти си права, но това е било преди 20 години. Нещата в образованието се влошават с всяка година и в момента държавните градини и училища нямат нищо общо с нивото, което са имали, когато детето ти е било в градинска възраст. Ние ходихме и в държавна, и в частна градина и трябва да ти кажа, че разликата е от земята до небето. Като образование и подход, иначе като база държавната градина хич не беше лоша, не отстъпва на частните, общината даде доста пари, трябва да й се признае. В държавната градина базата, стаите, леглата, играчките,  дворът, не бяха с нищо по-лоши от тези в частните градини, но образованието, подходът, учителките...разликата е от земята до небето.

Което доказва само, че в ТАЗИ градина е било зле. В някоя друга държавна градина може пък да има свестни учителки. През цялото време пиша, че всичко опира до субективния фактор, а не до някаква система, създадена да обучава лошо по задание. Пък и какво толкова има да се учи в една детска градина?

Ми не е било зле, в смисъл, че не е било по-зле от която и да била друга държавна градина. Много градини съм посетил и много съм се интересувал, така че по въпроса с градините съм експерт, не ми спори;) А какво имало било да се учи в детска градина? Личи си, че детето ти е вече студентка (вероятно). Забравила си. Много има какво да се учи, дори няма да ти обяснявам, че това ще направят майките в темата:) Само да ти кажа, че примерно в Шилер, на изпит за 5 годишни деца, изпитът е 12 страници задачи, а май че и в СС и Питагор е горе-долу така, също и в НУКК...но разбира се, в държавните не учат това, не учат почти нищо. Сега просто е различно от времето, когато вие сте били на градина, наистина.

Татко Мецан, съгласна съм с теб, че преди години не беше така. Преди 7 години нямаше задължително занималня, нямаше домашни през уикенда, нямаше 9 допълнителни тетрадки по един предмет (от друга тема)....Сега, доколкото разбрах, се търси училище според наличието на занималня. А подобни сцени на насилие не съм чела толкова, колкото в последните две години.....
Следя темата за първокласниците и ми се изправят косите....

И щом на 5 години решават по 12 страници задачи, на 10 защо не печелят ИМО? А на 15 защо не учат  висша математика? Ако не ги правят тези неща какъв е смисълът? Питам за да си изясня каква е ползата детето ти в ДГ да учи такива неща, след като и без тях после в училище ще е все едно не са ги учили  И защо това прави дадена ДГ супер.  На мен по-скоро ми прилича на ученето на английски от 5 годишна възраст - учат, учат десет години и после в подготвителен клас за няма и година училите и неучилите се изравняват. Т.е. всичко е било само за кеф на мама и татко, а не за някаква дългосрочна полза за детето. Признавам, че моята дъщеря не е решавала 12 листа задачи в детската градина, но това изобщо не ме прави недоволна. Детето си ходеше с кеф и се радваше на времето там, не му се случи нищо лошо и не изостана спрямо никого. Какво повече да се желае от една ДГ?


И сега като ги има какво? Полза някаква?
А насилието винаги го е имало. Вярно, към момичетата не чак толкова (някое дърпане на плитки и други опити за свалка чрез насилие ), но при момчетата помня как моите съученици ритат топка, но идват големите, раздават им по един шут в задника, изритват им топката на някое дърво или на покрива на физкултурния салон и почват да ритат те. Или пък минава някой заек край големите и те го привикват да се пробват кой ще му набие по силен чембер. И заекът изтърпява и си продължава. И никой не се впрягаше от това, не идваха телевизии, майки не приплакваха (понеже децата даже не се оплакваха вкъщи). Сега просто има много повече информация и много по-нисък праг на търпимост. То и учителките тогава биеха шамари, теглеха уши, скубеха и какво ли не. Ма никой родител не отиваше да се разправя, по-скоро виждането беше, че сме си го били заслужили, щом са ни дърпали ушите

      Някъде има ли изпити за задължителна степен на образование, както е тук с НВО след седми клас?
Моля, за извинение, ако е дискутирана темата.

И сега занималнята не е задължителна, слава Богу.

.

Не разбрах, детето ти говори свободно немски и английски или е много зле с българския?

Нагласите се вече други и ти го знаеш

Нагласите идват от факта, че повечето родители са по 100 часа на работа. Като прибавим и факта, че на много от тях не им се занимава, ето ти нагласа за занималните.